В момента чета ... 76

Преди "Спасителя" прочетох "700 метра под земята" на Джак Дю Брул. Намерих я в Читанка и ми се видя интересна. Доста динамична история, малко в стил Джеймс Ролинс. Допадна ми, но краят... краят беше много плосък, направо ми изпорти впечатлението Иначе приятна книга, бързо се чете.

Сега започнах "Снежния човек" на Несбьо.

Преди малко прочетох в съседната тема, че важи само за изтекъл абонамент или изтичащ до края на този месец! Нищо, че не са го уточнили никъде или поне аз не намирам!? Кой знае колко хора са върнали днес..

В сайта им пише:
"През целия празничен ден Библиотеката на София ще подарява безплатни едногодишни читателски карти на всички желаещи."

Нали по времето на Борисов,самият той нареди читателските карти да са безплатни?! И бяха... Кога и кой ги е отменил?

Знам. Но на място се оказало друго!

П.П. Звъннах да питам - не е за всички желаещи, само с изтичащ или итекъл абонамент този месец! Казах, че не е коректно написано, но отговорът беше - те хората си знаят. А новите желаещи?!

Ами на мен ми се стори логично да е така и дори не съм проверявала, защото скоро поднових моята.

Някой с отзиви за Жива? Наскоро излезе.

.

Дочитам я в момента. Може би защото очаквах много повече, не ми допадна.  Стилът на авторката не е моят, историята също ми е плоска, някак героите са повърхностно развити. Според мен може да се пропусне.

Благодаря!

Прочетох Хана сама в къщи. Книгата изобщо не е лоша, но както казах явно са ми поомръзнали такива, напоследък много ги четох. Чете ми се нещо по-описателно, повече бит, култура пейзажи и по-малко убийства, напрежение и завръзки. Ще поразгледам наличностите и ще се захващам с нещо пак наслуки.
Но и ще скоча до библиотеката за няколко пътеводителя. Ваканция ни чака, информирани ще пътуваме

Прочетох "Към езерото" (Яна Вагнер).
Роман-антиутопия, който ми хареса изключително много!

Ето и ревюто ми:

Няма спор, настудувах се докато четях тази книга. Нито топлото майското слънце, нито фактът, че бях гледала сериала и знаех какво все пак ме очаква, не успяха да намалят смразяващото чувство на всепоглъщащ студ,както и това характерно усещане за необятната северна пустош и свързаната с него безнадеждност, самота и обреченост.
Интересно, само преди някакви си 4-5 години щях да погледна на тази история по напълно различен, по-дистанциран начин - като на някаква екзотична антиутопия, като на нещо, което не е възможно да се случи, като на страшна приказка за възрастни.
Но сега, в постковидната епоха всичко отеква по друг начин. Вече си помъдрял, вече си разбрал, че зарът на съдбата ти е предопределил да живееш във времената, когато страшните приказки стават реалност...
Четох тази страшна приказка за възрастни бавно и мъчително, подобно на бавното и мъчително пътуване на героите през затрупаните снежни пътища на Русия, бягайки от умиращата от неизвестен смъртоносен вирус Москва към митичното северно езеро и към къщичката на илюзорното си спасение. Героите са на пръв поглед странна група от хора, свързани от общата цел - да оцелеят в разпадащия се цивилизован свят, да запазят своя живот и този на децата си, да избягат от подивелите мародери, крадящи храна и убиващи без жалост за туба с гориво или за приличен автомобил, и надхитрят вируса и смъртта, дебнеща в ветровитите снежни полета. Дали успяват.....?
Хипнотично интересна книга...но по един ужасяващо реалистичен начин. Препоръчвам я на любителите на антиутопии. Няма да останат разочаровани.

Дадох 5* и с нетърпение ще очаквам втората част.

Аз започнах да чета Джонатан Ливингстън чайката, началото ми се вижда тъпичко, но продължавам смело напред. Надявам се да стане по-интересно.

Чета "Революция" на Дженифър Донъли. Едва-едва върви. Главната изобщо не ми харесва, дразни ме изключително много.

"Майките" от Теодора Димова - прочетох я на един дъх и не мога да спра да мисля за нея - страхотна книга, потресаваща.
Всичко ми харесва - и стилът на разказване, и начинът, по който авторката обединява отделните истории, и постенното разкриване на замисъла на произведението."Майките" е много неща едновременно - гледните точки на недоволните родители, смазани от трудностите и отговорностите, обвиняващи, депресирани, мразещи; на децата, които попиват всяка дума и проблем и така го усилват с незрелите си възприятия, че душите им се взривяват, но най-вече е за нуждата от божието превъплъщение, без което сме загубени, от постоянната нужда сред нас да се появява божият син, за да изслуша, да даде мъдрост и утеха, а накрая да бъде принесен в жертва от ненаситните и неблагодарните.
Много силна творба, не помня кое от момичетата я препоръча в темата, но сърдечно благодаря ❤
Освен това не знаех, че Теодора Димова е дъщеря на Димитър Димов, имаше препратка към "Тютюн" в една от историите.
Препоръчвам книгата, но е много тежка, може да е непоносимо на моменти ако човек не е готов да се потопи в най-мрачното и болното от човешката душа.

Започнах "Разговор в" Катедралата" на М. Варгас Льоса, от когото нищо не бях чела. Харесвам Исабел Алиенде, Маркес и реших да попълня пропуска в латиноамериканските автори. Странен стил и начин на повествование. Налага се да отгръщам назад, за да вържа това кога се случва и кой кой е. Едно изречение случка днес, следващото случка преди време и пак днес и.. Ту малко име, ту фамилия, ту прякор. Упорита съм, но не знам дали ще я дочета. На 90 страница съм и ако още 40-50 страници не ме грабне ще я оставя.