Днес 13.04. >>> 31 еп. >>> излъчен на 13.02.
Бабче mp3 подозирам, че е забелязала огледалните числа
Виж целия пост
Бабче mp3 подозирам, че е забелязала огледалните числа
Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот /тема 1/
- Публикувана: 6 апр. 2022, 18:48 ч.
- Последно мнение: 26 апр. 2022, 17:25 ч.
# 420
13 апр. 2022, 20:36 ч.
# 421
13 апр. 2022, 20:36 ч.
Феновете не пропускат детайлите. Керем е с блуза на Ханде. Тези двамката или купуват от всичко по две бройки или просто обличат, каквото им попадне. 
Виж целия пост
# 422
13 апр. 2022, 20:38 ч.
Да поговорим за любов
Айдан: Ти убиваш всички любови!
Айфер: Внимавай какво говориш! Моля, Айдан
Айдан: Зная какво говоря, Айфер.Любовта на Серкан и Еда...Това е най-голямата любов! Каквото и да кажа не разбираш.
Айфер: Каза го, каза го. Хиляда пъти го каза. Разбрахме. Огромна любов
Айдан: Сейфи, кажи й. И ти й кажи. Мен не ме разбира.
Сейфи: Как мога да говоря, като ме бутате.
Серкан: Мамо, какво става?
Айдан: Серкан! Спомнил си си! Спомнил си си!
Айфер: Спомнил си е!
Айдан: Спомнил си е за тях! Казах ти. Това е огромна любов.
Серкан: Няма такова нещо. Какво й е?
Сейфи: Няма да повярвате, но само шоколад е яла.
Айдан: Велика любов.
Серкан: Добре мамо, тръгваме.
Айдан: И Еда ще вземем.
Еда: г-жа Айдан, вие вървете. Аз няма да дойда.
Айфер: И аз така мисля. Но първо я заведете да хапне супа. Защото не е добре.
Айдан: Каква супа?
Айфер: Обикновена супа
Еда: Серкан! Мислиш ли да направиш нещо?
Серкан: Какво правя според теб? Опитвам се да направя нещо.
Еда: Вземи майка си и я изнеси, например
Серкан: Стига. Достатъчно.
Айдан: Той нищо няма да направи. Само изнервя хората.
Серкан: Мамо!
Еда: Вярно е
Серкан: Какво означава „Вярно е“, Еда?
Еда: Този път каза истината
Айдан: Като малък изобощо не съм те била.
Серкан: Мамо, ще спреш ли да ме удряш, моля те?
Еда: г-жо Айдан не го удряйте.
Сейфи: Момчето не го заслужава!
Серкан: Достатъчно! Млъкнете! Млъкнете! Всички зда млъкнат! Извеждам я.
Значи така, г-жо Еда
Джерен: Всички се опитват да ме поучават. Сякаш мозъкът ми не работи.
Мело: Кой се опитва да те учи?
Джерен: Мело, не мога повече. Ферит отново дойде със своите намеци и си тръгна.
Мело: И какво намекна?
Джерен: Да не тичам след Дениз. Каза ми де не тичам след неосъществимото, какво друго да каже?
Мело: Забрави, защо му обръщаш внимание? Забрави.
Джерен: Слушай, мисля, че ще ме разбереш? Мисля, мисля и не мога да разбера. Дениз няма причина да не бъде с мен. С Дениз сме приятели от деца. Заедно сме се смели и забавлявали. Заедно сме си прекарвали времето. И според мен Дениз ме харесва. Но заради Еда си развалихме отношенията. Защото в Еда оново нещо...
Мело: Добре. Добре, успокой се, моля те. Водата ще намери течението си. Остави всичко, както е.
Джерен: Мело, какво означава това? Всичко това се случва с нас, затова съм го оставила така, не виждаш ли? Повече не искам да мълча. Искам да се занимавам с нещо. Аз също имам свой живот. Ще направя това, което трябва.
Мело: Какво означава това, Джерен? Какво ще направиш?
Джерен: Ще отида и ще говоря с Еда.
Мело: Джерен, ти добре ли си?
Джерен: Да. Добре съм. Ще отида и ще разкажа на Еда, че обичам Дениз.
Мело: Не, не говори глупости, не е подходящото време.
Джерен: Не мога повече да търпя, Мело. Не мога да гледам Дениз и Еда заедно. Казвам ти, че ми е лошо.
Мело: Добре, но ние ти казахме, че това е игра. Защо него разбираш? Не! Дениз - Еда - такава двойка няма. Те го правят, за да ревнува Серкан, това е всичко.
Джерен: И аз какво? Мело, какво от това? Защо участвам във всичко това? Няма да позволяя Еда да използва Дениз. Тя няма да изпълнява главната роля, а аз второстепенната. Не искам.
Мело: Добре. Успокой се, моля те. Джерен, да излезем и да подишаме чист въздух. Моля те. Ще ти дойде добре.
Джерен: Не. Не искам, Мело.
Мело: Ако ме обичаш, времето е хубаво, да отидем. Добре, не плачи. Времете е хубаво, ще се освежим, ще видиш.
„ Мело: Добре, казах ти, че това е игра. Защо не го пазбираш? Не. Нама двойка Дениз-Еда. Те го правят, за да ревнува Серкан. Това е всичко.
Джерен: И аз какво? Мело, какво от това? Защо да участвам във всичко това? Няма да позволя еда да използва Дениз. Тя няма да изпълнява главната роля, а аз мноростепенната. Не искам.“
Селин: Значи така, г-жа Еда.
Виж целия пост
Айдан: Ти убиваш всички любови!
Айфер: Внимавай какво говориш! Моля, Айдан
Айдан: Зная какво говоря, Айфер.Любовта на Серкан и Еда...Това е най-голямата любов! Каквото и да кажа не разбираш.
Айфер: Каза го, каза го. Хиляда пъти го каза. Разбрахме. Огромна любов
Айдан: Сейфи, кажи й. И ти й кажи. Мен не ме разбира.
Сейфи: Как мога да говоря, като ме бутате.
Серкан: Мамо, какво става?
Айдан: Серкан! Спомнил си си! Спомнил си си!
Айфер: Спомнил си е!
Айдан: Спомнил си е за тях! Казах ти. Това е огромна любов.
Серкан: Няма такова нещо. Какво й е?
Сейфи: Няма да повярвате, но само шоколад е яла.
Айдан: Велика любов.
Серкан: Добре мамо, тръгваме.
Айдан: И Еда ще вземем.
Еда: г-жа Айдан, вие вървете. Аз няма да дойда.
Айфер: И аз така мисля. Но първо я заведете да хапне супа. Защото не е добре.
Айдан: Каква супа?
Айфер: Обикновена супа
Еда: Серкан! Мислиш ли да направиш нещо?
Серкан: Какво правя според теб? Опитвам се да направя нещо.
Еда: Вземи майка си и я изнеси, например
Серкан: Стига. Достатъчно.
Айдан: Той нищо няма да направи. Само изнервя хората.
Серкан: Мамо!
Еда: Вярно е
Серкан: Какво означава „Вярно е“, Еда?
Еда: Този път каза истината
Айдан: Като малък изобощо не съм те била.
Серкан: Мамо, ще спреш ли да ме удряш, моля те?
Еда: г-жо Айдан не го удряйте.
Сейфи: Момчето не го заслужава!
Серкан: Достатъчно! Млъкнете! Млъкнете! Всички зда млъкнат! Извеждам я.
Значи така, г-жо Еда
Джерен: Всички се опитват да ме поучават. Сякаш мозъкът ми не работи.
Мело: Кой се опитва да те учи?
Джерен: Мело, не мога повече. Ферит отново дойде със своите намеци и си тръгна.
Мело: И какво намекна?
Джерен: Да не тичам след Дениз. Каза ми де не тичам след неосъществимото, какво друго да каже?
Мело: Забрави, защо му обръщаш внимание? Забрави.
Джерен: Слушай, мисля, че ще ме разбереш? Мисля, мисля и не мога да разбера. Дениз няма причина да не бъде с мен. С Дениз сме приятели от деца. Заедно сме се смели и забавлявали. Заедно сме си прекарвали времето. И според мен Дениз ме харесва. Но заради Еда си развалихме отношенията. Защото в Еда оново нещо...
Мело: Добре. Добре, успокой се, моля те. Водата ще намери течението си. Остави всичко, както е.
Джерен: Мело, какво означава това? Всичко това се случва с нас, затова съм го оставила така, не виждаш ли? Повече не искам да мълча. Искам да се занимавам с нещо. Аз също имам свой живот. Ще направя това, което трябва.
Мело: Какво означава това, Джерен? Какво ще направиш?
Джерен: Ще отида и ще говоря с Еда.
Мело: Джерен, ти добре ли си?
Джерен: Да. Добре съм. Ще отида и ще разкажа на Еда, че обичам Дениз.
Мело: Не, не говори глупости, не е подходящото време.
Джерен: Не мога повече да търпя, Мело. Не мога да гледам Дениз и Еда заедно. Казвам ти, че ми е лошо.
Мело: Добре, но ние ти казахме, че това е игра. Защо него разбираш? Не! Дениз - Еда - такава двойка няма. Те го правят, за да ревнува Серкан, това е всичко.
Джерен: И аз какво? Мело, какво от това? Защо участвам във всичко това? Няма да позволяя Еда да използва Дениз. Тя няма да изпълнява главната роля, а аз второстепенната. Не искам.
Мело: Добре. Успокой се, моля те. Джерен, да излезем и да подишаме чист въздух. Моля те. Ще ти дойде добре.
Джерен: Не. Не искам, Мело.
Мело: Ако ме обичаш, времето е хубаво, да отидем. Добре, не плачи. Времете е хубаво, ще се освежим, ще видиш.
„ Мело: Добре, казах ти, че това е игра. Защо не го пазбираш? Не. Нама двойка Дениз-Еда. Те го правят, за да ревнува Серкан. Това е всичко.
Джерен: И аз какво? Мело, какво от това? Защо да участвам във всичко това? Няма да позволя еда да използва Дениз. Тя няма да изпълнява главната роля, а аз мноростепенната. Не искам.“
Селин: Значи така, г-жа Еда.
# 424
13 апр. 2022, 20:45 ч.
Да отпразнуваме денят на влюбените
Селин: Серкан, може ли да поговорим?
Серкан: Разбира се.
Еда: Ще си взема чантата и тръгвам. Ще ви оставя насаме.
Селин: Не, ще бъде по-добре ако и ти присъстваш.
Серкан: И какво?
Селин: Еда, можеш ли да звъннеш на Дениз, искам и той да чуе това, което ще кажа.
Еда: На Дениз?
Селин: Да, моля те.
Серкан: Селин? Защо е това?
Дениз: Слушам.
Еда: Любими, какво правиш?
Дениз: Мисля си за теб, любима.
Селин: Може ли да включиш високоговорителя?
Серкан: Селин. Какво става?
Еда: Дениз, Селин иска нещо да ни каже. Иска и ти да го чуеш. Включвам високоговорителя.
Дениз: Разбира се, слушам.
Селин: Дениз, здравей. Искам да ви поканя двамата с Еда днес на вечеря. Предлагам да направим вечеря на яхтата. Какво ще кажеш, Серкан?
Серкан: Добре Селин.
Селин: Ще отпразнуваме и вашата сватба и Деня на влюбените. Какво ще кажете?
Дениз: С удоволствие ще дойдем. Нали, любима?
Еда: Разбира се, ще отидем, скъпи.
Селин: Супер. Тогава ще ви чакам довечера в 8. Удобно ли е?
Еда: Удобно ли е за теб?
Дениз: Напълно. Добре.
Селин: Супер. Разбрахме се. Ще ви изпратя адреса.
Еда: Не трябва. Знам къде е.
Серкан: Сигурна ли си?
Селин: Сигурна съм, любими. Трябва да се научим заедно да изкарваме времето си. Не можем да се избягваме постоянно.
Серкан: Добре. Трябва да тръгваме ли?
Селин: Ти тръгвай, аз имам още малко работа. Ще ти настигна, става ли?
Серкан: Добре, тогава до скоро.
Какъв ли би бил животът на Селин и Серкан като семейство?!
Да поговорим за Джерен.
Ферит: Мело? Мело! Кафето е готово.
Мело: А, да.
Ферит: Исках да поговоря с теб, ако не си заета.
Мело: Разбира се. За какво искате да говорим, г-н Ферит?
Ферит: За Джерен. В последно време не изглежда добре. Опитвам се да поговоря с нея, но всеки път ме отблъсква. Преди не беше такава. Сега има проблем и искам да знам какъв е.
Мело: Какво ще направите, когато разберете? Нали се разделихте?
Ферит: Ще направя всичко, което е по силите ми, за да помогна. Непременно има начин да се помогне. Но не знам какъв е проблемът. Явно има сериозна причина. И ние трябва да й помогнем.
Мело: Джерен имаше много труден живот. Детството й е било много тежко. Отдавна не ми е разказвала за преживяното. От 20-годишна взима лекарства.
Ферит: Не знаех за това.
Мело: Не знаете. Никой не знае. Когато пие лекарствата тя е много спокойна и уравновесена.
Ферит: Искаш да кажеш, че е възможно да не ги пие ли?
Мело: Може и да не е заради лекарствата. Всичко преживяно в последно време...Стресирала се е. Може да е уморена.
Ферит: Тогава трябва да го решим.
Мело: За какво мислиш?
Ферит: За това, което трябва спешно да направим.
Виж целия пост
Селин: Серкан, може ли да поговорим?
Серкан: Разбира се.
Еда: Ще си взема чантата и тръгвам. Ще ви оставя насаме.
Селин: Не, ще бъде по-добре ако и ти присъстваш.
Серкан: И какво?
Селин: Еда, можеш ли да звъннеш на Дениз, искам и той да чуе това, което ще кажа.
Еда: На Дениз?
Селин: Да, моля те.
Серкан: Селин? Защо е това?
Дениз: Слушам.
Еда: Любими, какво правиш?
Дениз: Мисля си за теб, любима.
Селин: Може ли да включиш високоговорителя?
Серкан: Селин. Какво става?
Еда: Дениз, Селин иска нещо да ни каже. Иска и ти да го чуеш. Включвам високоговорителя.
Дениз: Разбира се, слушам.
Селин: Дениз, здравей. Искам да ви поканя двамата с Еда днес на вечеря. Предлагам да направим вечеря на яхтата. Какво ще кажеш, Серкан?
Серкан: Добре Селин.
Селин: Ще отпразнуваме и вашата сватба и Деня на влюбените. Какво ще кажете?
Дениз: С удоволствие ще дойдем. Нали, любима?
Еда: Разбира се, ще отидем, скъпи.
Селин: Супер. Тогава ще ви чакам довечера в 8. Удобно ли е?
Еда: Удобно ли е за теб?
Дениз: Напълно. Добре.
Селин: Супер. Разбрахме се. Ще ви изпратя адреса.
Еда: Не трябва. Знам къде е.
Серкан: Сигурна ли си?
Селин: Сигурна съм, любими. Трябва да се научим заедно да изкарваме времето си. Не можем да се избягваме постоянно.
Серкан: Добре. Трябва да тръгваме ли?
Селин: Ти тръгвай, аз имам още малко работа. Ще ти настигна, става ли?
Серкан: Добре, тогава до скоро.
Какъв ли би бил животът на Селин и Серкан като семейство?!
Да поговорим за Джерен.
Ферит: Мело? Мело! Кафето е готово.
Мело: А, да.
Ферит: Исках да поговоря с теб, ако не си заета.
Мело: Разбира се. За какво искате да говорим, г-н Ферит?
Ферит: За Джерен. В последно време не изглежда добре. Опитвам се да поговоря с нея, но всеки път ме отблъсква. Преди не беше такава. Сега има проблем и искам да знам какъв е.
Мело: Какво ще направите, когато разберете? Нали се разделихте?
Ферит: Ще направя всичко, което е по силите ми, за да помогна. Непременно има начин да се помогне. Но не знам какъв е проблемът. Явно има сериозна причина. И ние трябва да й помогнем.
Мело: Джерен имаше много труден живот. Детството й е било много тежко. Отдавна не ми е разказвала за преживяното. От 20-годишна взима лекарства.
Ферит: Не знаех за това.
Мело: Не знаете. Никой не знае. Когато пие лекарствата тя е много спокойна и уравновесена.
Ферит: Искаш да кажеш, че е възможно да не ги пие ли?
Мело: Може и да не е заради лекарствата. Всичко преживяно в последно време...Стресирала се е. Може да е уморена.
Ферит: Тогава трябва да го решим.
Мело: За какво мислиш?
Ферит: За това, което трябва спешно да направим.
# 427
13 апр. 2022, 20:50 ч.
Важната операция на Мело
Дениз: Да, Мело?
Джерен: Да, Мело?
Мело: Ало, Джерен, Дениз. Как сте?
Джерен: Мело, къде си?
Мело: Сега не съм в състояние да ви отговарям. Но ще кажа, че съм в центъра на важна операция.Още повече , че аз я провеждам. Реших да ви кажа сега, ако внезапно нещо се случи.
Дениз: Мело, кажи веднага какво правиш?
Джерен: Мело, разкажи нормално. Какво правиш?
Мело: По повод днешната вечеря. Реших да се избавя от паразита Селин.
Джерен и Дениз: Какво?
Мело: Сега в офиса сме само двете. Сега ще я заключа в кабинета.А после Дада спокойно ще си вечеря с любимия.
Джерен: Мело, какво правиш? Това игра ли е?
Мело: Да, игра е. Какво толкова? А нима не е игра? Аз изпълнявам своята задача. Нека само Еда да е щастлива. Готова съм да направя всичко за нея. Дениз, ти също не трябва да ходиш.
Джерен: Не ме вкарвайте повече в такива глупости, ясно? Предпочинтам да се държа така, сякаш не съм наясно. До скоро.
Мело: Ох, Джерен. Поне веднъж да беше приела без капризи.
Дениз: Мело, първо, Еда наясно ли е? Второ. Можеш да развалиш всичко. Трето. По-добре спокойно се прибери в къщи, не започвай.
Мело: Колко се изплашихте. Разбира се, че не е наясно. Но...Остави това, Дениз. Трябва да измислиш повод, за да не отидеш на вечерята. Кажи нещо на Еда, не знам. Ако има нещо, ще ти звънна. Ще те държа в развитието на нещата. Целувки. До скоро.
Дениз: Мело...Мело? Да не отивам на вечерята, значи?
Какво е чувството да ме забравиш?
Еда: Хей
Серкан: Хей.
Еда: Обикновено имам нужда от помощ тук.
Серкан: Много съжалявам. Добре дошла.
Еда: Добре заварила. Да мина ли тук?
Серкан: Може. И Селин още не е дошла.
Еда: Дениз също е на път.
Серкан: Добре. Да седнем тук. Искаш ли нещо за пиене?
Еда: Не, ще пия, когато дойде Дениз.
Серкан: Добре. Да. Какво има?
Еда: Какво е чувството?
Серкан: Кое чувство?
Еда: Да забравиш последната година. По-конкретно моментите, свързани с мен. Последната година е напълно свързана с мен. Какво е чувството да ме забравиш? Всички спомени, свързани с един човек?
Серкан: Еда, нали разбираш? Не избирам какво да забравя или какво да запомня.
Еда: Разбира се, прав си. Но например, дали си казваш „Какво, ако“?
Серкан: Кое?
Еда: Или например...Липсва ли ти?
Серкан: Кое? Добре, разбрах. Ще кажа така...Как може да ми липсва нещо или някой, когото не мога да си спомня?
Еда: И ти си прав, разбира се. Но това не трябва да се казва в лицето на човек. Офф. Дениз пише. В задръстване е. Още не може да дойде.
Серкан: Хм. Тогава мисля, че трябва да пием нещо. Междувременно ще се обадя на Селин. Не знам къде е. Става ли? Вино?
Серкан: Не отговоря. Наистина не знам къде е. Еда, много съжалявам. Моля те, прости ми. Това е като...
Еда: Добре, добре. Сама ще се погрижа за това.
Серкан: Съжалявам.
Еда: Просто стана малко студено.
Серкан: Добре, тогава ще ти донеса палтото.
Еда: Може ,става.
Целта на идеята на Селин да „покани“ Еда на яхтата – да й покаже коя е господарката и владетелката на новозавладяната крепост и територията. А с крепостта „Серкан“ идват и придобивките, статута... А какво ще стане с новината, която научи, че няма двойка Дениз - Еда, предстои да видим.
Приборите и посудата на масата – вкусът на Селин. Помпозен, драматичен, за мен кичозен. Въпрос на вкус
Да те забравят... Да те изтрият от живота си...Всеки поглед... Всяко докосване е спомен... Еда търси в очите му да открие пробудил се спомен... или новозародило се чувство...
А Серкан – и той търси в себе си спомен за нещо...
Виж целия пост
Дениз: Да, Мело?
Джерен: Да, Мело?
Мело: Ало, Джерен, Дениз. Как сте?
Джерен: Мело, къде си?
Мело: Сега не съм в състояние да ви отговарям. Но ще кажа, че съм в центъра на важна операция.Още повече , че аз я провеждам. Реших да ви кажа сега, ако внезапно нещо се случи.
Дениз: Мело, кажи веднага какво правиш?
Джерен: Мело, разкажи нормално. Какво правиш?
Мело: По повод днешната вечеря. Реших да се избавя от паразита Селин.
Джерен и Дениз: Какво?
Мело: Сега в офиса сме само двете. Сега ще я заключа в кабинета.А после Дада спокойно ще си вечеря с любимия.
Джерен: Мело, какво правиш? Това игра ли е?
Мело: Да, игра е. Какво толкова? А нима не е игра? Аз изпълнявам своята задача. Нека само Еда да е щастлива. Готова съм да направя всичко за нея. Дениз, ти също не трябва да ходиш.
Джерен: Не ме вкарвайте повече в такива глупости, ясно? Предпочинтам да се държа така, сякаш не съм наясно. До скоро.
Мело: Ох, Джерен. Поне веднъж да беше приела без капризи.
Дениз: Мело, първо, Еда наясно ли е? Второ. Можеш да развалиш всичко. Трето. По-добре спокойно се прибери в къщи, не започвай.
Мело: Колко се изплашихте. Разбира се, че не е наясно. Но...Остави това, Дениз. Трябва да измислиш повод, за да не отидеш на вечерята. Кажи нещо на Еда, не знам. Ако има нещо, ще ти звънна. Ще те държа в развитието на нещата. Целувки. До скоро.
Дениз: Мело...Мело? Да не отивам на вечерята, значи?
Какво е чувството да ме забравиш?
Еда: Хей
Серкан: Хей.
Еда: Обикновено имам нужда от помощ тук.
Серкан: Много съжалявам. Добре дошла.
Еда: Добре заварила. Да мина ли тук?
Серкан: Може. И Селин още не е дошла.
Еда: Дениз също е на път.
Серкан: Добре. Да седнем тук. Искаш ли нещо за пиене?
Еда: Не, ще пия, когато дойде Дениз.
Серкан: Добре. Да. Какво има?
Еда: Какво е чувството?
Серкан: Кое чувство?
Еда: Да забравиш последната година. По-конкретно моментите, свързани с мен. Последната година е напълно свързана с мен. Какво е чувството да ме забравиш? Всички спомени, свързани с един човек?
Серкан: Еда, нали разбираш? Не избирам какво да забравя или какво да запомня.
Еда: Разбира се, прав си. Но например, дали си казваш „Какво, ако“?
Серкан: Кое?
Еда: Или например...Липсва ли ти?
Серкан: Кое? Добре, разбрах. Ще кажа така...Как може да ми липсва нещо или някой, когото не мога да си спомня?
Еда: И ти си прав, разбира се. Но това не трябва да се казва в лицето на човек. Офф. Дениз пише. В задръстване е. Още не може да дойде.
Серкан: Хм. Тогава мисля, че трябва да пием нещо. Междувременно ще се обадя на Селин. Не знам къде е. Става ли? Вино?
Серкан: Не отговоря. Наистина не знам къде е. Еда, много съжалявам. Моля те, прости ми. Това е като...
Еда: Добре, добре. Сама ще се погрижа за това.
Серкан: Съжалявам.
Еда: Просто стана малко студено.
Серкан: Добре, тогава ще ти донеса палтото.
Еда: Може ,става.
Целта на идеята на Селин да „покани“ Еда на яхтата – да й покаже коя е господарката и владетелката на новозавладяната крепост и територията. А с крепостта „Серкан“ идват и придобивките, статута... А какво ще стане с новината, която научи, че няма двойка Дениз - Еда, предстои да видим.
Приборите и посудата на масата – вкусът на Селин. Помпозен, драматичен, за мен кичозен. Въпрос на вкус
Да те забравят... Да те изтрият от живота си...Всеки поглед... Всяко докосване е спомен... Еда търси в очите му да открие пробудил се спомен... или новозародило се чувство...
А Серкан – и той търси в себе си спомен за нещо...
# 429
13 апр. 2022, 20:57 ч.
Джерен... Какво искаш от мен?
Дениз: Джерен.
Джерен: Дениз.
Джерен: Знаеш ли? Напоследък се чувствам добре само като те видя.
Дениз: Несправедлива си към Еда и Мело. Виж, приятелките ти са добри с теб...
Джерен: Не. Казвам, че само с теб се чувствам добре. Щастлива съм само до теб. Само до теб съм спокойна. Само до теб страховете ми си отиват.
Дениз: Джерен, вече веднъж говорихме за това.
Джерен: Не говорихме. Не сме говорили. Само избегнахме темата. Хайде да говорим.
Дениз: Виж. Мисля, че имаш и други проблеми, освен мен. Добре, нека поговорим. Но първо трябва да знам какво очакваш и искаш от мен. Джерен, моля те, кажи ми. Какво искаш от мен?
Дениз: Джерен?
Джерен: Какво правиш, Дениз? Какви са тези действия?
Дениз: А ти какво правиш? Виж, между нас няма нищо особено. Не съм ти давал такава надежда. Не съм те окуражавал да правиш подобно нещо.
Джерен: Ако бях Еда щеше ли да имаш същата реакция? Ако бях Еда щеше ли да покажеш същото отвращение?
Дениз: Джерен, не съм отвратен от теб. Това няма нищо общо с Еда. Несправедлива си към момичето.
Джерен: Само аз търпя несправедливост, разбираш ли, Дениз? Дори не ме забелязваш! Дори не ме поглеждаш! Дори не ме усещаш! Все Еда! Еда! Еда!
Дениз: Джерен, премина твърде много границата. Моля те, би ли си тръгнала сега? Джерен, тръгни си, моля те. Виж, това е, тръгни си!
Джерен: Добре.
Защо Дениз? Защо Джерен избра Дениз? Спомен от първите любовни трепети и приятните, хубави вълнения, от спокойните и безгрижни юношеско-младежки години? Пътешественик, с живот, пълен с приключения, вълнения и изненади в сравнение с еднообразния, според Джерен скучен и непоказваш емоции, сух и предвидим, но верен и грижовен Ферит?
Приключва се с едно приятелство. Дали въобще го е имало...Или е само спомен.
Виж целия пост
Дениз: Джерен.
Джерен: Дениз.
Джерен: Знаеш ли? Напоследък се чувствам добре само като те видя.
Дениз: Несправедлива си към Еда и Мело. Виж, приятелките ти са добри с теб...
Джерен: Не. Казвам, че само с теб се чувствам добре. Щастлива съм само до теб. Само до теб съм спокойна. Само до теб страховете ми си отиват.
Дениз: Джерен, вече веднъж говорихме за това.
Джерен: Не говорихме. Не сме говорили. Само избегнахме темата. Хайде да говорим.
Дениз: Виж. Мисля, че имаш и други проблеми, освен мен. Добре, нека поговорим. Но първо трябва да знам какво очакваш и искаш от мен. Джерен, моля те, кажи ми. Какво искаш от мен?
Дениз: Джерен?
Джерен: Какво правиш, Дениз? Какви са тези действия?
Дениз: А ти какво правиш? Виж, между нас няма нищо особено. Не съм ти давал такава надежда. Не съм те окуражавал да правиш подобно нещо.
Джерен: Ако бях Еда щеше ли да имаш същата реакция? Ако бях Еда щеше ли да покажеш същото отвращение?
Дениз: Джерен, не съм отвратен от теб. Това няма нищо общо с Еда. Несправедлива си към момичето.
Джерен: Само аз търпя несправедливост, разбираш ли, Дениз? Дори не ме забелязваш! Дори не ме поглеждаш! Дори не ме усещаш! Все Еда! Еда! Еда!
Дениз: Джерен, премина твърде много границата. Моля те, би ли си тръгнала сега? Джерен, тръгни си, моля те. Виж, това е, тръгни си!
Джерен: Добре.
Защо Дениз? Защо Джерен избра Дениз? Спомен от първите любовни трепети и приятните, хубави вълнения, от спокойните и безгрижни юношеско-младежки години? Пътешественик, с живот, пълен с приключения, вълнения и изненади в сравнение с еднообразния, според Джерен скучен и непоказваш емоции, сух и предвидим, но верен и грижовен Ферит?
Приключва се с едно приятелство. Дали въобще го е имало...Или е само спомен.
# 431
13 апр. 2022, 21:02 ч.
...искам постоянно да питам:“Помниш ли?“
Серкан: Еда, любопитен съм. За какво говорехме с теб преди?
Еда: За всичко. Преди си говорехме за всичко.
Серкан: А разказвал ли съм ти някога за звездите?
Еда: Гледахме ги заедно така.
Серкан: Виж...
Еда: Сириус.
Серкан: Да.
Еда: Първо това ми показа, къде се намира.
Серкан: Много лошо.
Еда: Какво точно е лошото?
Серкан: Преди малко попита. Какво е чувството, да не си спомняш една част от живота си. Това е много лошо.
Еда: И да си изтрит от паметта на човек също е много лошо. „Колко щастлива е съдбата на невинни хора. Докато забравя всички в забравения свят.“
Серкан: „Най-чистият ми ум е безкрайно слънце. Всяка молитва се сбъдна, всяко желание беше изпълнено.“
Еда: Спомняш ли си?
Серкан: Да, не знам от къде си спомням, но помня тези стихове.
Еда: Случайно видяхме това стихотворение. Много ни хареса. Научихме го заедно. Помниш ли това?
Серкан: Не.
Еда: Серкан, когато си тръгна, ми каза, че ще се върнеш. Това е последният ми спомен за теб. Тоест, не можахме да се сбогуваме един с друг. И тъй като в главата ти няма спомен за нас, искам постоянно да питам:“Помниш ли?“
Еда: Обади ли се отново на Селин?
Серкан: Обадих се, но не вдига. Това изобщо не е в стила на Селин.
Еда: Дениз също не дойде. Изглежда няма да дойдат. Ще тръгвам вече.
Серкан: Както желаеш. Виж, Еда...
Еда: Това не е ли моят пръстен?
Серкан: Да. Честно казано, не знаех какво да правя. Защото ти принадлежи. Наясно съм, че откраднах една година от живота ти, не мога да я върна но...Мога да върна този пръстен. Ако не го искаш, ще разбера.
Еда: Ще го взема. Да тръгваме.
Серкан: Внимателно. Дръж се за мен!
Еда: Извинявай.
Серкан: Не се получи, както искахме, но се надявам, че следващият път ще се получи така, както искаме.
Еда: Дано следващия път да бъде както искаме. Ще тръгвам.
Серкан: Ако искаш, ще те закарам.
Еда: Не, ще си отида сама, благодаря.
Серкан: Сигурна ли си?
Еда: Да, благодаря.
Серкан: Добре.
Селин: Добре, че закъснях.
Еда: Добре е .
Серкан: Селин, къде беше?
Селин: Моля за извинение, любими, наистина.
Серкан: Звънях ти много пъти.
Селин: Днес беше странен ден. Останах заключена в офиса. После намерих резервен ключ. Нещо се е случило или нещо такова. Ще разкажа. Бъркотия.
Серкан: Заключена ли си била?
Селин: Да тръгваме ли вече?
Серкан: Всъщност имам да свърша някои неща. Тръгвай, ако искаш. След това ще правим нещо.
Селин: Добре. Съжалявам отново.
Серкан: Няма нищо. Ще дойда.
„Важната” операция на Мело даде възможност на Серкан и Еда да общуват спокойно, сами.
Серкан...Няма отричане... няма досада...нетърпение, да се освободи от присъствието на Еда, да бъде оставен на спокойствие. Смътно познато, вълнуващо за Серкан усещане за близост – необяснимо, но сладко и приятно притеснение и смущение, вътрешно, неосъзнато желание да я докоснеш, да държиш ръката й, да й помогнеш...незнайно откъде и как запомнени стихове, познати и безкрайно близки аромати, думи, жестове....непознато, странно и любопитно усещане да намираш, опознаваш и разбираш изгубеното и забравено време, преживявания, случки и себе си чрез нея...
Еда... стягаща сърцето и гърлото неуписуема, страшна, ужасяваща тъга. Плахи, пробляскващи като светкавица надеждици, че той ще си спомни, че започва да си спомня... но също тъй бързо отминаващи, като угасващо пламъче надежда, че той си спомня .... Той не те помни. Той те е изтрил от живота си. Ти не съществуваш нито в миналото, нито в бъдещето му. Не можеш да го виниш. Той не е виновен. Той не помни. Отчайващо безсилен си да промениш това.
Селин отново се чувства излишната... Озлобена, ядосана, безпомощна да промени, да скъса невидимата нишка, свързваща Серкан и Еда. Протоколни, почти стерилни поздрави и докосвания между нея и Серкан... няма напрежение, няма желание... няма чувства.... няма любов. Има неописуема омраза и злоба към Еда...
Виж целия пост
Серкан: Еда, любопитен съм. За какво говорехме с теб преди?
Еда: За всичко. Преди си говорехме за всичко.
Серкан: А разказвал ли съм ти някога за звездите?
Еда: Гледахме ги заедно така.
Серкан: Виж...
Еда: Сириус.
Серкан: Да.
Еда: Първо това ми показа, къде се намира.
Серкан: Много лошо.
Еда: Какво точно е лошото?
Серкан: Преди малко попита. Какво е чувството, да не си спомняш една част от живота си. Това е много лошо.
Еда: И да си изтрит от паметта на човек също е много лошо. „Колко щастлива е съдбата на невинни хора. Докато забравя всички в забравения свят.“
Серкан: „Най-чистият ми ум е безкрайно слънце. Всяка молитва се сбъдна, всяко желание беше изпълнено.“
Еда: Спомняш ли си?
Серкан: Да, не знам от къде си спомням, но помня тези стихове.
Еда: Случайно видяхме това стихотворение. Много ни хареса. Научихме го заедно. Помниш ли това?
Серкан: Не.
Еда: Серкан, когато си тръгна, ми каза, че ще се върнеш. Това е последният ми спомен за теб. Тоест, не можахме да се сбогуваме един с друг. И тъй като в главата ти няма спомен за нас, искам постоянно да питам:“Помниш ли?“
Еда: Обади ли се отново на Селин?
Серкан: Обадих се, но не вдига. Това изобщо не е в стила на Селин.
Еда: Дениз също не дойде. Изглежда няма да дойдат. Ще тръгвам вече.
Серкан: Както желаеш. Виж, Еда...
Еда: Това не е ли моят пръстен?
Серкан: Да. Честно казано, не знаех какво да правя. Защото ти принадлежи. Наясно съм, че откраднах една година от живота ти, не мога да я върна но...Мога да върна този пръстен. Ако не го искаш, ще разбера.
Еда: Ще го взема. Да тръгваме.
Серкан: Внимателно. Дръж се за мен!
Еда: Извинявай.
Серкан: Не се получи, както искахме, но се надявам, че следващият път ще се получи така, както искаме.
Еда: Дано следващия път да бъде както искаме. Ще тръгвам.
Серкан: Ако искаш, ще те закарам.
Еда: Не, ще си отида сама, благодаря.
Серкан: Сигурна ли си?
Еда: Да, благодаря.
Серкан: Добре.
Селин: Добре, че закъснях.
Еда: Добре е .
Серкан: Селин, къде беше?
Селин: Моля за извинение, любими, наистина.
Серкан: Звънях ти много пъти.
Селин: Днес беше странен ден. Останах заключена в офиса. После намерих резервен ключ. Нещо се е случило или нещо такова. Ще разкажа. Бъркотия.
Серкан: Заключена ли си била?
Селин: Да тръгваме ли вече?
Серкан: Всъщност имам да свърша някои неща. Тръгвай, ако искаш. След това ще правим нещо.
Селин: Добре. Съжалявам отново.
Серкан: Няма нищо. Ще дойда.
„Важната” операция на Мело даде възможност на Серкан и Еда да общуват спокойно, сами.
Серкан...Няма отричане... няма досада...нетърпение, да се освободи от присъствието на Еда, да бъде оставен на спокойствие. Смътно познато, вълнуващо за Серкан усещане за близост – необяснимо, но сладко и приятно притеснение и смущение, вътрешно, неосъзнато желание да я докоснеш, да държиш ръката й, да й помогнеш...незнайно откъде и как запомнени стихове, познати и безкрайно близки аромати, думи, жестове....непознато, странно и любопитно усещане да намираш, опознаваш и разбираш изгубеното и забравено време, преживявания, случки и себе си чрез нея...
Еда... стягаща сърцето и гърлото неуписуема, страшна, ужасяваща тъга. Плахи, пробляскващи като светкавица надеждици, че той ще си спомни, че започва да си спомня... но също тъй бързо отминаващи, като угасващо пламъче надежда, че той си спомня .... Той не те помни. Той те е изтрил от живота си. Ти не съществуваш нито в миналото, нито в бъдещето му. Не можеш да го виниш. Той не е виновен. Той не помни. Отчайващо безсилен си да промениш това.
Селин отново се чувства излишната... Озлобена, ядосана, безпомощна да промени, да скъса невидимата нишка, свързваща Серкан и Еда. Протоколни, почти стерилни поздрави и докосвания между нея и Серкан... няма напрежение, няма желание... няма чувства.... няма любов. Има неописуема омраза и злоба към Еда...
# 433
13 апр. 2022, 21:08 ч.
Ти си всичко за мен!
Пъръл: Но това е Денят на влюбените. Денят на влюбените. Защо не празнуваме денят на влюбените, само защото сме женени? Защо съм по-лоша от тези хора? Защо трябва да имам Ден на влюбените в живота си?
Енгин: Любов моя?
Пъръл: Слушам.
Енгин: Познай какво има зад гърба ми.
Пъръл изрежда всичко,у което Енгин смята полезно за бременни
Енгин: Не един ден, а всеки ден. Не един ден, а през целия ми живот. Не един ден, а всеки дъх. Обичам те! Много те обичам!
Пъръл: И аз те обичам!
Енгин: Какво?
Пъръл: И аз много те обичам.
Енгин: Не разбирам какво казваш.
Пъръл: Подготвил си се, отиде и купи такъв подарък, а аз седях тук и говоря за плюшено мече...Мислех, че си забравил.
Енгин: Мила, възможно ли е това? Ти си моят ангел, винаги ще бъдеш ангел! Ти си майка на детето ми! Ти си всичко за мен! Ти си всичко за мен! Вижте я какво си помисли.
Пъръл: Защо станах такава? Винаги плача като дете.
Енгин: Това са хормони, любов. Всичко това са хормони.
Пъръл: Вече ми писна от тези хормони...
Енгин: Нека не мислим, любима, скоро всичко ще мине.
Не един ден, а всеки ден - Ако не бъркам, Керем написа това в поздрава си за 8-ми март тази година
Виж целия пост
Пъръл: Но това е Денят на влюбените. Денят на влюбените. Защо не празнуваме денят на влюбените, само защото сме женени? Защо съм по-лоша от тези хора? Защо трябва да имам Ден на влюбените в живота си?
Енгин: Любов моя?
Пъръл: Слушам.
Енгин: Познай какво има зад гърба ми.
Пъръл изрежда всичко,у което Енгин смята полезно за бременни
Енгин: Не един ден, а всеки ден. Не един ден, а през целия ми живот. Не един ден, а всеки дъх. Обичам те! Много те обичам!
Пъръл: И аз те обичам!
Енгин: Какво?
Пъръл: И аз много те обичам.
Енгин: Не разбирам какво казваш.
Пъръл: Подготвил си се, отиде и купи такъв подарък, а аз седях тук и говоря за плюшено мече...Мислех, че си забравил.
Енгин: Мила, възможно ли е това? Ти си моят ангел, винаги ще бъдеш ангел! Ти си майка на детето ми! Ти си всичко за мен! Ти си всичко за мен! Вижте я какво си помисли.
Пъръл: Защо станах такава? Винаги плача като дете.
Енгин: Това са хормони, любов. Всичко това са хормони.
Пъръл: Вече ми писна от тези хормони...
Енгин: Нека не мислим, любима, скоро всичко ще мине.
Не един ден, а всеки ден - Ако не бъркам, Керем написа това в поздрава си за 8-ми март тази година
Препоръчани теми