Нося си го аз из спалнята и той ми сочи да го заведа при иконата, на която съм се молила всеки ден, докато бях бременна.
И ми сочи Господ и ми вика "тати".
Викам:"бе как тати бе мамо" ? Тати нали е оттатък в хола. И той "нееее, тати, тати" и ми се усмихва едно странно такова.
Казах му "да, мамо, всички сме деца на Господ, а той теб и брат ти много ви обича.
И вече се научи да казва" обичам ". Толкова ми е хубаво като започне да ни изрежда всичките - обичам мама, обичам тати, обичам брат ми...
Всичко говори вече, осъзнато е.
И знае колко е едно, колко е две, колко е три. Опитва се и цветовете да познава. Засега всичко е синьо

И като му кажа, че може само един бонбон и той " неее, две, три"

Измислих една тактика, която дава доста добър резултат.
Всяка сутрин му давам нещо да занесе на госпожите - сладки, бонбони, соленки... Каквото съм се сетила да купя. Една сутрин и солети им носи, че бях забравила да купя нещо

Идеята ми е да има цел, за да отиде там. Не просто - трябва да отиваш на градина. А трябва да отидеш на градина, за да подариш на кака Мими бонбоните. И той тръгва и няма търпение чак. Сутрин става съвсем безпроблемно оставянето там. А и сега сме на вълна "заповядай-благодаря ти", та му е още по-забавно сутрин като му казват "благодаря ти"
Госпожите в градината казаха, че досега не се е случвало така с друго дете, но явно върши работа.
Ама аз какви ли не ги измислям... Щом при лекарката играх "къде е солетата" и той даже не разбра, че го убодоха за последната ваксина

Лекарката каза че ще го открадне тоя пиниз


