Пубертетът при момичетата – как да подготвим децата? - 12

Както знаете аз загубих майка си на почти 9 години.
Израснах с баща ми,имаше и доведена "майка",но тя не изтрая много.
Имам с 13 години по-голяма сестра ,та поне това от женската страна.
Иначе си бях същинско момче - тениски широки,дънки,шапки,къса коса ...,а и понеже баща ми беше автомонтьор и всяка псувня я знаех,респективно изричах.

Голямата дъщеря (на 11г)  я учим, че доверието в семейство е изключително важно - лесно се губи и трудно се печели отново.
 
 Аз като тийнейджър имах доста свобода (но имам и по-голям брат). Оставали сме сами уикендите, ходила съм на бар с него, момчета са приспивали вкъщи (докато родителите ми са били вкъщи също) . Имала съм вечерен час, но е бил сравнително късен. Само майка и татко си знаят как са ме чакали. А сега аз съм с две момичета.

  Искам да стане отговорна и да се чувства спокойна да споделя с нас.  Разказвала ми е как нейна приятелка лъже родителите си ( сега за дребни неща), а са 4 клас.

Относно смяната на настроенията - вече се сблъсквам челно с тях. Станала е раздразнителна и лесно се обижда.

Сега се запали да спортува. Май намери нейния си спорт. Дано ѝ донесе малко повече самочувствие.

Не разбирам, какво имате против вечерния час? Че чак и строги били родителите. Дори, когато децата са на екскурзия от училището с преспиване, се подписвам, че могат да се разхождат сами в групички по 3 до 20 ч. до 14 г., до 22 часа до 16 г. и до 24.00 ч. над 16 г. По закон е така. Естествено, че искам да си имаме доверие и да си казваме, кой къде е. Имала съм вечерен час, не съм се чувствала прецакана.
За еднополовите връзки предпочитам да не им се случват. Знам, че ще ми стане криво, но някак си ще го преживея. При мен по-скоро това е закрилнически инстинкт: да не ги пребият/изнасилят някъде, да не ги дискриминират, защото са различни.

Тарти, честит рожден ден на голямото ти момиче!

Моите родители бяха по-скоро строги, но пък нямах 16 навършени, когато ходих на море със сестра ми и нейна приятелка, които тогава бяха на 18. Е, вярно, че бяхме в база на предприятието, където майка работеше, но аз бях под 16. От друга страна, за много и съвсем безобидни неща съм лъгала, защото не съм очаквала да ме разберат.
Към момента дъщеря ми ме смята за строга, защото очаквам от нея да учи и защото не съм съгласна да ползва Ток-ток. На 12г не е излизала още сама, изключвам ходенето до училище. Независимо, че училището е близо до нас, приятелките ѝ живеят по-далеч и тя си няма компания за квартала. Другата седмица приятелката ѝ има РД и ще се мотаят из центъра, с тях ще е 15-годишната кака на приятелката ѝ.

Това е и моето мнение. Аз всякак ще си я обичам и приемам, но подобна "различност" я прави по-уязвима, колкото и да живеем в уж по-толерантно общество.

20 ч. през лятото е почти обяд В нашата градинка в центъра на София играеха и висяха сами до 21-22 от 10-11 годишни. Ако детето учи по-далеч, може и от училище втора смяна да не успее да се прибере до 20 ч.
Иначе по закон е горе-долу както казваш, да.

От далечно училище (1 час път) съм се прибрала 20.30 ч. от 8 клас нагоре, навършени 14 г. За мен кварталната градинка е не проблем. По-скоро шляене из центъра и т.н. При нас след 20.00 ч. автобусите стават на 30 минути и зимата е тъмно. Синът ми е на 12 г. досега винаги е искал ние да го прибираме след футболна тренировка зимата, защото е тъмно и го е страх от пияници и клошари. Освен всичко лятната ваканция при нас е само 6 седмици, тъй като се мести или юли или август е учебен. Няма как всеки ден до 21 ч. навън.

Аз също съм го мислила...но мисля че съм много либерална по отношение на еднополовите връзки.

Еднополовите връзки са нормални, не ме притесняват толкова колкото лъжи, ранен секс, болести, бременност, наркотици и насилие.

Ще ми бъде мн трудно да приема еднополова връзка и не ги приемам за нормални. Дано не се налага да минем през това.

Честит рожден ден на Тарти на детенцето! Да ти е живо и здраво

Аз също имах вечерен час, но пък за други неща бях абсолютно свободна да решавам. Не съм си наваксвала като се отделих от тях, след 18г вече почти не стъпвам в дома, в който израстнах. Някак се отчуждих от всичко, въпреки че поддържам връзка с родителите си.
Либерален родител съм.
Наскоро говорихме с дъщеря ми, че какъвто и да е изборът й в живота - ако не е криминален, застрашаващ живота й и на другите - има подкрепата ми. Дали ще е с момиче - важно ми е да е щастлива, другото не  е моя работа.
Мъжа ми е малко по-резервиран, но за детето си и в огъня влизам. Готова съм да се откажа от мъжа ми, ако той не я подкрепи в избора й, евентуално. Това сериозно. Би означавало, че двамата не споделяме еднакви виждания и не даваме еднаква подкрепа на детето ни.
Дали ще спи с момчето у дома на 17г? Немога да кажа, но със сигурност ще й говоря много, защото не искам да бъде наранена от прибързани решения.

Стигнах до тук, отговарям и после продължавам да ви чета.
Тъй като дъщеря ни почти на 17, ще оставя избора на нея. Тя е достатъчно зряла и разумна, доказвала ни го е многократно, оправдавайки доверието, което ние пък сме й гласували. Аз съм си вкъщи почти нон- стоп през деня, така че не е проблем и да го доведе в нас (най- малкото, ще го видя тоз Убавец). Но в такъв случай ще трябва да си е почистила и подредила стаята преди това.
Няма гадже все още, но в повечето случаи, няма да казвам винаги, ми е споделяла, когато си е харесвала някого.

На кино отдавна ходи сама- с компания/приятели, разхождат се из парковете, въобще не ни пита за такива неща.
Само ни уведомява.

Все още не съм забравила собствения си опит, че човек реши ли да прави някоя глупост, ще я направи. Дали докато е "с приятелка в парка", на кино "със сеседката", или "пише домашни" някъде.

Отношенията ни са такива- казваме си всичко, и хубаво, и лошо, с децата винаги сме се държали като с равноправни и равностойни, не сме крили нищо. Съответно получаваме същото отношение и от тях. Знаят, че имат пълната ни подкрепа, винаги и за всичко. Тук не говорим за упражняване на насилие, някакви крими изпълненея или злоупотреби от различно естество, разбира се.

Слава Богу, по през последните две години, освен онлайн училището, за тях животът почти не се промени- събираха си се с приятели- по домовете или навън, гостуваха си с преспивания, летата си ходиха на лагери, а когато периодичните отпускания на мерките го позволяваха, пътуваха на гости при приятелчета в други държави. Та в това отношение определено не мисля, че има някакви щети върху "порастването" им.

Тарти, честита да ви е!!!

Стигнах до тук, отговарям и после продължавам да ви чета.
Тъй като дъщеря ни почти на 17, ще оставя избора на нея. Тя е достатъчно зряла и разумна, доказвала ни го е многократно, оправдавайки доверието, което ние пък сме й гласували. Аз съм си вкъщи почти нон- стоп през деня, така че не е проблем и да го доведе в нас (най- малкото, ще го видя тоз Убавец). Но в такъв случай ще трябва да си е почистила и подредила стаята преди това.
Няма гадже все още, но в повечето случаи, няма да казвам винаги, ми е споделяла, когато си е харесвала някого.

На кино отдавна ходи сама- с компания/приятели, разхождат се из парковете, въобще не ни пита за такива неща.
Само ни уведомява.

Все още не съм забравила собствения си опит, че човек реши ли да прави някоя глупост, ще я направи. Дали докато е "с приятелка в парка", на кино "със сеседката", или "пише домашни" някъде.

Отношенията ни са такива- казваме си всичко, и хубаво, и лошо, с децата винаги сме се държали като с равноправни и равностойни, не сме крили нищо. Съответно получаваме същото отношение и от тях. Знаят, че имат пълната ни подкрепа, винаги и за всичко. Тук не говорим за упражняване на насилие, някакви крими изпълненея или злоупотреби от различно естество, разбира се.

Слава Богу, по през последните две години, освен онлайн училището, за тях животът почти не се промени- събираха си се с приятели- по домовете или навън, гостуваха си с преспивания, летата си ходиха на лагери, а когато периодичните отпускания на мерките го позволяваха, пътуваха на гости при приятелчета в други държави. Та в това отношение определено не мисля, че има някакви щети върху "порастването" им.

Тарти, честита да ви е!!!




Една от най- близките приятелки на дъщеря ни преди 2 години се заяви, че винаги се е възприемала като момче в женско тяло. Срещна пълна подкрепа от родителите си, но те към момента вече живееха в друга държава и не съм имала възможността да разбера (да споделят, ако решат, аз никога няма да тръгна да подпитвам) как са го приели. По думите на въпросното момиче (момче )  семейството й винаги сякаш е усещало накъде вървят нещата и може би затова е приело признанието с привидна поне лекота.

ПП. Двоен пост, не зная как стана. Нали уж не може!?!

Моите родители не са били особено строги (баща ми почина внезапно, когато бях на 14г.), но пък и аз не съм била неразумна, та да се е налагало - винаги си се прибирах на време, не съм правила глупости, алкохол и тн. Главното ми беше у-щето и да имам хубави оценки. Приятелите ми също бяха свястни. Майка ми беше спокойна за мен и не ми е следяла всяка стъпка. Сестра ми беше по-разхайтена така да се каже, но и там имаше умереност и е нямало ексцесии. Надявам се и дъщеря ни да е такава.

Тарти, здраво и щастливо да ти е момичето!

Аз всичко бих позволила по зададените 3 въпроса. И гадже от същия пол бих приела, като това не означава, че ще съм очарована. Нищо не ми е по-важно от щастието на детето ми.

Кати ми беше казала, че момиче от нейния клас още преди 3 години се е определило като гей и дори е имало връзка с друго момиче от класа, но са скъсали.

От малка съм научена на толерантност към различните благодарение на майка ми, която беше много либерален родител. Не смятам, че с нещо съм я разочаровала. Водех си гаджето вкъщи, когато тя беше на работа. Е, и през останалото време също, но тогава сме се държали прилично. Бях обаче на 17 г, да уточня.

Много се радвам, че дъщеря ми много ми споделя. Понякога дори ми звъни по телефона, за да ми разкаже какво се е случило, какво е правила... Сама ходи с приятелки по молове, паркове и в центъра от 11 годишна, а живеем в София и не е като да е спокойно навън. Просто съм преценявала, че мога да й имам доверие и че би се справила сама на местата, където са избрали да се разхождат. За съжаление по време на пандемията стана по-саможива, но вече започна да се окопитва.