В момента чета ... 76

  • 39 612
  • 755
# 300
Ако може да помогне - мнения за “Откраднато • Обречено • Опазено” има тук
Скрит текст:

Много ми хареса това от книгата на Фоенкинос (“Загадката Анри Пик)”:
“Според него, въпросът не беше дали обичате или не да четете книги, а по-скоро да знаете как да намерите книгата, която ще ви допадне. Всеки може да обожава четенето, при условие, че държи в ръцете си добър роман, този, който би ви харесал, би ви говорил и от който не  бихте могли да се откъснете.”*

(* свободен мой бърз превод)
Виж целия пост
# 301
Има ли някой да сподели мнение за  "Откраднато. Обречено.Опазено" на Искра Урумова?
Не съм сигурна, но е част от поредица книги. Четох я, не ми допадна. Самовили, самодиви....
Трябва да се започне от първата.
Виж целия пост
# 302
Нали съм от сектата на Фоенкинос в последно време… започнах и съм вече по средата на Шарлот. Помитаща фабула.

fenyx,
Много ми харесва похвата на автора често да вмъква в живота на героите си четенето. Въобще литературната култура, отношението към книгите и изкуството са също страхотно застъпени в творбите му.

Eто и един цитат от Шарлот: Книгата, която търсим, не е непременно тази, която трябва да прочетем. Добре е да погледнем и книгата до нея.
Виж целия пост
# 303
И аз съм от тази сектата 😀,”Загатката Анри Пик” изчетохме семейно и след това намерих “Шарлот” на английски,ще я предвидя за лятото.
Виж целия пост
# 304
Само разваляте дисциплината, но няма да се поддам на провокации. Не съм прочела за някой си Фоенкинос и няма да проявявам интерес към книгите му.Joy Или пък....по- късно.
Чета Откраднаха ни на Людмила Петрушевска.
На 75стр. съм и продължавам да се информирам за родословието на всички действащи лица. В началото качиха едни деца на самолет и ги посрещна шофьор. И като се почна едно описание на" произход на видовете", та вече си мисля, че авторката е забравила за какво пише. Но може пък в това да се крие същността на историята. Но вече ги забравих. Баби и дядовци по майчина и бащина линия- много интересно, но факт.
Виж целия пост
# 305
О, аз се радвам много, че покрай темата забелязах Фоенкинос. Не за всеки автор остава време за прочитане, но пък дотук много ми допадна той, само че и началото на книгата на Фексеус много ме заинтригува, затова този път ще чета и двете книги паралелно. 
“Шарлот” не е ли доста тежка като тематика? Имам нужда от малко почивка, затова се ориентирах към “Деликатност” след настоящите избрани.
Виж целия пост
# 306
Има ли някой да сподели мнение за  "Откраднато. Обречено.Опазено" на Искра Урумова?

Харесах поредицата. Събрах доста идеи за места, които да посетя Simple Smile Но предължението не ми допадна.
Виж целия пост
# 307
Дочитам "Спомени" на Фоенкинос, в сектата съм и аз ☺ Напълно разкошна.
Ани, аз пък харесах най-много последната и предпоследната история в "Непрекъсната линия", но като цяло всичките разказчета ми въздействаха по вълнуващ начин. Което не мога да кажа за "Шъги Бейн", която завърших снощи. Много е интересна, лесно четима и последователна, никакви забележки нямам, но просто не ме докосва. Четох я като хроника, без да съчувствам на героите или да им се ядосвам, мога да я сравня с "Малък живот" - не стига до сърцето ми, колкото и безнадеждност, нищета и мрак да струят от страниците. Не ме трогна и това е.
Fenyx, не си спомням вече ясно, но ако аз съм ти препоръчала "Момичето от Бруклин", то е било във връзка с някаква асоциация с друга книга, която ми се е сторила подобна, примерно "Тайните убежища". Случва се аналогиите, които правим между различни произведения, да са напълно нелогични за други читатели. Например аз предполагах, че който харесва "Синдромът на куклата", няма как да не хареса "Деца мои", обаче се оказа, че не е така. От своя страна пък се втрещявам, когато някой сравни Бакман с Кронин или Юлия Спиридонова с Джоан Роулинг. Да знаеш, че "Морска порта" е с доста сладникав привкус, на границата ми е точно.
Наред е "Свекървата".
Виж целия пост
# 308
Благодаря, там е работата, че книгата на Мюсо не можа да ме впечатли с финала като “Тайните убежища”, но може да се дължи и че я дочетох точно след последната книга на Лубри “Сестрите от Монмор”. Стилът на писане е несравним, естествено, но това ми беше първа среща с Мюсо, явно нямах нагласата за него сега.
“Морската порта” така описана ми звучи като възможен отдих след някои по-тежки четива, така че остава под внимание, за подходящ момент. Сега малко може и разсеяно да чета, че Фексеус с “The art of reading minds” също достатъчно ми грабна вниманието и много ми се иска и него, и Фоенкинос да чета едновременно (впрочем книгата на Фексеус пробвах да чета и на руски, но се оказва, че на английски я възприемам някак по-лесно, явно въпрос на навик е вече 🤷🏻♀).
Виж целия пост
# 309
“Морската порта” така описана ми звучи като възможен отдих след някои по-тежки четива, така че остава под внимание, за подходящ момент.
Точно, идеална е за целта.
Виж целия пост
# 310
Здравейте,
В момента чета една фентъзи поредица на Брент Уийкс - "Нощният ангел". В началото на първата книга "Пътят на сянката", ми беше странно, защото нямаше някаква предистория, а авторът директно те хвърля в действието и разчита на това бързо да изплуваш сред героите, но накрая бях много увлечена и набързо я изгълтах. Сега продължавам с книги 2 и 3 - "На ръба на сянката" и "Отвъд сенките".
Виж целия пост
# 311
Грешката беше интересна и лека , без излишни простотии. Като се изключи някои разтягания ок. Сега съм взела Джинджифиловата къща. А това били поредица ? Имам само нея.
Виж целия пост
# 312
Прочетох Шарлот и освен да кажа, че това е шедьовър…
Романът е вдъхновен от живота на Шарлот Саломон, която е немска художничка, убита на двайсет и шест години, по време на бременността си…
Това е една история, наподобяваща музикална партитура, която отвежда все по-дълбоко в света на ужаса. Ужас, който Фоенкинос е успял да нарисува с думи.

Но преди всичко, това е репортаж на един обречен живот. Преди погрома на войната е описан ужасът на една фамилия, чието родословно дърво сякаш е прогнило и прокълнато.

Давид Фоенкинос е съумял да създаде една въздействаща симфония, вдъхновен от автобиографичната колекция от картини „Живот? Или Театър“ на въпросната Шарлот. Читателят наистина остава изумен от трагичната съдба на една жена в борбата за живот.

Една художествена истина, представена талантливо.
Виж целия пост
# 313
нямаше някаква предистория, а авторът директно те хвърля в действието и разчита на това бързо да изплуваш сред героите
О, разкошно звучи. Жалко, че не чета фентъзи, иначе това е моята фабула, а не 1949, 1986 ... 3 хил. г. пр. Хр. ... въобще не ми пука за предисторията, давайте екшъна.
Аз обожавам Мюсо, голяма любов ми е той, докато Лубри в момента го чувствам като напудрено парвеню. Но чакам развитието де, и друг път се е случвало да оплюя някой и после да се захласна. Всъщност Лубри ми напомня на една дамска писателка - Карън Суон с нейните Римска, Парижка и све тайни с вечното ѝ прескачане във времето /което толкова ненавиждам/.
Виж целия пост
# 314
Книгата на Лубри, която четох - не е превеждана, “Сестрите от Монмор (Планината на мъртвите”) не е така влачеща се в началото като “Тайните убежища”, но пак с  изненада накрая
Скрит текст:
която за мен лично беше малко захаросана, но пък не оставя и заличава  така поне мрачните чувства и впечатления

Понеже Evence спомена прескачане във времето- и в “Вох” , и в “Облакът Кукуландия” този похват е доста усърдно прилаган, да го имате предвид - ако има значение за още някой (на мен това не ми пречи; сещам се и че в книгите на Кейт Мортън също го има )
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия