
Аз донякъде, доста всъщност, разбирам Джейлин. Не я обвинявам , въпреки че страшно болеше от страдащ Ългаз.
Но нека си зададем честно въпроса
Братът на мъжа ти убива баща ти, баща му прикрива следите. Разбираш че си се возил в колата, опитвайки се да спасиш живота на човека който преди няколко часа е убил баща ти. Бащата на мъжа ти винаги се е държал студено с теб. Но е дошъл на погребението, правил се е че се опитва да залови убиеца му.. Как да реагира момичето? Да прояви разбиране? Колко са хората дето имат толкова силен характер,че дори и в такава болка запазват трезв разум? Кой може да гарантира,че в такъв момент няма да реагира като нея. Какъвто и да е бил, баща ѝ бил все пак.
Все пак въпреки всичко Джейлин запази мълчание . Не каза нищо,което може да нарани Ългаз. Изчака да види дали все пак няма да се опитат да ги измъкнат.
Това което е "гадното" в този сериал е, че на нас ни показват предварително някои истини... И после гледаме как героите се опитват да стигнат до тях
А никой не стига до истината без да допусне и някоя грешка.Ако не знаехме и ние щяхме да се лутаме в същия лабиринт като тях. И тогава може би нямаше да съдим някои от действията им. .
Да, Ългаз няма вина за действията на близките си.. Но като част от това семейство чувства тяхната вина като своя
Беше ми толкова криво да го гледам как страда, че забравях че е само филм.Той го отнася за грешките на всеки друг. Лошото е че не само го отнася, но сам си приписва тази вина. Мен май повече от това ме заболя. От неговото усещане че носи някаква отговорност за техните грешки






