🌷Истанбул🌷 [тема 58]

Да почвам - на 19 май щастливи и заредени с очаквания се натоварихме на трена за Халкали. Не знам нашия ли късмет, какво ли, малко след Ергенът тока във вагона спря, ма парно, нищо. 2.5 часа висяхме на турската граница в опит да го оправят, на края прекараха ток от тоалетната в предния вагон и затутуфкахме нататък. С 3 часа закъснение (но пък си поспахме) към 8:30 се приземихме на гарата. От тук нямаше билети за връщане, взехме от там, никакви грижи. Споменавам,че на отиване 4тия кушет не се зае, но на връщане настаниха при нас едно момиче, главоболия не сме имали (но пък спестихме крупната сума от по 60 лв в посока )
На гарата - Истанбулкард машина - има си много отзивчиви служители, като видят, че се суетиш идват, помагат, даже ни развали човека пари - от Бг ни дадоха само по 200TL.
Marmaray, Sirkeci и там хотел Аган - чист, уютен, стаите са малки, от закуската може да се иска повече, но кой иска да яде в хотел и да не се изкушава от хилядите сладкарнички на всеки ъгъл и не само?
И започваме, бюрек, турско кафе и малко през Гюлхане парка към Топкапъ, надникнахме в двора, джамията там и надолу по площада през Света София (замая ми се главата в нея, огромна, величествена, достолепна.) Миризма на крака, пот и още нещо, надолу към синята джамия, за жалост беше затворена този ден. Отзад през Араста базара (раздумка, баклавички, почерпка с чай и каквото успеят да ти набутат в устата ) Хиподрума, пътьом си купихме дондурма, не е истина колко са сръчни тези мъже, мъжо хапна салфетка , Капалъ чарши, фреш от нар, симид с крема сирене и към известните дюнери на Шахин Уста в района (ще прощавате за произношението). Моста на Галата, балък сандвич, обратно се загледах в светеща табела мед от кестени, набутахме се в магазина, чичкото ни даде да опитаме от де що мед има, взехме от лавандула , от кестен, разбира се, и цитрусов и угаснахме.
2 ден - закуска в хотела и с бодра крачка към Turyol за обиколка на Босфора. Не се чува аудио гида, хора пищят, цъкат, снимат над главата ти, но си гледкаш мапс.ме и ти е ясно кое какво и къде. Кафенце на борда, донесоха го с марс (ех тези турци, не могат да не си похапнат нещо сладичко!) Кюнефе по пътя за препоръчаната джамия на Рустем паша, но не успяхме да влезем, имаше молитва. Към Каракьой, корабче с уникално озвучаване от жива музика на туркиня, която пее красива и много жална песен, и на Желязната църква - прекрасна, вървеше църковно песнопение на старобългарски, упойващо красива. Разходка и пидета в Балат и Фенер, обратно през някакъв огромен ремонт на улица, добре че имаше хора, по които да вървим, набързо само пътьом през пазара на подправките, мъжо си взема халкъ и мрънка, че очаквал да си топи в шоколад, вечеря в ресторант с панорамна тераса с гледка към Босфора - уникално! Йени ракъ, кебапи, разядки и в хотела.
3 ден - закуската продължава в сладкарничка със сутляш, десерта с пилешко месо и ябълков чай. Пазара на подправките, порядъчно количество всякакви халви закупени, натъпкани с каквото може да се опита от павилиончето там, корабче към Кадъкьой, Мода квартала - спокойно, красиво, не ти се качват по главата толкова скутери, снимка на бика. Грис халва със сладолед, лахмаджун, разходка по пристанището, айде наобратно с корабче, успяхме да се набутаме в синята джамия... ми като не вярвам, че нищо не се вижда от нея и е опакована, трябваше все пак да пробвам , малко в хотела и вечерта с последния кораб на Turyol за вечерна обиколка на Босфора, по пътя забърсах едно кремче с шам фъстък. Помръзнахме, но си заслужаваше! Лодки наети за сватби, хора танцуват, акустирахме и поехме към известното ресторантче с над 10 вида чорби на Еви в Каракьой, стоплихме се със супите, малко разходка в нощен Истанбул, печена царевица, хора спрели колата на моста на Галата с надута турска музика, танцуващи, навсякъде хора, специално чакали да се стъмни и да излязат. Жена, която в 23:30 си прави прическа при коафьор, деца тичат, трамваи дрънчат.
4 ден - катерене към известната бозаджийница, в която Ататюрк си е пил бозата с неговата чаша на специално място - Vefa, взехме си и оцет от нар. Метрото до Сапфир, нямаше никой, качихме си се и почти самички си обикаляхме - и, като едно време тук, цени за качване за местни и за чужденци - та за нас по 160TL. Кафенце, което носят с водичка и локум, цъкане още малко с език и обратно в метрото до площад Таксим. По един мокър бургер, надолу по Истиклял, снимка на трамвая, после порядъчно се отбихме в Хафиз Мустафа сладкарничката - ашуре, бел каймак, турски чай, баклавички, мъжо вече прекали и с едно шоколадово кремче. Още надолу, мервам с периферно зрение едноименно заведение за пълнен картоф и се заричаме това да е вечерята. Печени кестени, покупки на дрънкулки, магнитчета, малко хотела и наобратно към нощни снимки на кулата на Галата, моста, вечерята вече споменах (малко сложно с пълненето, защото няма стандартен, а си избираш какво да ти слагат и само предполагаш кое какво е), нощен Таксим и Истиклял, думкане, хора, котки.
5 последен ден - оставихме багажа в хотела, никакъв проблем, симид за детето, че му писнала закуската, корабче до Ускудар, метро до Чамлъджа, разходка в парка, влизане в джамията (не остана неснимана джамия или котка в цял Истанбул!), намерихме и тоалетните , напълни се с хора, хванахме молитва, мъжете пред олтара, жените по етажите, нереално, сакрално усещане, децата при жените, мъжете не могат да бъдат обезпокоявани. Обратно в европейската част, обяд, гьозлемета правени от баба в заведението, следваща сладкарничка с последни желания, лимонада. Пристанището на Еминону, почти бяг през Гюлхане до хотела, багажа и Мармарай.
На Халкали никаква информация кое къде, питаш, пращат, товариш се. Този път на турската граница само паспортен контрол, влака към Истанбул ни чакаше, натовариха се на нашия бг гранична полиция, предполагам с него бяха дошли и ги върнахме към Свиленград. Пътуване, час и половина? висене на Пловдив във влака, помолихме шафнера да ни отвори на гара Искър , реално с около 2 часа пак закъсня.