Имам чувството, че дори сама бягам от мъжете. Онзи ден бях с една приятелка на басейн, дойдоха 8 момъка и тя ми каза да се поразходя, а аз абсолютен блокаж - срам ме е дори да поразгледам. Те бяха доста по-млади от нас, но хубави момчета.
Писах си с някакви по интернет, уговорих си срещи и после си канселирах профилa, преди да разменим телефони.
Отказвам се още преди да съм започнала каквото и да е...
Няма мъж като за мен и ме мързи да "интервюирам" някви нови кандидати, да се запознавам с техните съдби и животи, които ще отпаднат след 15 минути приказки... Капсулирала съм се.
Това фаза ли е, отчаяна ли съм?
Сама себе си не разбирам. Уж искам пък не ща. Помощ...
Доказваш само, че жените не знаят какво искат
Може нещо да си повредена. При преживени разочарования е така.
Хем ти се иска, хем не ти стиска.
Може би психолог би ти помогнал.
То и аз съм в твоето положение. Ама съм крачка напред. Нямам регистрации в сайтове, не правя среща. При лек флирт се отдалечавам и се правя на три и половина, че не вдявам.