Първо куче - отглеждане

Да ви питам вие как бихте се чувствали, ако примерно баща ви ви каже " отивам на работа, няма да ползваш тоалетната вкъщи и ще стискаш още 10 часа докато се прибера". Ще ми кажете, че не е същото. Напротив, същото е. Един път се наложи да стискам 8 часа, после получих цистит. Айде да не раздаваме квалификации кой как си е възпитал кучето. После се чудим защо кучетата имат проблеми с бъбреците, но за някои хора е по-важно да им е чист апартаментът и същевременно да си гледат жива плюшена играчка. Мястото на кучето е на двора, свободно тичащо, а не вързано на синджир, не в клетки в апартамент и не затворено в банята или на терасата. Или ако е в апартамент, стопанинът да е готов да чисти след него в случай, че се изпусне вкъщи и да го остави да си обикаля свободно апартамента, докато стопаните са на работа. Нормата за уриниране при хората е между 4 и 11 пъти на ден. Защо нормата при кучетата да е по един-два пъти на ден, ако ги изведат?

Вижте, аз съм човек. Имам различна психика и отделителна система от кучешката. Работила съм с над 15 годишни кучета и ни едно не страда от бъбречни проблеми. 
Всеки сам решава къде да отглежда кучето си. Аз самата не бих си взела отново куче в апартамент, но поради съвсем друга причина - насочила съм се към овчарска порода, за която е ясно, че няма как да е щастлива между 4 стени. Но едно чихи например няма как да се отглежда на двора.

Много ви моля, не ми спорете и не ми задавайте тъпи въпроси. Гледайте си вашето куче както искате, но не се изказвайте като последна инстанция за всички кучета. Кучкарите по принцип сме готини и разбрани хора.

За последното - не си личи. Гледам, че се заяждате. Тези породи, които не търпят на двор, явно са изкуствено създадени кръстоски за примадони. Едно животно би трябвало да се чувства най-комфортно в природна среда, на чист въздух. Има и кучкари, които отглеждат Алабай в гарсониери, затова за понятието кучкар имам известни резерви относно правилните им разбирания за устройството на света.

Аз имам лабрадор, не чиста порода, но като размери и характер си отговаря. Взех го на 45 дни. Гледам го сама. В началото се изхождаше навсякъде, чистех след него като замаяна. Не съм го наказвала, обяснявах. До около третия месец беше така. След това сам започна да ходи на терасата. Навън започнах да го извеждам 2 седмици след третата ваксина. Отне около 2 седмици изобщо да разбере защо излизаме навън, прибирахме се от разходка и тичаше на терасата. Но се научи. Сега е на 9 месеца, все по-рядко ползва терасата но знае, че там може, в апартамента не е правил такива бели.
Много общителен, радва се и на хора и на животни, играе с други кучета. Задължително излизаме сутрин и вечер, през почивните дни възможно най-дълго навън. И в дъжд и в сняг, макар, че много сняг не видяхме
Изгриза мебелите, но те така или иначе са за смяна. Смених само веднъж дистанционното и веднъж зарядното за лаптоп. Иначе зарядни за телефона спешно купувах 4 пъти. Но вече не са му интересни. Разбра, че телефонът и очилата не се бутат. Затварям само вратата на кухнята и стаята на сина ми. Има на разположение 2 стаи, терасата към тях, коридор и баня. Бяга и си играе през деня, но не са го чували да скимти и лае. Съседите под нас също имат куче и мнного му се радват, не ги притеснява шумът.
Като разход не съм смятала точно колко излиза на месец. Хапчетата за обезпаразитяване са около 30 лева, храна около 150-200, но аз си го глезя. Играчки много не купувам, защото не са му интересни.
Имам и котарак, той стои в едната стая със сина ми. За кучето се грижа само аз.
В началото спеше на земята, после започна да се качва на леглото, след като заспя аз. Сега вече спи на фотьола, а сутрин идва до мен и чака да се събудя. Почти през цялата зима вратата на терасата беше отворена. Затварях я през нощта. Ако му се доходи по някаква нужда застава пред мен и тихичко скимти да му отворя.
Не е толкова трудно и тежко, но трябва да е с ясното съзнание за избор да се посветиш на едно същество, което изцяло зависи от теб.
Не се сещам за друго - любовта му към мен е неизразима:sparkling_heart:

Важното е, че от всички отговори, независимо от споровете, става ясно едно. Куче не се гледа от сам човек, а от цели семейства. Авторката да го мисли

Като ги гледам всички бездомни кучета направо преливат от щастие, че могат да си пикаят, когато решат и имат цели паркове на разположение да си тичкат.

Била съм сама с кучето с месеци при самостоятелни командировки на мъжа ми. Не смятам, че е голям проблем да гледаш куче сам. За мен би бил проблем липсата на собствена кола в този случай, другото какво толкова може да затрудни...
По-скоро сега ми е проблем организацията, ако съм сама, защото не мога да оставя сутринта детето да спи само, а аз да разходя кучето, пък после да тръгвам към ясла и работа. Като нямаш грижи за друг, какво толкова?

Всичко зависи от самия човек. Какъв е, склонен ли е да промени някой свой навици, да постави нуждите на кучето пред своите също, да не се гаври с животинката. Според мен авторката трябва да си вземе малко куче, женско. Да отглеждаш куче, коте, друго това е изграждащо, да поемеш отговорност за друго същество. Храната, водата ясно. Породата според условията, големината на дома. Малко куче, което да не я тегли като лудо с повода. Сам човек може чудеса да направи, стига да си е премерил силите. Зега е хубаво време, страхотно е да излезеш рано сутрин на свежото с любимеца. Но при дъжд, сняг също трябва. Също е хубаво да имаш план Б, при който ако ти се наложи, някой да може да го гледа. Не на всякаде може да го водиш с тебе.

Да си предвидят и неблагоприятни ситуации. Инцидентно се оказахме в болница с дъщеря ми, за седмица. И беше голям проблем с извеждането на кучето. Разни сложни логистики се наложиха, с приятели.

За да се научи куче бързо и без особени драми на хигиенни навици, трябва някой, който да му осигурява извеждане на толкова часа, на колкото месеца е кучето. В противен случай локви и купчинки ще има до 9-10 месечна възраст, когато кучето физиологично ще може да стиска по 9-10 часа. Отделно приучаването към хигиенни навици извън дома е доста по-трудно, когато месеци наред килимът в хола, банята или балкона са съществували като опция.

Клетката или crate training, за който иска да прочете повече, е отричана само в България, което е абсолютен парадокс. Сигурно няма известен треньор на кучета, който да не подкрепя crate training. Не е нужно и да е клетка, а може да е оградено пространство, в което се намира леглото. Кучетата са чисти животни и не вършат нужди около мястото за спане. Освен че подобно пространство е необходимост, за да се научи кучето да стиска по цяла нощ, е необходимост и за да се спести от изядени стени, мебели и погълнати опасни вещи. Както и да има къде да се остави кучето, ако се налага малко дете да остане без надзор с домашния любимец (все пак и майката трябва да ходи до тоалетна някой път). И не става насила, нито пък може да седи цял ден в нея. Идеята е кучето да си влиза доброволно и там да се чувства сигурно в определени ситуация за определено време.