Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме три касетки - 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: „Не ги давам!”.
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем.
Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам.
Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Никола Крумов
Виж целия пост
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем.
Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. Абе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. Абе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не й трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам баба, гоня жената от тоалетната и сядам.
Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
Никола Крумов
