За незнаещите - миналото лято трите корена на село раждаха като за световно и аз по три пъти седмично пържех тонове тиквички, тиквичка след тиквичка, колелце след колелце, тиган след тиган. И съответно, ревях тука, а девойките ме тупаха по рамото и съчувстваха виртуално. Та след тая тримесечна одисея така намразих въпросния зеленчук, че подскачах като при звук от миризливка всеки път, когато прочета думата. И за да са съпричастни с мен, го нарекохме Неназованото.
Лаватера, не ме карай да цвиля рано сутрин! Ще събудя домочадието заради тебе. От зор допреди малко вих като койот под възглавницата, че да не ме чуе Уишмастъров как се хиля като зелка.
Ще поработя малко, докато го чакам.
ей тъй кат стане и се присещам защо е по-добре да позамазвам отгоре отгоре 