Слънце грее от сутринта, но то ще е до обяд. Иначе вали, вали и ще вали цяло лято, май. Ако не цялото, то 3/4. Не съм съгласна, но... Така го дават прогнозите, права е Флото. А дано да бъркат. Писна ми от кални реки, мълнии и гръмотевици. Човек не може да направи една разходка като хората.
Римар ти не се коси - ние гледаме в София, на юг, вероятно, времето ще е слънчево и подходящо за плаж. Алфея, бързо възстановяване след боледуването. А дано да не било пак короната, че тя, казват, не само не си е отишла, ами си шества без да се замисля. Масово ви е поразил тоя вирус летен. На крак да сте вече, желая. Питаш ме за мама, закрепена е, засега, както се казва с кърпежи се оправя. Надявам се да е за по-дълго.
Радичка-сладичка е достойна за награди всякакви. Браво на момиченцето, много високи резултати!
Много хубави цветя и розата, и кремовете, алстромерията... супер! И моите мушката като на Дидия са ошмуляни от дъжда, как не се сетих да ги дръпна под козирката. Толкова цвят наронен долу...
Янче, не ми е ясна немската система, ама Анджи нещо с биология ли иска да учи, или бъркам?
Борянке, почивай и после пак. Ти си ударник - толкова много дейности в градината, пък и у дома...
Айша, радвайте се на мъниците, че есента като заминат ще ви бъде чоглаво.
И аз вчера цял ден чистих, мих и гардеробите разбърках. Гладих що гладих и после като наслагах дрехите по закачалките - доста от тях се поомачкаха отново. Нищо, то друго си е да е минало през горещата пара.

Оставям ви със здраве и усмивки.
Нещо, което макар и снежно е за топлината в душата. Не мога да се наситя на думите на този автор, толкова топло, мило и естествено разказва - поезия в прозата.
***
През зимата става доста студено и снегът е дебел. Навалява за една нощ до коляно. Зависи колко си висок – от това зависи дали снегът ще ти е до коляното, или до кръста.
На мен снегът винаги ми е бил до гушата, даже понякога ме е скривал целият. Ако бях някаква черга, щях да се затрупвам сам в снега и да излизам после чист и изтупан. Обичам да се въргалям в снега до гушата.
В нашата къща тупането на черги, одеяла и китеници е на голяма почит. Всичко се хвърля в снега, затрупва се отгоре и се тупа с тупалка. После остават следи от тупането, все едно някой е тъкал чергите направо на земята. Особено ми е приятно, като застанем от двете страни на чергата и я доизтупваме за последно. Чергата се издува нагоре, сякаш е балон, чува се едно буух-буух-буух – и ето ти ги изтупването и чистотата. Миришат на сняг и чергите, и одеялата, а на китениците ресните блестят.
Такъв голям студ е, че кокошките едва стъпят, пращят като стъпват, обаче се кокошинят и се червенеят още повече от обикновено и можеш да ги забележиш от много далече.
На прасето, и на него му е студено, а е пълно със сланина и му виждам парата от устата през дъските на кочината. Дъските на кочината са добре напаснати и наковани, но дъхът му се провира през тях.
Прасето сигурно усеща края си, наближава краят на неговия дебел и охранен живот и става по-лениво и бяло. И от студа почва да розовее.
Много се размеквам аз през зимата – и тялом, и откъм думи се размеквам. Точно тези месеци – от декември до февруари, не знам дали съм малък, или не съм. За по-нататък не си мисля нищо.
От декември до февруари е пълно с празници, обаче аз гледам снега и снежинките, това правя. Чакам да натрупа голям сняг и да лежа в него, но без да заспивам, защото имало бяла смърт.
Като ми казват, че има бяла смърт, и не ми се вярва. Никаква бяла смърт няма – само черна е, поне в началото сто процента е черна.
Баба например, като умря, и почерня на секундата. За секунди почерня, после стана прозрачна. И като стана прозрачна, можеше да се види колко е малка и колко се е смалила от живота си. Обаче в началото беше черна и аз се уплаших да не остане така.
Бялата смърт била като измръзнеш от студ и спреш да дишаш. Така умирали от бяла смърт хората по северните страни и на полюсите. Четох за една експедиция, дето умрели от бяла смърт, преди да открият един от полюсите. На полюсите има много сняг – и на двата полюса има много сняг и така те сигурно крепят земята да не се преобърне по някакъв начин. Играят си полюсите по роднински, както ние си играем с братовчеда в работилницата на баща му. Стъпвам аз от едната страна на дъската, която е сложена на тезгяха, стъпва той от другия край и така се люлеем. Страх ни е, че ще се пребием, но се люлеем.
Няма начин и снегът на полюсите да не прави същото. Разликата е, че ние с братовчеда един ден запалихме от пушене на цигари талаша и работилницата, а снегът на полюсите прави обратното – като се люлее и е студен, гаси пожарите по земята. Не може по цялата земя да има само пожари и огньове – трябва да има и студ, и сняг, и гасене.
Изляза ли да се пързалям с шейната, няма прибиране, два-три часа в снега не ми мърдат. Вкочанясвам се, обаче карам шейната по корем. Носът и челото си не ги чувствам. Летя по улицата от гробището надолу и замръзвам целият. Облечен съм дебело – отдолу съм с наполеонки и с още едни гащи отгоре. Имам пуловер, палтенце, вярно – късичко, но е палтенце. Фес, шал, ръкавици – всичко. Махам си ръкавиците, докато карам шейната, но само тогава. Прибирам се чак когато ме заболят гърдите от студ и ръцете ми станат на квасници.
Жаден съм страшно и ям сняг. Вземам шепа сняг и го ям вместо вода. Така мога да ям сняг до довечера, но Марчето ще ми се кара.



Привет от слънчева Гърция. Всичко е точно. Храна, обслужване плаж. Дрехи и плодове и зеленчуци по евтини от при нас. Могат го гърците. ФЛО бързо да му минава на зет ти. Дядото ще води Кати. И аз водя Елина на конна езда в Красно село 2 пъти седмично. На есен и Михаела на училище в Дружба. След седмица ще стоя 10 дни на Богров да гледам котките, че заминават на море в Черноморец при техен приятел.