Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през май

покрива период от началото на '70 до 2016г. снима едни и същи хора и места и показва как са се променяли през годините.
започва с това, че когато в САЩ са вдигали стачки за достойно заплащане, за жилища, здравно осигуряване, безплатно обучение и всякави социални привилегии, в Куба избухнала революция и там всичко , за което те се борят се правело.
избягалите от Куба "аристократи" казвали, че там е зле и става по зле, но операторът (20 год) решил да отиде и да види лично. във филма не става ясно как ги е убедил, това е казано в интервюто , но са му разрешили да снима. техниката по това време е била тежка и груба и за да я носят са купили една бебешка количка и са я влачили навсякъде. бебешката количка направила впечатление на Кастро и той отишъл до тях да ги види какви са и защо са с тази бебешка количка без бебе.
така взел първото интервю и му дали автобус да обикаля и снима в Куба. шофьорът на автобуса ги оставил в хотел в някаква селска част на Куба и забивал гаджета с автобуса а операторът започнал да обикаля сам. така стигнал до малка семейна ферма с трима братя и една сестра. говорил с тях, показали му как работят и как живеят. на въпроса му за какво искат от живота и за какво мечтаят отговорили ром, пури и електричество.
посетили в училище, безплатно обучение, пансион, храна... децата учат биология и скат да станат доктори.
в покрайнините на Хавана срещнали деца, едно от момичетат казало, че иска учи в училище и иска да стане медицинска сестра когато порасне.
след години пак снима в Куба, намира братята с фермата, намира момичето в дома му.
Куба е богата, всичко расте, строи се, хората живеят добре. пак вижда Кастро, той ги познава и пак им дава интервю. пътуват заедно от Куба до САЩ. след среща на върха, в самолета Кастро разрешава всички кубинци, избягали от Куба да се върнат и да видят роднините си без да се страхуват от наказания. след тези посещения много кубинци решават, че искат да заминат за САЩ, търсят съдействие от посолствотона САЩ и драмата завършва с това, че Кастро разрешава на всички, които искат, да напуснат Куба. САЩ се съгласява, организира се цяла флотилия доброволци с кораби да превозят желаещите. Кастро отваря вратите на всички затвори и психиатрии и в корабите към САЩ се натоварват всякакви. (в интервюто операторът казва, че след като Картър гледа неговия филм цялата акция по "спасяване" на кубинците се прекратява.
и пак в интервюто казва "САЩ решиха да сринат икономиката на Куба, която по това време лежи само на производството на захар от захарна тръстика. на борсата се изсипват всички запаси на САЩ и за няколко дена икономиката на Куба се срива с 85%."
което за мен е ново, аз смятах, че е срината след промените в СССР и спирането на помощите за "братските" страни.
следващите кадри от Куба показват крайна бедност, липса на храна, медикаменти...
и почти в края, Куба се възстановява до няккаква степен, благодарение на развиващия се туризъм.
при всички пътуания до Куба има кадри от фермата, момичето, което искало да стане медицинска сестра и болницата (може би не е намерил децата, които искаха да станат лекари).
като завършек на филма - братята са починали, не е успял да се сбогува с тях, сестрата го завежда до гроба им, по случай 90 годишнина на Кастро му изпраща торта и той се съгласява на среща. за нашия човек това е било сбогуване.