За правото на избор да нямаш деца

  • 19 013
  • 476
# 210
Никът ми е АндАриел, само пояснявам.
Хайде да видим, какво обективно те спира? Обществото? Да, обществото няма да ти гледа детето, но на обществото не му и пука особено нито за теб, нито за детето ти. Ако продължаваш така, никога няма да имаш психическа стабилност. Не ти е проблем материалната, а негативното ти отношение по твои лични причини. Много искаш да се откъснеш от негативния си личен опит, но всъщност си го обичаш и родителите ти продължават да ти определят бъдещето. Детето ти каква работа ще върши е Божа работа. Ти гледай да родиш едно дете и да го добуташ до пълнолетие, пък нататък ще видим какво ще стане. Толкова си се сковала от страх, че още малко ще се закопаеш в някой бункер. Трябва някой или нещо да те разтърси, за да излезеш от зациклянето.
Виж целия пост
# 211
Родителите ми нищо не определят Андриел. Ако определяха до сега 5 щях да съм народила и да се чудя кво да ги правя докато загрижените ми родители им се радват по скайп.
Виж целия пост
# 212
Ариел, как точно обществото идва у вас и те убеждава да правиш или да не правиш нещо? Например, това със снимките и почивките. И кое точно общество? Роднините ти ли, приятелите ли, комшиите ти? Защо изобщо ти пука какво мисли някой?
Виж целия пост
# 213
Тогава що не народиш? Имаш някакви страхове, които продължаваш да подхранваш. Обществото, щели да ти се подиграват, детето щял да върши мизерна работа... Още колко ще измислиш? Да ти помогна ли да допълним списъка със страховете ти? И колко от тях са действително свързани с някакви обективни обстоятелства и колко са само в главата ти?
Виж целия пост
# 214
Ех, това общество... За нищо не е виновно обществото, нито е задължително да имаш фейсбук, нито да пускаш снимки, нито да имаш дете. Вярно било, че страхливците умират всеки ден.
Виж целия пост
# 215
Когато човек е взел осъзнат и зрял избор и е в мир със себе си, той излъчва увереност и спокойствие и не се оглежда в очите на околните и близките (обществото хм, нали), нито има нужда да се оправдава напоително с обстоятелства, натиск, погледи, фейсбуци, евентуалности. Нито се сравнява с други индивиди. Нито се обяснява напоително за избора си, информирайки познати и непознати за подробности. Нито иска и търси мнението им, а ако го получи непоискано - не го отразява.

В този смисъл - не ми пречат искащите нула деца. Нито тези, искащи само едно, точно две, поне три, непременно 4, даже не и раждащите до откат. Пречат ми тези несъстояли се гурута, които развяват собствения избор като единствено правилен, заклеймяващи чуждите избори като маргинални и необмислени, лепящите етикети и шумно обобщаващите. Също ми пречат тези, които много държат да ме уведомят за избора си, оправдавайки се с обстоятелства, натиск, общество, лелите пред блока или времето в Тибет.
Виж целия пост
# 216
Тогава що не народиш? Имаш някакви страхове, които продължаваш да подхранваш. Обществото, щели да ти се подиграват, детето щял да върши мизерна работа... Още колко ще измислиш? Да ти помогна ли да допълним списъка със страховете ти? И колко от тях са действително свързани с някакви обективни обстоятелства и колко са само в главата ти?

Андриел, дете съм на такива хора. Баш мене в тия неща не можеш ме убеди. Семейните ни приятели с добри доходи изучиха и направиха нещо от децата си.
Моите за сметка на това само се чудеха как на себе си да угодят и да ми сочат всеки провал, без да са вложили и една стотинка в мен щото нали все няма.
Виж целия пост
# 217
Ако решиш да си търсиш извинение за пред себе си, винаги можеш да си намериш. Но по темата - никой не го интересува.
Не си само ти, която е живяла в бедно семейство. Както казах по-назад, кризата преди 25 години се отрази на почти всички хора, които обедняха за една нощ (образно казано).
Когато има желание, има и начини. В България образованието е напълно достъпно. Таксите в университетите - също, ако не учиш в частен такъв. Но, ако имаш амбиция, желание и упоритост, спокойно може да учиш в държавен и да придобиеш хубава специалност.
Виж целия пост
# 218
Ариел, правиш напук. Представа си нямаш колко си личи отстрани.
Виж целия пост
# 219
Моите за сметка на това само се чудеха как на себе си да угодят и да ми сочат всеки провал, без да са вложили и една стотинка в мен щото нали все няма.
Мисля, че си много огорчена и имаш пълното право.
Виж целия пост
# 220
Тогава що не народиш? Имаш някакви страхове, които продължаваш да подхранваш. Обществото, щели да ти се подиграват, детето щял да върши мизерна работа... Още колко ще измислиш? Да ти помогна ли да допълним списъка със страховете ти? И колко от тях са действително свързани с някакви обективни обстоятелства и колко са само в главата ти?

Андриел, дете съм на такива хора. Баш мене в тия неща не можеш ме убеди. Семейните ни приятели с добри доходи изучиха и направиха нещо от децата си.
Моите за сметка на това само се чудеха как на себе си да угодят и да ми сочат всеки провал, без да са вложили и една стотинка в мен щото нали все няма.

И какво от това? Ти не можеш да направиш нищо добро за своите деца ли? Не си способна? Имаш шанс да покажеш на себе си, че не си твоите родители и можеш да си добър родител. Иначе съдбата ти е да продължаваш да се къпеш в собственото си неудовлетворено детство и така до последно. Не че пречиш на някого, но ще е жалко за теб и потенциала ти като човек и родител.

(материалното е важно, но не е определящо. На нас ни беше много трудно, особено в началото, когато се родиха децата, но ей ги на, почти завършили студенти. Те дори не помнят трудното, не са имали кой знае какви материални задоволености.)
Виж целия пост
# 221
Ариел, чела съм те и в други теми и като цяло те разбирам и съм съгласна с теб. Обаче добрите финансови възможности не означават винаги добър живот, нужни са и други неща. А и родителите според мен не са длъжни на децата си цял живот. Имат задължение горе-долу до пълнолетие на детето, после то (освен ако няма сериозна здравословна или друга причина, която да го спира), следва да започне само да се грижи за себе си и да поеме отговорност за живота си.
Виж целия пост
# 222
Има и такива, които смятат, че мама и тате са длъжни до живот да ти "помагат". Моя позната твърдеше, че баща ѝ ѝ е длъжен с пари, понеже са разведени с майка ѝ и го изнуди да ѝ купи кола и жилище. Беше му дала ултиматум, че иначе няма да говори дори с него.
Виж целия пост
# 223
Да имаш или нямаш пари да си гледаш детето не възпитава у човека любов към детето.
Ариел,
супер недомислени коментари, ще станат обмислени, когато САМА преживееш нещата.
Ти си обременена от родителите си и приписваш модела на себе си. по-лошо, позволяваш да ти се припише.
Излез от ограничението, кажи си  своето становище, чувства.
Реши за себе си.
Слабохарактерността не води до позиция, а до заучени фрази, стреляни напосоки, мотив за самозалъгване и желанието да ни убедиш в свои виждания не се получава.
Лошото е, че очевидно имаш нужда да изтече водата, да попреживееш, да вникнеш.
Предполагам през един тук сме деца на бедни семейства /поколение 70-та, 80-та и .../, но то лесно в света няма. Ако ме разбираш какво искаш да кажа.
Виж целия пост
# 224
На 40 ще имаш психологическа зрялост?! Не мисля.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия