Деца от предишна връзка

А чия отговорност е твоята майка
Освен ако нямаш брат/сестра, си е твоя.

Ама създават. И всъщност после, когато се окаже, че това семейство трябва някак си и да го обгрижват, изведнъж всеки, който не им помага да продължат да си лежат без отговорности, се оказва егоист и самогъзник.

Ако сама ще поемам всяка отговорност, нямам нужда от мъж.
И неговите ризи не са моя отговорност, защото е пълнолетен, но по тази логика всеки може да си живее сам.

Не искам да забивам нататък, но може би ако той си беше гледал малко повече децата, аз щях да съм малко по-готова са гледам баща му. Както и да е, миналото е минало.

Егоистка си, Роки. Марш в ъгъла да се срамуваш.
Майтапа настрана, достатъчно често съм чувала, че съм егоистка, защото не съм свършила някаква дреболия, която някой си го мързи да я свърши сам, и от мъже, и от жени. Най-често от мъже. Ами не искам да разбирам как този някой си подбира етикетите и поведението за нещо по-сериозно като гледане на деца и болни родители.

А, ето, хванахме разковничето. Имаме различни разбирания за връзките и любовта. Аз не съм с мъжа ми от нужда, мога прекрасно да си живея и без него, той по същия начин. Заедно сме, защото искаме и ще сме заедно докато ни е хубаво един с друг, не от нужда. Не знам дали ме разбираш. Човек трябва да си е самодостатъчен. Другото са бонуси.

Офтопик. Откъде се взе това, че семейното положение се пишело вече "несемейна"?

Била съм достатъчно дълго сама, плюс, че професията ми предполага самодостатъчност - през голяма част от времето живея в хотел, някъде из страната. Определено не съм с мъжа си от нужда.
След като обаче с този мъж сме решили, че искаме да сме заедно, моята майка и неговите деца вече са общ ангажимент, както проблемите, така и позитивите са общи.

Пак опира до капацитет. Гледането на възрастни хора не е лека задача. А хора, които вече са го правили, знаят за какво става дума и често са емоционално изчерпани в това отношение. Ако зависи от мен, никого не бих натоварила с такава задача и се надявам да не се наложи един ден да имам и аз нужда от такава помощ. Бих потърсила други варианти. От половинката също не очаквам да се грижи за моите роднини един ден. Да ми съдейства с нещо, да, но не и да се грижи. А тези, които си взимат някой (обикновено това е жената) с идеята да е болногледач на родата, ми се повдига от тях. Между другото, това е и една от причините, поради които на рационално ниво винаги съм избягвала половинки с голяма разлика. Има не малко случаи на млади жени, превърнали се в болничен персонал на възрастните си мъже. Те може да нямат нищо против, на някои даже им харесва, няма лошо тогава. Но за мен не е.

Не можете да се абстрахирате напълно от родителите на другия. Аз също не съм гледала болните родители на БНД (той сам казваше: "Това не е работа за теб.") и все пак ресурсът му от време и сили отиваше натам, не към общите цели и ангажименти. Тоест косвено ми влияеше, разбира се.
Естествено не го обвинявам, това е нормално. Но не е да си "шапка на тояга", когато партньорът ти "си ги гледа".

А, ето, хванахме разковничето. Имаме различни разбирания за връзките и любовта. Аз не съм с мъжа ми от нужда, мога прекрасно да си живея и без него, той по същия начин. Заедно сме, защото искаме и ще сме заедно докато ни е хубаво един с друг, не от нужда. Не знам дали ме разбираш. Човек трябва да си е самодостатъчен. Другото са бонуси.

 Ето това изказване се припокрива на 100% и с моето разбиране и усещане за връзките ! За съжаление, много от малко хора съм разбрана и много малко хора го споделят това същото мнение. За това и май ще си остана сама като гледам, освен ако нямам късмета наистина да срещна точен и подходящ човек, с когото да споделяме едни и същи ценности. Като например една от моите ценности е Свободата, Свободната воля човек да бъде себе си и да остане такъв и след обвързването с МИУОТО, нали Всеки трябва да си е самодостатъчен, всеки е отделна, изградена , цяла личност. И това трябва да бъде уважавано и пазено от отсрещната страна. А то точно обратното се случва! Ами ...за бонусите , какво да кажа..Е трудно е, когато се наложи някой да ти сглоби новата маса , или да ти качи един по-тежък диван...А ..и една по-особена крушка сменях сама наскоро ...Ама като се замисля, по-добре да си платя на някой мебелист и да се поизпотя и да попсувам 30 мин. докато намеря "къдемамамустарасепъхаттеядребникрушкивтаялуничкадетозапървипътяотварям" , отколкото да си имам някой вкъщи дето е решил, че щом съм му ЖЕНА (негова нали), съм длъжна да се откажа от себе си, интересите си , да ходя навсякъде с него, както и той с мен, да търпя родителите му по празници, а те не искат да ме виждат на пътя даже и ме мразят, ( щот просто обичат бившата си снаха,не че съм им направила нещо!) и ......да не изброявам още "прекрасности"  на семейния живот, че и без това прекалих Това разбира се се отнася за моя семеен живот с втория ми съпруг , не че за всички ви се отнася, аз знам и вярвам, че има хора, които наистина се НАМИРАТ в тоя живот и са щастливи.

За хубавото компания винаги може да се намери.
Моите разбирания за семейство обаче са други, нека хората си се събират със себеподобни - в хубавото много те обичам, в лошото се оправяй както знаеш...не е за мен това.

Ще го понеса ако се налага, няма да се гътна.
Но да, ние работим от вкъщи и ни трябва тишина. Не виждам нищо лошо да пътуват ваканциите вместо да седят пред ТВ и да откачат от скука. Все пак той им е баща и той има задължения да ги занимава, не аз.

АТи каква го играеш в картинката,щом само баща им има задължения да ги занимава?На теб ти се явяват чужди,тоест те са само негови .Ужасен ужасон.И как ще го делите този баща на тях и мъж на теб?

А вариант и ти да отидеш някъде с тях и баща им, по време на ваканцията?