Приспиване на ръце-докога?

Зависи ти как приемаш нещата - това ще ти покаже как да действаш. Абстрахирай се от това какво `трябва` и какво `не трябва`, питай само собствените си чувства - тежи ли ти или усещаш, че за детето присъствието и физическия контакт с теб са необходими и важни. Ако силно се изнервяш, много ти тежи и това влошава връзката ти с детето, тогава е време да създадете полека друг ритуал за приспиване. Твърдо против съм методите на нареваване - има много други неща, които да опиташ, без да подлагаш детето на това. Вероятно ще е възможно първо полека да го свикнеш да заспива с кратко носене и след това гушнат в ръцете ти, като седиш и подрусваш. По-нататък може да се мине без разхождане и постепенно да се научи да заспива гушнат до теб в леглото - ще отнеме време и ще ти трябва търпение, но е постижимо и не изисква детето да седи без теб и да реве от липсата ти.
Дребната е на 2г - и досега се случва да я приспивам през деня в слинга (но това ми отнема максимум 10 минути и никога не ми е тежало - нито психически, нито физически). Но все повече нещата се изместват към лягане заедно и заспиване до мен. Минали сме през всичките етапи и разнообразни фази - първите 3 месеца е заспивала само и единствено с кърмене в ръцете ми. Между 3 и 6 месец имаше един период, в който заспиваше самичка на леглото, след като я накърмя. След това - вече осъзнат дребосък - се усети, че не е хубаво, когато мама я няма и минахме на смесени варианти - през деня заспиваше в слинга, сучейки, а вечер - легнали в леглото. Постепенно сама започна да си изгражда други варианти - суче, но заспива сама на леглото си, като самичка се претъркулва натам, въздиша, дупи се и си заспива сама. Както казах, и през деня вече се опитва по същия начин. Присъствието ми все така й е необходимо - но определено съм на мнение, че мога спокойно да отделя 15-20 мин от времето си, за да може тя да заспи спокойно и с удоволствие и аз също на спокойствие да отида да си върша работата.
Няма трябва и не трябва, правилно и неправилно - ти и детето ти сте автономна вселена и правилата в нея са си само за вас Равновесието се определя не от мнението на куп непознати или детски експерти, а от нивото на спокойствие и удовлетвореност при вас двамата - при теб и при детето ти Това означава също така, че ако някой от двамата не е щастлив от ситуацията, винаги може да я промени - с търпение, любов и разбиране.

Моят син е на година и 1 месец и все още го приспивам на ръце. но не само на ръце. Имаме си различни варианти - на гърда, на гърда и ръце едновременно, в нашето легло на гърда. Но никога да го оставя сам в креватчето и така да заспи. пълен абсурд!Свикнах и ще търпя, докато сам се научи да заспива. Отначало и аз се плашех, ама от друга страна ми е готино да си го гушкам.

Eдинствения съвет който мога да ти дам е да се опташ да заспива на спалнята до теб.Мисля, че така няма да се стресира детето от промяната в навиците му.
Успех!

Зависи от детето

Пробвай с т.нар. "pick up, put down" - "вдигни, остави": вдигаш бебето, успокояваш го с ритмично потупване по гръбчето (като ритъм на сърцето) и тихичко "Шшшш-шшшш". Като спре да плаче, слагаш го в кревата. В началото ще ти се налага да го вдигаш и слагаш доста пъти. Но детенце ще свикне с това, че мама и тати са близо, дори да не го гушкат. Важното е ти да си упорита и постоянна в усилията си. Ако направиш и един компромис, се връщаш от начало. При това ще ти е по-трудно вторият път, защото  децата много бързо се ориентират кога и как родителите поддават.

И един съвет: ако си имаш второ, изобщо не го свиквай със заспиването на ръце. Нали знаеш: мъж, дете и куче - както ги научиш.

Имахме и ние такъв период.... но тъй като натежаваше повечко, а и като не заспи 20мин и се изморявахме и изнервяхме, затова започнахме да я слагаме в леглото, надвесени над нея и я галехме (или аз, или баща й). После постепенно, тя заспиваше по-бързо, но докато заспи дълбоко минаваше време и ние лягахме до леглото й... после само лягахме до леглото й....   Сега все още не заспива сама (освен в детската градина - там без проблем... макар че не е сама с още 20-ина деца ), четем приказка, изгасяме голямата лампа и стоим при нея докато заспи.

Онзи ден майка ми каза, че вече е голяма и било крайно време сама да си заспива... за малко да се съглася, но се сетих как имах периоди, в които дрехите на стола се преобразяваха в какви ли не неща... и ме беше страх, но тъй като съм научена да спя сама си се страхувах сама и не се чувствах никак добре.... (нищо, че винаги съм спяла с брат ми в една стая, докато бяхме деца...)

Май се отплеснах  Надявам се не съм досадила прекалено 

В момента искаме да си заспиваме в креватчето сами и пада голяма сръдня, ако се опитваш да го гушкаш и дърмелиш, но сме заспивали и на ръце, особено докато вадеше 2 -та,
(до момента) зъба. Кой знае какво ме чака занапред... 

Приспиване на ръце - докато детето има емоционална нужда от това. Дъщеря ми най-обичаше да заспива в прегръдките ми, понякога ми е тежало, но в повечето случаи беше удоволствие и за двете ни.
Особено докато е мъничко бебенце, за мен е най-нормално да заспива в ръцете ми.

А когато си създаде навик да заспива гушнато и вече е по-голямо, има си похвати за приучване да заспива само - леко и постепенно - лягаш до него, гушваш го и когато заспи, се изнизваш.  С времето детето може вече да си ляга с любима играчка, пелена, одеялце, които да гушва, без да е нужно някой от родителите да ляга до него.

Децата просто обичат да чувстват топлината и милувката на майчините обятия, а да заспиват по този начин е най-приятното нещо.

И аз обичам да заспивам гушната.  Все още.

и ние така, до преди 4-5 вечери...но си казах стига съм го разнасяла и сега го слагам на леглото лягам до него и го чакам да заспи - пея му, галя го, говоря му, гушкам го, след около 40 мин - подскоци, гъзорчене , ставане, лягане, катерене по мен и какво ли още не в един момент си ляга и заспива...на ръце по-бързо заспиваше...та не знам кое е по-добре, дано свикне да заспива по-бързо, та може да пробваш, може и да стане

  Най-важното е да  не се подават различни сигнали , противоречащи сигнали на детето....така  то незнае какво искаме от него, обърква се  и става по-лошо.Ако сме  решили да  го учим  да спи  сам , по-добре да сме  настоятелни , защотоиначе всичката работа отива на вятъра.Ако веднъж се "предадем" ....следващият път  то знае ....."ако плача пак ще ме вземат като миналия път...... "   Та ....Зависи от родителите , не от детето.А и не бива да се приема като мъчение това нито за едните , нито за другите ....отминава тежкия период ....после  всички са  доволни....Каквото сами си направим ...

И аз така бях тръгнала. той на ръце, аз си гледам телевизия и докато се усетя - заспал. Обаче после взе да става страшно. Искаше песни, танци ( пусках му радиото и танцувахме, аз се поклащам, а той в ръцете ми ) Естествено ми писна. То не си е работа да танцуваш и пееш в 2 през нощта!
И почнах и аз като част от мамите тук да го слагам да легне с мен на спалнята. Слагам си ръка на коремчето му, че още има колики и си затварям очите. Естествено не заспивам, но той като ме вижда със затворени очи и лека-полека се унася...Като заспи си го пренасям в креватчето.
Само бъди готова за не много приятни драсканици по лицето, скубане и бъркане в носа и устата , докато заспи. Мисля си, че така се опитваше да ме събуди. Обаче аз стисках очи и не поддавах
При всички положения няма да е лесно, но пък си струва.

НЕ правете на детето мечЕшката услуга да го научите да го приспивате на ръце.Ние се приспиваме от момента на нейното раждане само в креватчЕто.ИначЕ преz другото време се гушкаме и държим достатъчно.А и детето става все по голямо и все по тежко.
Така чЕ , поддържам големия "тормоz" (кмакто се иzраzи една майка в начАлото на темата) да приспивам малката си най нормално в креватчЕто , беz да я приучавам да zаспива на ръце и да усложнявам и нейния и моя живот.

Изобщо не съм я 'учила' да заспива на ръце и за това не съм я и отучвала  Винаги е заспивала сама.

Има два метода иначе - радикален и либерален Първият оставяш да плаче и се научава, вторият измисляш някакъв заместител, който бебето да приеме... Съчувствам ти