Деца от предишна връзка

Нарциса, знам, че не се пънеш (ако не друго, със сигурност поне не и в момента ), но думите ти ми звучаха като да биха се харесали и на онези, които биха се пънали, та рекох да уточня.

За съжаление и аз ще се включа по тази тема...със силно негативен опит. Прочетох много "ако срещна подходящия човек", "децата са на всички, трябва да ги обичаме еднакво", "всичко се нарежда, когато хората искат"...И какво ли още не. Бях омъжена 5 години за мъж с две деца. И искам да ви кажа само едно , приказката с "
голямото щастливо семейство" просто не е истина! Така, както ме предупреждаваха и мен навремето, сега искам и аз да предупредя тези от вас, ако има такива, попаднали в подобна ситуация - не си причинявайте такова нещо ! Ако имате и собствено дете (както аз имам) , още по-лошо е, ще трябва и детето ви да преживее всичко с вас. Едно от нещата, за които най-много съжалявам е , че дъщеря ми преживя всичко заедно с мен. Ако срещнете такъв мъж, колкото и да сте влюбени, изживейте си любовта, изживейте си авантюрата, но за Бога, не се обвързвайте трайно с такъв човек. Повярвайте ми знам, за какво говоря, не си заслужава.

Всичко това може да се случи и с деца пораснали в едно семейство с едни и същи родители, виждала съм го, както съм и виждала чуждите деца да се грижат за чуждия  родител , а собствените не, света е шарен и страшен. Имам позната, която отхвърля приятелка на сина си само защото е с дете, без дори да я е видяла, това също ми е грозно, утре нейния син ще се окаже разведен с дете, и какво второ качество ли е и той

Ситуации различни, но точно тази с децата от предишни бракове/връзки не се покрива с никоя друга. Съвсем различни изисквания има за вложените емоции и за изкараното време заедно. Нито се виждате веднъж на полугодие, нито можеш да откажеш да се занимаваш. И накрая можеш да хлъцнеш като в цитираните назад случки, когато твоето-не-твое дете се сети, че не си му майка или баща.

Нарциса 💚 Виж този цитат.

Да ти кажа под секрет, децата обикновено се използват за оправдание. Ако искам да намеря време за някого, ще намеря.

Различни са ситуациите - доходите на мъжа, самия мъж и нагласата му, отношението на детето към теб, възрастта на детето, времето което прекарва с бащата ( може да е 2 уикенда, може да е 50 на 50, може бащата да е отглеждащия родител) … и още, и още, и още…


Могат да те отсвирят и заради риболов с приятел, може финансите да отиват към скъпи хобита, че и времето… та ситуации различни, много жени с мъже без деца са по- ощетени от такива, чиито партньор има 2-3. Всяка ситуация е сама за себе си.

За мен беше доста интересно да прочета мненията по темата. Реших и аз да оставя своето, защото съм човек, който е в такава ситуация.

Моите родители са разделени от много дълго време. Единия ми родител създаде семейство и в момента имам брат и сестра от втория му брак, а втория ми родител е бил във връзки с човек с деца и човек без деца. Мога да кажа, че беше много трудни за мен да ги преживея и като се замисля от гледната точка на едно детенце, което израства по този начин е доста трудно да приеме много неща. На мен ми беше и затова си казвах, че никога няма да съм в такава връзка.

Обаче... със сегашния ми партньор имаме 9 години разлика, като той има дете от предишна връзка. В началото нямах интерес към него като повече от приятел, но нещата между нас се получиха и детето ме прие много бързо. Имахме много трудности с майката, с финанси,  с времето, което имаме само двамата и с възпитанието на детето, когато то беше при нас и като цяло на мен ми беше трудно да свикна с цялата ситуация. С разбиране и любов обаче нещата се получават и в момента чакаме дете като по-голямото дете е много развълнувано и няма търпение да се появи бебето. Пред мен все още виждам много трудности, аз съм ревнив човек и обичам партньора ми да ми обръща внимание, но съм и човек бил на мястото на първото му дете и осъзнавам какво може да го нарани и травмира за цял живот и се опитваме да сме максимално разумни в комуникацията с него и майка му.

Според мен не е за всеки този тип връзка и зависи от хората, какво са готови да приемат от другия и какво не, за какво може да се направи компромис и за какво не, какво са готови да дадат на другия и какво са способни да приемат в замяна. Трудно е и е много натоварващо на моменти, но има ли любов и разбиране нещата се получават. Компромиси във всяка връзка ще има, караници дори и малки също ще има, важното е да си сигурен в човека до теб и да осъзнаваш в какво се забъркваш преди да е станало късно, да сте се изтормозили и двамата и детето/децата.

-Lina-, чудесен пост. Ето че от твоя отрицателен опит излиза нещо положително

Кой каквото ще да казва децата от предишна връзка са риск. Никой не казва, че рискът е 100% и непременно нещата ще свършат зеле, но потенциалната опасност я има. И затова като цяло хората предпочитат да си минимизират рисковете и да си хващат партньори без деца, понеже и без това в една връзка си има предостатъчно рискове. Това е рационалният подход към въпроса, ако се разглежда абстрактно и теоретично. Друг е въпросът вече, когато се намеси любовта, защото тя е ирационално чувство.

Да цитирам Венци Стефанов "И аз имам намерения към Наоми Кембъл, но тя не знае", та и предпочитащите може да си искат много неща, но дали са реалистични.
Преди години имаше един конкурс Голямото семейство, там спечели семейство, в което жената идва с 2 деца, после се ражда трето, а за капак - близнаци.

Баси пазарлъка, тва все една битака в Димитровград от едно време

Моят мъж ме взе с дете.
Вече 17 години сме заедно,  младежа става на 24 вече , имаме и общо дете на 15 години. И до днес при някакъв проблем, сина ми първо на мъжа ми звъни,  с брат си се обожават, никога нищо не сме делили по отношение на децата.
Като звънне по телефона първо винаги пита:
Къде са децата?
И като дам точен отчет за всеки от тях, тогава е спокоен.
Напрежение не е имало никога.
С първия ми мъж сядат на маса ( той има заведение ) и си пият питието.
До хора е.
И добре,  че навремето не беше толкова рационален и прагматичен, както уж би трябвало.

Миглена Скай, от любопитство: а първият ти мъж има ли други деца и ако да, с тях общият ви син има ли се?

Има да, две момиченца.
Като го видят много му се радват, грейват им очите.
Не съм чула или усетила проблеми в отношенията им.
Дано и така да си остане.

Питам, защото хората понякога са склонни да смятат децата с обща майка за братя (каквито са, разбира се), а в противовес тези с общ баща - за чужди, както една потребителка горе, или в по-добрият случай - за нещо като по-далечни роднини. Както и втория мъж на мама - за баща, докато втората жена на татко - за чужда. А не е редно. Не казвам ни най-малко, че при вас е така, явно не е, щом всички сте в добри отношения, но я има тази тенденция.