Ето сайта:
www.kumon.com
Става въпрос предимно за обучението по математика, което понастоящем е в хармония и с детето ми, и с възгледите ми за това как трябва да се преподава. Децата се учат да схващат концепциите, да ги съотнасят към реалностите в живота, да правят връзка с други области на знанието, ако изобщо може да се говори за разпарчетосано на предмети знание по начина, по който ги учат, да се справят сами с решаването на проблеми и да стигат сами до изводи. Обаче разбирам, че имало недоволни от този подход, според тях децата изоставали, и много народ около нас (предимно индийци), си водят децата на уроци по системата Кумон. На какво се разчита там? Доколкото разбирам, на запаметяване и автоматизиране на операциите, на това от сън да те вдигнат, да кажеш например колко е 8X7, без да се замислиш. Този метод бил измислен преди около 50 години в Япония, и в момента се разпространява в САЩ, доколкото знам, и в Западна Европа. И е добър бизнес, доколкото виждам по ценоразписа.
Според учителката на сина ми хората около нас са малко изкукали на тема амбиции и се чудят накъде да им избива, детето ми е много в час с материала, напред с мисленето, и нямам никакъв повод за съмнение. Много хубаво ми стана от чутото.
Но ето че тази седмица, на 14-ти ноември, в "Ню Йорк Таймс" се появи прилично подробна статия на същата тема - че уж децата са добре с мисленето, но около 6-ти клас увисват, защото не са запаметили разни елементарни операции, и не могат да продължат с по-трудни неща. А така не можем да ги стигнем китайците ... И в крайна сметка се стига до Кумон, за да се наваксва.
Не мога да преценя още на какво да вярвам, защото детето е в първи клас. Във всеки случай като започне да смята някои неща на пръсти, съм нащрек. Според учителката това е нормално и до края на първи клас смятането ще се автоматизира. Но все пак, ако имате впечатления от по-големи деца, ще ми е интересно да чуя какво мислите.