Уми, сестро, напълно те разбирам за кормуването. И за мен е някакъв страхотен ужас. Напрягам се, препотявам се и интелигентността ми, дето уж е средна, минава в отрицателни стойности.
Съвет очевидно не мога да дам, но ти пожелавам да преодолееш притесненията си и да подкараш тази кола. Пък с времето може и с кеф да е.
Скривам, че е дълго. За шофьорските ми неволи става дума.
Виж целия пост
Съвет очевидно не мога да дам, но ти пожелавам да преодолееш притесненията си и да подкараш тази кола. Пък с времето може и с кеф да е.
Скривам, че е дълго. За шофьорските ми неволи става дума.
Скрит текст:
Минах през три инструктора аз - два в Англия и един в България. Книжка още нямам. 
Първият инструктор съм го запомнила с уплашените викове: "Bloody heeeelllllll". Накрая милия се предаде и ми каза да отида при хипнотерапевт, който да ми помогне да се справя с ужаса си.
Вторият беше много търпелив. Даже по едно време си повярвах, че може би, МОЖЕ БИ ще стане шофьор от мен. По средата на курса ми сервира, че се мести в друга област... Още се чудя дали аз не съм причината за местенето му.
Третият... Ох, третия... Българин. По думите на брат ми - много спокоен и търпелив. На първия ми урок ме плесна през ръцете и се разврещя като стара свекърва. Майкоу... То викане, то обиждане.. В последният ми час при него си правя завой аз и едната от задните врати се отваря. Чувствах се като герой в някаква малоумна комедия. Не ми издържаха нервите и се отказах. Оттогава не искам и да чуя за шофиране, а в днешно време си е едва ли не здължително. Да му се....
Първият инструктор съм го запомнила с уплашените викове: "Bloody heeeelllllll". Накрая милия се предаде и ми каза да отида при хипнотерапевт, който да ми помогне да се справя с ужаса си.
Вторият беше много търпелив. Даже по едно време си повярвах, че може би, МОЖЕ БИ ще стане шофьор от мен. По средата на курса ми сервира, че се мести в друга област... Още се чудя дали аз не съм причината за местенето му.
Третият... Ох, третия... Българин. По думите на брат ми - много спокоен и търпелив. На първия ми урок ме плесна през ръцете и се разврещя като стара свекърва. Майкоу... То викане, то обиждане.. В последният ми час при него си правя завой аз и едната от задните врати се отваря. Чувствах се като герой в някаква малоумна комедия. Не ми издържаха нервите и се отказах. Оттогава не искам и да чуя за шофиране, а в днешно време си е едва ли не здължително. Да му се....
Млад човек, на 30. Не знам къде се намирам. 
