Деца от предишна връзка

Мъж с деца, не, изключено. Не ми се занимава с чужди деца.

Мъж с деца- само вдовец., нямам нерви да се занимавам с разправии с бивши. Била съм в 10годишна връзка, той имаше дете, аз две, създадохме и общо. Нямаше логистика, не повече отколкото с  "БФФоревърите" на моите деца. Дъщеря му ме прие от първа среща и просто се присъединяваше към семейството през свободното си време. Майка ѝ си имаше отделно семейство, оставила малката да я отглеждат баба и дядо, така че не съм чула за нея през тези десет години и проблеми нямахме с никого. Случвало се е синът ми, като по-голям, да прибира сестра си и дъщерята на доведения си баща от училище, например, нормално.

Е точно за такъв коментар и поведение задрасках майката на съпруга си, даже беше прибавила, че нямало за кога да имаме деца...Не знам дали можете да си представите какво е за един човек да чуе подобно нещо от майка си. И между другото не знам защо си мислите, че точно вие като майки на мъжете трябва да давате на децата на жените от предишен брак? Ми тези деца си имат майки, имат си бащи, имат си истински баби и дядовци и ако са свят синовете ви, трябва също да се държат все едно са техни деца.

Единственото, което можете да постигнете с такова поведение са 2 неща:
Вариант 1 - да отдалечите собствените си синове с коментари и поведение. В нашия случай се продължи и с действия, думи, които ничий син не трябва да чува от устата на майка си. И се стигна до това, че я задраска категорично от живота си. Което според мен не е редно, но и подобно злонамерено отношение не бива да се търпи.
Вариант 2 - наистина да разделите синът си с жена му, от което често той ще страда. Особено, когато има общо дете.

Най-бързо може да подразните една майка, когато кажете нещо за детето/децата й.

Затова ако някой взима отношение дали да се обвърже с партньор, който има деца от предишен брак, то си е самия човек. Нито родителите му, нито приятелите му. С такива намеси единственото, което може да се постигне е да направите човек нещастен. Дядо ми разказва една история, в която приятелите се намесили в брака на негов приятел и му казали, че съпругата му изневерява, докато той пътува /бил е военен/ и той се развел. След много години е казал, че е направил най-голямата грешка в живота си, защото тя е била любовта на живота му.

И се сещам за една история за мой прапрадядо, който е бил доста заможен, но останал рано вдовец и се събрал със също овдовяла жена. Събрали по 8 деца от двете страни и си родили още 4. Всичките деца получили висше образование и добри професии.
Но всеки си решава за себе си де

Заради подобна простотия прабаба ми лиши баба ми от наследство, а баба ми се примири. Накарала е прадядо ми да припишат всичко на децата на сестрата на баба ми. Най-вероятно баба ми е осиновена /всички факти сочат натам/, но предполагаме, че е била дете на сестра на прадядо ми, а той се е оженил, за да има кой да гледа детето. В последствие тя ражда още едно дете и започва да ги дели от малки. Това направи цялото семейство нещастни. А не е, защото са нямали. Имали са предостатъчно за всички. Та мои и чужди в моето семейство има много лоши измерения.

Клариче, много си права, което не променя факта, че родителите много честно не са щастливи, когато децата им си "вземат" половинка с дете. Умните си мълчат, нищо не казват, но как тежи понякога мълчанието... А като цяло, не е лесно и за двете страни.

Евала на моите свекър и свекърва значи. С 3 деца ме взе синът им, не са припаднали, не са се побъркали и даже сме в отлични отношения И да са страдали, не съм разбрала

  Бианка, може и да не са страдали. Имам близък пример с такова дете, много добре си е прието, всички смятат, че е много готин.

Клариче, пишеш явно от пристрастна позиция, както и онази другата майка, макар и противоположна на твоята. Интелигентните свекъри/тъстове ще си премълчат, но е съвсем нормално да не се радват на чужди деца, човещинка си е все пак - всеки иска неговите си гени да бъдат продължени, а чужди деца изяждат ресурса за своите гени. То в природата неслучайно лъвове, мечки и други хищници убиват заварените малки.  А е и въпрос на вековно вкоренени традиции все пак.

Плясък,
какво толкова тежи? Около мен имам много примери и да не казвам голяма дума, ама са щастливи.
Същото е с осиновени деца. Не е ли по-добре децата да са щастливи с партньорите си, независимо дали имат предишни деца. Отколкото да се месят родителите и да съсипят живота на децата си заради това, че те ще гледат и други деца? Просто се опитвам да разбера кое предизвиква родителите да са жестоки и към собствените си деца, вместо да са щастливи за тях.
А едно от най-страшните неща, е че дори и детето да не е съгласно в момента с думите на родители си, все някой ден ако нещо детето му се изпокара с партньора си или му е трудно, може да започне да работи онова червейче, чиято "ларва" е сложил собствения му родител. Затова и смятам, че родителите трябва да внимават какво говорят на децата саи за партньорите им и да се месят само в краен случай.

Черна станция,
аз, че съм пристрастна, пристрастна съм, но имам и много други аргументи и примери в посока за това да не се месят родителите, ако децата им са си взели решение да приемат други деца.
Това с гените ми е много първобитно. Хората са отгледали много "чужди" деца и всичко е в главите им. Ако трябва да се върна към прапрадядо ми, той е отгледал и изучил 4 деца още като свои. Та тия средновековни истории с гените и имотите, не ги разбирам.

В нашия случай даже не делят никакви ресурси. Имаме си достатъчно и без това, което ще се привнесе от наследството на съпруга ми. Даже беше почнала да смята аз какво имам, за да може ако се наложи да продаваме и да издържаме дъщеря й. Все едно е внучка на английската кралица и ще й взема короната.

Освен това се чудя как понякога хората полудяват до такава степен, че си позволяват да се държат така, че нараняват собствените си деца, даже са готови да им вземат всичко, което им се полага по право, защото може да отиде при жена му или при "чуждото". Или пък лишават едното, а гледат цял живот другото.

Иначе аз си признавам, че майката на съпруга ми няма шанс да ми седне на масата, докато е жива заради това, което направи и неколкократно я чух да говори за мен и детето ми. Особено за детето ми. Но ако съпругът ми реши да оправи отношенията с майка си, ще го подкрепя, защото смятам, че майката е важна. А и аз не искам той да има лоши отношения с майка си заради мен.

Иначе майка му успя да постигне освен всичко други и това, че синът й иска да се откаже даже от фамилията си и най-вероятно наистина няма да я погледне докато е жива...

За това спор няма, но не може да искаш да се радват на доведени чужди гени.

Те родителите няма да се намесят,даже да им е неприятно.Заради собственото им дете ще се държат любезно.

Да така е не може да иска този факт.

А и има значение дали ерген на 25 год. ще вземе жена с малки деца, заедно с голямата отговорност по възпитението и отглеждането им и дали ерген на 45 год. ще вземе жена с вече  поотгледани деца, за когото родителите са доволни, че няма да е сам. Запозната съм с мнението на родители и по двата случая. Не е едно и също.

Имам син, и честно казано не бих имала нищо против да “доведе” жена с дете/деца. Доста сме далече още де, че той е бебе,но теоретично съм ОК с това.
Може би ще имам резерви, само ако той има деца от предишна връзка, щото на 95% е сигурно, че ще бъдат ощетявани от към внимание/ ресурси.
Но ако няма, за мен доведените внуци няма да са проблем. Ако имат и общи -още по-добре.
Уважавам жените, които са наясно със себе си, и  знаят, че не биха се чувствали ОК да споделят ресурси със бивши съпруги/ деца и т.н., и съответно избягват такива връзки.
Имам травмиращ опит с втората половинка на баща ми, при условие, че нямат деца, нито тя има от предишни връзки.
Скоро баща ми се опита, да ми намекне, че трябва да стопля отношенията с нея, та се наложи да му обясня в прав текст, да се грижи за себе си, и да си я гледа, че от мен и чаша вода няма да види тази особа.Тя и пенсия няма, щото има общо сигурно 5 години трудов стаж.