COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 10

А защо продължавате да се оплаквате тогава?

Не може да няма край. Всичко има.
И ако се движим със същото ускорение къде и как ли ще се спрем ?! И с какви последствия ? Някой мисли ли това изобщо? 
Аз сега доста се тревожа какви ли проблеми са замазани лицеприятно преди изборите за ЕП утре и кои мазилки ще паднат след това и какво ще видим. Много ме тревожи , че проблеми се замаскират преди избори и лъсват веднага след . А в момента проблемите са много . Не е срещу хората , които са се опитали да направят нещо, а срещу начина по който беше направено.
Според мен след първата изненада и след дефинирането на рисковите групи трябваше да се фокусира върху тях, а не върху останалата част от населението. А то стана обратно. Вместо да се положат специални грижи за рисковите групи, то се подложиха всички останали на специални условия от които нямаха нужда. Вируса го изкараха всички в крайна сметка. По няколко пъти и още го карат. Но в момента много по-акутно, поне при нас , е състоянието на психиката на много много хора и то млади и на много деца.
И това не е много по-елементарна работа от ковида . И какво направиха? Легализираха марихуаната. Добре.

Т.е. според мен недоволството срещу неадекватните мерки за проблемите и тогава и след това и сега  е разбираемо това недоволство.

А де!? “Ковид няма”, но някои хора  продължават да пишат в темата за ковид; “мерки няма”, но продължават да се оплакват.
Бела, отстрани е много лесно да се критикува! Особено когато нямаш нужните познания и компетентност.
Интересно ми е ТИ какво би направила!? Но се опитай да се поставиш на мястото на отговорните хора, които имат като основна цел  да се опазят здравето и живота на хората. Много е лесно така, отстрани, когато позицията ти е тази на индивид, който е засегнат от някаква си пандемия и има отговорност към себе си и семейството си. Хайде сега, представи си, че абсолютно всички в една милионна държава разчитат на теб да ги опазиш. Какво ще направиш?
Както винаги, нямаме равни на себе си, когато трябва да критикуваме, особено от позицията на времето. Аз се опазих, съпругът ми също, разболяхме се за пръв път в края на миналата година, когато бяхме ваксинирани и когато вирулентността на вируса беше ниска. Оживяхме! А можеше да не!

"Джумбуш да става", както казваше Тодор Колев.

Всъщност аз чета повече оплаквания от неспазването на мерките, отколкото от друго…и то 2024 година.
Охх; да, сега се сетих…инструкторите в басейна, в санаториума бяха с маски.,.децата и болните, не. Кой кого пазеше, не знам.
Лекарите…ами някои имат/имаха дългогодишен опит.
Приятел анестезиолог винаги е влизал на операция с маска, за да пази пациентите, не те него и му беше малко непонятно как точно ще го опазят като на операционната маса няма как да си с маска.
Свекърва ми, дългогодишен педиатър, знае…при бум на вируси, слагаш маска, но понякога, за да предразположиш децата, трябва да я свалиш…а децата да пазят теб, с маски, непонятно за нея. До последно беше на първа линия.

А откъде си толкова сигурна кой е имал нужда и кой е нямал? Кои са рисковите?
Малко ли хора си отидоха - млади, прави, здрави, трениращи, водещи що-годе здравословен начин на живот, без хронични заболявания? В същото време по-възрастни и с различни заболявания преболедуваха сравнително леко и без последици.
Идеята не беше да пазим само рисковите. Идеята беше да не се разболяват много хора едновременно, за да се сриват важни отрасли - производство, транспорт, здравна система, и т.н., което видяхме до какво водеше. Малко ли държави имаха роблеми заради много болни едновременно в различни сектори? Затова мерките бяха за всички. Или казваш дай да затворим някъде рисковите, уж така ще ги пазим, пък останалите ще си караме както си знаем - кръчми, молове, магазини, докато в един момент не се окаже, че и ние сме рискови. Супер грижа, няма що.
Не знам къде си ти и кое е по-акутно при вас, но едва ли има някакви мерки и ограничения, които да са пречка за  работа върху психиката, че да се противопоставят нещата по този начин. Психическото здраве е много важно, в никакъв случай не го подценявам. Неминуемо има хора, при които психиката се е разклатила заради ограниченията. Но хайде замисли и се за онези, при които има психически проблеми заради това, че са изгубили близки от ковид. Дали за тях мерките са били прекалено строги и ненужни?
Без да изключвам ковид като фактор за появата или задълбочаването на психични проблеми, факторите за тези проблеми са много. Опитваш се да приписваш глобални промени и проблеми на пандемията, но не е резонно. Промените са факт отдавна, духът беше изпуснат от бутилката отдавна. Светът не е същия като преди 20 години. Животът е много по-различен.
И да, има хора, които не са боледували и на този етап, колкото и да не ти се вярва.

Хех, то оставаше анестезиолог да не влиза на операция с маска. Хирурзи, анестезиологи, хирургични сестри носят маски в операционна много преди ковид. Кой от какво са пазели преди 2020 и кой е пазил тях? Странен пример.

Ами именно…ама до преди Ковид не беше  виждал пациент до операционната с маска…и аз даже така бях.
После гола, по гол задник я махнах, но…спазвах/ме правилата, беше направо комично.
Психическите последици тепърва ще ги борим, а може би няма и да успеем всички.

Втори опит - да, борим и ще продължаваме да борим последици.
Дали от мерките и затварянията, дали от преживените загуби. Някои ще ги преборят и отработят, други няма да успеят, за съжаление. И това важи не само за ковид, а за всички ситуации, в които се отзоваваме поотделно или заедно като общество, включително споменатите вече война, финансови, политически и социални кризи.

С маска си до операционната защото за да стигнеш до там тае прекарват през общи коридори, асансьор и т. н. След операцията до стаята също трябва да си била с маска. Идеята е да те опазят максимално. Персонала се пази като носи маски и те тестват при приемане в отделението. 100% гаранция няма, но това е което може да се направи.

Аз раждах в Гърция през март тази година със секцио и всичко се спазваше.

И като започнете да злоупотребявате с разни психически последици...
Хора, живота е гаден и накрая умираме.
На всеки от нас ни е писано в един момент да се простим с родителите си, с други близки. Тогава какво правим, щом едни пейки в парка са способни да ни причинят "психически последици".
Господ ли ще съдим за нанесени щети върху психиката ни?
Има хора, които загубиха децата си в тази пандемия. А вие ми говорите за психически последици от мерки които масово не се и спазваха в България.
Хайде следващия път без мерки, че на някой хора не им понасят на лабилната психика.

Маските ги носехме, неслучайно бяха задължителни, за да пазим другите. Нали това беше вечният спор.

ВъпросЪТ (офф топик, но колкото и да е дребнаво, не се сдържах предвид твоята очевидна забележка към друга потребителка) е, че всички бяхме подложени на непознат вирус с много заразени и немалка смъртност. На това бяхме подложени. И с оглед на това бяха взети мерки, с всичките им ползи и недостатъци. В такива ситуации целта е да се сведат до минимум рисковете за живота и физическото оцеляване.

Легализираната марихуана (не знам кои сте тези вие, които я легализирате, но ми се струва, че не е особена новост), войната, изкуственият интелект със сигурност са интересни теми за размисъл, но мястото им не е в темата за ковид. Мерките срещу разпространението на ковид не са причина за разделението и разпада в обществото, въпреки внушенията, които правиш. Тенденциите в тази посока са от години.

Винаги съм носила маска, за да пазя себе си. Не мога да разчитам на хорското съзнание.
Е, това е драмата за масовия случай. Че не възприемат мерките за лична защита, а за другите.

Без да правим обобщения и да изразяваме собствено мнение - в темата за ковид сме и каква е равносметката?
Преминахме през пандемия, гледахме горящите китайски крематориуми, взеха се някакви мерки, позволи се по икономически причини засягане на целия свят, явно са преценили, че загубите няма да натежат на човечеството.  Някои го изкараха и преминаха напред, някои не можаха да оцелеят, някои още не са го срещали, други си лекуват последствията. Свят шарен.
Можеше ли да бъде спрян с бързи и твърди едновременни мерки - реално можеше, но никой не е очаквал да се стигне чак до такова масово разпространение. Или може пък да се е надявал на това.
Можеше ли да има повече жертви - да. Можеше ли да има по-малко жертви - да.
Научихме ли нещо, станахме ли по-добри, готови ли сме за нови подобни предизвикателства? Според мен - не. Напротив. Готови сме да не направим абсолютно нищо, с удобния довод, че ето - като сме правили нещо при ковид, а какво стана...
От мързел, от забравени рефлекси и нежелание за адаптация. От любов към себе си, слепота за съществуването и страданията на околните, от улягане в измисления ни уреден свят.
За мен, на фона на всичко, което в момента се случва около нас, претоплянето на гигантските мъки от неползваните две седмици пейки е непонятно.

Продължавам да твърдя, че в моя досегашен живот (и дай Боже въобще в моя живот) такава болест, която в такъв отрязък от време да открадне от мен по сходен начин - от здрав човек до заминал си човек в рамките на две седмици не е имало.
Никак не омаловажавам всички други страшни болести.
Наистина искам да знам, дали има някой от вас, за който мерките са били прекалени (оставяме настрана въпроса за неадекватни - смесване на потоци, неспиране на полети, носене проформа на маски и подобни) е загубил близък от ковид?

Мислех да не пиша, не ми е до това, но чета дискусията и ми се връщат старите мисли и спомени.
Мама вече я няма. Отиде си. Този път не я спасиха. Излив в белия дроб и сърдечна недостатъчност е в смъртния акт. Сатурацията беше 60 при приема. Май аз я заразих и то защото нали вече...ковид не е страшен и го няма. Почти съм сигурна, че го хванах от съседка кашляща и нарочно седяща в асансьора и задържаща го, както и вътре във входа. Не знам защо се забавих и то без маска (обикновено само аз носех и ме гледаха странно) , навън я махах. Но нали ковид нямаше уж есента, не бил така страшен и ....заразих я. Един месец в Пирогов , от 3-тия ден я интубираха. Няма да казвам какво преживя тази жена и каква сила и воля за живот имаше. Даваха ми да я виждам в реанимацията (интубираните дето са). Никой лекар не беше с маска, калцуни, кихаха, кашляха и се преместваше отделението. При приема в кардиологията нямаше дежурен лекар, оставиха я сама в стая с кислородна маска. На сутринта беше в интензивното на кардиологията, на следващия интубирана и преместена в реанимация друга сграда, без дори да ме уведомят къде е  и кой да търся. Дадоха ми в чувал дрехите и , като на клошар и ме изпратиха да търся розовата къща (там била) Хора, не постъпвайте за лечение в Пирогов, особено в кардиологията. Никога, ама никога , нито вие, нито ваш близък. Бог да ви пази и закриля.