Последната или първата любов

  • 14 317
  • 283
# 75
Ах, че хубаво и романтично ! В града на любовта ❤️
Виж целия пост
# 76
Първата ми любов хаха , отдавна съм го забравила Laughing Дори не се сещам за него . Беше детска любов , нищо запомнящо се .
Истинската любов е последната . Когато вече осъзнаеш , че без този човек не можеш и повече не искаш друг . Дори и да се разделите , повече в друг не се влюбваш .
Виж целия пост
# 77
Ех, какви сте поетеси.
Ако не бяхте как ли щяхте да наричате нещата?
Виж целия пост
# 78
Тва малко като оня лаф- ако бях певец, щях да те възпея в песен, ако бях поет, щях поема да напиша за теб...
Ама съм прост тенекеджия, чукам аз коли навред... Simple Smile
Виж целия пост
# 79
Големите любови - една, две три. Не се знае колко, но човек ги помни. За някого е една голяма, за друг са повече.
Виж целия пост
# 80
Скрит текст:
Първата или последната любов?Хм,при мен така се случи ,че е само една.Връхлетя ме на 51,просто да не повярва човек.Не съм я очаквала,не съм и подозирала че съществува такава емоция.
Познаваме се от 36 години ,не бяхме се виждали 28 години и бам връхлетя.Благодаря се само ,че дойде и ,че е споделена!

Желая ви дълго щастие и любов заедно 💐.

Би ли я разказала накратко?

Бяхме състуденти пет години учихме заедно.На втората година той прояви интерес и бяхме веднъж.После нещо се отдръпна,не си споделихме какво ,що.И изчезна.Общ прииятел ми каза ,че е болен.Тогава нямаще такива телефони,пък и му нямах телефона,нали всеки ден бяхме заедно на училище.Болен,болен,ама повече от шест месеца не идваше на училище и аз се хванах с друг.Върна се попита какво става-ами с друг съм.За него се омъжих чак след пет години.След още пет ни се роди и син.След още десет нещата взеха да разсъхват,но съм консервативна и все се надявах,че ще се оправят нещата.Детето замина да учи в чежбина и аз така си стоя сама и се чудя какво да променя,уж омъжена пък самотна.И от грепата на състудентите му намериха фейса,писа,викам ай и да се чуем.Чухме се-с три деца на два пъти вдовец,сам ги гледа и живее там където си Nevena Virolan.Любим град!Векам като не можеш да дойдеш ,аз ще намина.И така отидох и още на първо виждане ме удари ток.Ами така връхлетяха ни чувства.Боже почувствах се на 18 години!И така той идва тук,аз там.Хванах се ,че само за него мисля,но ми е хубаво.Все още съм в брак ,но заради детето още стискам зъби,но надявам се ,че ще ме разбере и ще се наредят нещата.Та така.Няма възраст ,място и време да срещтнеш срадна душа.

Пожелавам ти да е последната и реално изживяната!
Защото, в момента с това, което описа ..Е тръпка и зараждаща се любов, но крадени моменти.
Не се заяждам също!
Виж целия пост
# 81
Скрит текст:
Първата или последната любов?Хм,при мен така се случи ,че е само една.Връхлетя ме на 51,просто да не повярва човек.Не съм я очаквала,не съм и подозирала че съществува такава емоция.
Познаваме се от 36 години ,не бяхме се виждали 28 години и бам връхлетя.Благодаря се само ,че дойде и ,че е споделена!

Желая ви дълго щастие и любов заедно 💐.

Би ли я разказала накратко?

Бяхме състуденти пет години учихме заедно.На втората година той прояви интерес и бяхме веднъж.После нещо се отдръпна,не си споделихме какво ,що.И изчезна.Общ прииятел ми каза ,че е болен.Тогава нямаще такива телефони,пък и му нямах телефона,нали всеки ден бяхме заедно на училище.Болен,болен,ама повече от шест месеца не идваше на училище и аз се хванах с друг.Върна се попита какво става-ами с друг съм.За него се омъжих чак след пет години.След още пет ни се роди и син.След още десет нещата взеха да разсъхват,но съм консервативна и все се надявах,че ще се оправят нещата.Детето замина да учи в чежбина и аз така си стоя сама и се чудя какво да променя,уж омъжена пък самотна.И от грепата на състудентите му намериха фейса,писа,викам ай и да се чуем.Чухме се-с три деца на два пъти вдовец,сам ги гледа и живее там където си Nevena Virolan.Любим град!Векам като не можеш да дойдеш ,аз ще намина.И така отидох и още на първо виждане ме удари ток.Ами така връхлетяха ни чувства.Боже почувствах се на 18 години!И така той идва тук,аз там.Хванах се ,че само за него мисля,но ми е хубаво.Все още съм в брак ,но заради детето още стискам зъби,но надявам се ,че ще ме разбере и ще се наредят нещата.Та така.Няма възраст ,място и време да срещтнеш срадна душа.

Пожелавам ти да е последната и реално изживяната!
Защото, в момента с това, което описа ..Е тръпка и зараждаща се любов, но крадени моменти.
Не се заяждам също!

Крадени моменти да ,но хубави!
Забравих да напиша ,че без да сме се виждали 27 години и само месец след като се чухме ми честити рождения ден!Стана ми много мило ,беше ми звъннал първи в този ден.Значи не е забравил датата.Е, и аз неговата не бях я забравила.
Виж целия пост
# 82
За мен първата.  Настанила се там, дълбоко в сърцето, а аз вече сто години и казвам къш, марш навън, изчезвай. А тя сякаш се е врастнала в мен проклетницата  и нищо не може да я изгони.
Sause baus бъдете щастливи заедно!!!!
Виж целия пост
# 83
Важното е да не горят хората, които са били с нас цял живот, заради такива "любови". Това не е любов, а извращение с живота на близките.
Виж целия пост
# 84
Здравейте. Искам да ви помоля за съвет как да постъпя.
Запознахме се с едно момче, започнахме да се виждаме, да прекарваме дни заедно и постоянно имахме комуникация ако не бяхме заедно. Дните прекарани заедно бяха неземно щастливи и изпълнени с много страст и чувства. Дойде ден в който ме запозна със семейството си. Те са страхотни хора. В началото още преди всичко не тръгнахме с нагласата за връзка, а просто започнахме да се виждаме. С напредването на срещите ни и на всичко той започна да ме гледа по друг начин, са ме милва, целува, да ми казва че му липсвам. Сега на последната ни среща каза че най добре ще е и за двама ни ако спрем да се виждаме. Няма друга жена сигурна съм. При въпроса ми защо мислиш така той каза че така ще е най добре за  него. Ясен отговор и причина не получих. При последната вечер в която св виждахме се скарахме много жестоко. В момента съм блокирана от всякъде, с разбито сърце. Единствено от майка му знам как е и тя казва че не е добре и че не желае да се повдига темата.
Какво да правя, как дя постъпя. Не смея да търся контакт с него. Според майка му съм го притиснала много и сега е нужно да му дам време. Не мога да спя, не мога да се смея, не мога да се храня. Душата ми и сърцето ми кървят.
Виж целия пост
# 85
Както всяка друга раздяла. Преболедуваш го и продължаваш напред. Да се интересуваш от него е грешка, както и да го притискаш за обяснения. Начините са различни - хоби, излизания с приятели, пътуване, купони, дискотеки или просто стоиш у вас и ревеш. От няколко дни до няколко седмици ще спре да те боли и ще можеш да продължиш.
Виж целия пост
# 86
Както всяка друга раздяла. Преболедуваш го и продължаваш напред. Да се интересуваш от него е грешка, както и да го притискаш за обяснения. Начините са различни - хоби, излизания с приятели, пътуване, купони, дискотеки или просто стоиш у вас и ревеш. От няколко дни до няколко седмици ще спре да те боли и ще можеш да продължиш.

Боли прекалено много. Обяснение не търся вече. Просто искам да се извиня. Със сигурност е глупаво от моя страна, но все пак тая надежда малка че пак ще успеем да говорим някой ден. Майка му ме подкрепя и говори с мен. Нямам желание за абсолютно нищо.
Виж целия пост
# 87
Представяш го сякаш тази раздяла е паднала от нищото насред неземното щастие. Това не е особено реалистично.
Виж целия пост
# 88
И това е грешка, след като не иска контакт, не го натискай за такъв. Гадно р, но всички сме минали през това, просто трябва да го приемеш.
Виж целия пост
# 89
За какво искаш да се извиняваш?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия