Баща ми почина от рак преди година и 3 месеца, дядо ми почина също от рак преди 10 години, леля ми е оперирана от рак....е, какво, да взема и аз да се вайкам ли? Ами някой гарантира ли ти, че утре няма да те блъсне нещо, или някоя сграда няма да руне и т.н....Можеш ли да седмеш и да го мислиш? Не, не можеш. Затова си живей така, че да не остане нищо недоизказано и добро невъзнаградено и се надявай, че ще ви подмине....така правя аз....разбира се, че всяко различно нещо ме кара да мисля най-лошото - нормално е, но да седна и да го мисля.....а има и още нещо - писано ли е на някой нещо, няма отърване....баща ми ходеше по лекари , имаше възможности, всичко бе уредено и просто нямаше шанс....тъжно, но това е истината...в Раковата лежеше един професор, който за 3 години имаше 3 операции от рак...човекът е жив и здрав и оня ден се появи по ТВ.....такъв е живота...извинявам се ако съм рязка, но другата ми крайност е да ревна и да не кажа нищо.....затова се стегни и не мисли глупости...ако знаеш какви раково болни има, които са пълни с енергия и хъс, ще те хване срам /като мен/ как "хленчим" и се страхуваме....
Виж целия пост
Ужасно тъжно ми е....:( искам да споделя, незнам дали е за тук но...
- Публикувана: 17 ноем. 2006, 19:11 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2006, 23:01 ч.
# 16
18 ноем. 2006, 00:29 ч.
Ей 
Май на някого са му дошли повечко хормоните, а:))))))))))? Или пък скоро ще му идва? 
Имаш натрапчиви страхове, които по някаква причина са те тормозили, тормоозят те и ако не се пребориш с тах и в бъдеще ще те тормозят.
Опитай се да осъзнаеш какво успокоение има в думите "КАКВОТО МИ Е ПИСАНО". Ако го разбереш, че спреш да се тревожиш.
И това за наследствеността малко е спорно, а и с всеки ден медицината е с един ден напреднала, скоро, много скоро ще се лекува както лекуваме грипа
Виж целия пост
Май на някого са му дошли повечко хормоните, а:))))))))))? Или пък скоро ще му идва? Имаш натрапчиви страхове, които по някаква причина са те тормозили, тормоозят те и ако не се пребориш с тах и в бъдеще ще те тормозят.
Опитай се да осъзнаеш какво успокоение има в думите "КАКВОТО МИ Е ПИСАНО". Ако го разбереш, че спреш да се тревожиш.
И това за наследствеността малко е спорно, а и с всеки ден медицината е с един ден напреднала, скоро, много скоро ще се лекува както лекуваме грипа
# 17
18 ноем. 2006, 00:55 ч.
Отиди на лекар и се успокой!
Лошите мисли предизвикват нещастия, не на теория. Доказано е . Спри се насила, но се спри.
И се усмихни!
Това е най-добрата профилактика!
Виж целия пост
Лошите мисли предизвикват нещастия, не на теория. Доказано е . Спри се насила, но се спри.
И се усмихни!
Това е най-добрата профилактика!
# 18
18 ноем. 2006, 03:03 ч.
Само 25% от хората с близки роднини с открит рак (майка, сестра, баба, леля даже е малко далечно 
) също развиват рак на гърдата. Освен това само 25% от бучките се оказват злокачествени, най-често е кисти, фиброаденоми, подут лимфен възел и т.н. За твое успокоение защо не идеш на ехография на гърдите, вършат супер работа, много неща откриват. На мамография под 35-40 години при по-плътни гърди и без това почти нищо не се вижда. Ходи на годишен преглед при мамограф и не се притеснявай 
.
Виж целия пост
) също развиват рак на гърдата. Освен това само 25% от бучките се оказват злокачествени, най-често е кисти, фиброаденоми, подут лимфен възел и т.н. За твое успокоение защо не идеш на ехография на гърдите, вършат супер работа, много неща откриват. На мамография под 35-40 години при по-плътни гърди и без това почти нищо не се вижда. Ходи на годишен преглед при мамограф и не се притеснявай .
# 19
18 ноем. 2006, 09:41 ч.
Наистина.....The sun....не си рязка, напротив, успокои ме много, всички ме успокоихте, ще ида на лекар разбирасе! А от вчера насам от толкова пипане и натискане на гърдите вече ме болят:( Това което най-ме успокоява е че на фона на цялата паника наистина нищо обезпокоително не напипвам, което си е цяло постижение за мене, мислех че ще почна да халюцинирам от паника.
Страха от неизвестното обаче, от бъдещето....кой не се замисля за него:( Може би прекалено много обичам всичко и всички ( че кой ли не обича), може би защото съм млада, скоро родих и сега бързам бързам да живея да се веселя.....и на детенцето и на живота, и изведнъж! като се сетя за тези ужасни неща и...се чувствам зле:( Дано ми мине по-бързо ! и Дано не ми се случва нищо от това което си мисля, на вас също!
Виж целия пост
Страха от неизвестното обаче, от бъдещето....кой не се замисля за него:( Може би прекалено много обичам всичко и всички ( че кой ли не обича), може би защото съм млада, скоро родих и сега бързам бързам да живея да се веселя.....и на детенцето и на живота, и изведнъж! като се сетя за тези ужасни неща и...се чувствам зле:( Дано ми мине по-бързо ! и Дано не ми се случва нищо от това което си мисля, на вас също!
# 20
18 ноем. 2006, 10:29 ч.
Миличка, моята мама почина от рак на гърдата 
, от стреса или от страха не знам, но развих карциномфобия, обикалях като луда по лекари, пиех антидепресанти, ставах и лягах с една мисъл - болна съм, ще умра....
Това продължава вече 5 години, все по - слабо изразено, но го има...
Моля те, недей да се притесняваш толкова много, недей, защото психиката е много крехко нещо и страшно уязвимо....след това ще ти е много трудно да излезеш от този омагьосан кръг.
Отиди на лекар, успокой се и гледай напред....
Виж целия пост
, от стреса или от страха не знам, но развих карциномфобия, обикалях като луда по лекари, пиех антидепресанти, ставах и лягах с една мисъл - болна съм, ще умра....Това продължава вече 5 години, все по - слабо изразено, но го има...
Моля те, недей да се притесняваш толкова много, недей, защото психиката е много крехко нещо и страшно уязвимо....след това ще ти е много трудно да излезеш от този омагьосан кръг.
Отиди на лекар, успокой се и гледай напред....
# 21
18 ноем. 2006, 10:37 ч.
Знаеш , че неискам да го мисля нали? Неискам изобщо да беше съществувало такова заболяване, но просто леля ми вчера....като тръгна да ми ги говори тия неща и....се получи така. Благодаря ви за успокоителните думи !
Виж целия пост
# 22
18 ноем. 2006, 10:43 ч.
Знам...знаеш ли как добре те разбирам, то е по - силно от теб и не можеш да го изгониш от главата си...
Избягвай такива разговори, при мен подобрението дойде, когато мъжът ми забрани на всички да ми говорят за болести, изхвърли медицинките книги, кодира програмата Реалити, въобще ме откъсна от всичко свързано с думата рак.
Виж целия пост
Избягвай такива разговори, при мен подобрението дойде, когато мъжът ми забрани на всички да ми говорят за болести, изхвърли медицинките книги, кодира програмата Реалити, въобще ме откъсна от всичко свързано с думата рак.
# 23
18 ноем. 2006, 11:00 ч.
Не мисля, че избягването на такива разговори би решило проблема, навсякъде около нас се случват такива неща, постоянно ставаме свидетели подобни случаи, така че едва ли бихме могли да се скрием...
Виж целия пост
# 24
18 ноем. 2006, 11:24 ч.
А на мен ми прозвуча грозно изказването,че мразиш леля си...Нали не мислиш,че тя сама е избрала тази си съдба?И ако ти се страхуваш толкова,можеш ли да предположиш,как се чувства тя?Не мисля,че тя умишлено те е наплашила.Просто е искала да те предупреди,да бъдеш загрижена за здравето си...Вярвам,че е така.Но хората,които вече са минали по този път,са по-директни и по-трудно обвиват истината в красиви думи...
Виж целия пост
# 25
18 ноем. 2006, 11:53 ч.
Не, знам че не го е искала, никой не го иска, не я мразя но....просто,....тя да не мисли че съм малкоумна, много добре съм наяно че и със и без роднина болех от рак, всеки трябва сам да взема задължително мерки, прегледи и т.н. Не ми е приятно да ми го напомнят ! Дори и ти би се ядосала много, сигурна съм.
Виж целия пост
# 26
18 ноем. 2006, 13:21 ч.
Аз като имам хепатит С вече гроб трябва да си копая 
Не губи ценно време от живота си в страх - безмислено е .Никой не е излязъл жив от живота така че......
Виж целия пост
Не губи ценно време от живота си в страх - безмислено е .Никой не е излязъл жив от живота така че......
# 27
18 ноем. 2006, 18:35 ч.
По - спокойно. Аз преди малко пуснах подобна тема. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=143264.0
Ако решиш да се преглеждаш иди на хирург. Но не изпадай в такива състояния. Гледай по-ведро. Живота е хубав.
Виж целия пост
Ако решиш да се преглеждаш иди на хирург. Но не изпадай в такива състояния. Гледай по-ведро. Живота е хубав.
# 28
18 ноем. 2006, 21:33 ч.
Скоро ходих на мамолог, защото и при мен е рисково. Но не мисля да живея с мисълта, че може и аз да се разболея. Разбира се има в моменти, ако нещо ме позаболи, да пусна по някоя и друга сълза. Ми човешко е.
Надявам се малко да си се поуспокоила. Гушкай си детенцето и се радвай на живота.
Виж целия пост
Надявам се малко да си се поуспокоила. Гушкай си детенцето и се радвай на живота.
# 29
19 ноем. 2006, 09:39 ч.
На 22 години момиче да изпадаш в такива депресии- това че си наследствено обременена не оначава че ще се разболееш , баща ми почина млад от рак това означава че аз също съм наследствено обременена и какво дай да започнем да мислим от сега от какво ще умрем няма нищо лошо да мислиш за здравето си да се следиш, но да си мислиш че ще се разболееш от рак още сега за мен имаш нужда от психолог гледай позитивно на нещата и в крайна сметка ако си мислиш дълги години че ще се разболееш от рак накрая наистина ще се разболееш с отрицателни мисли човек си докарва какви ли не болести
Виж целия пост
Препоръчани теми