Професор Акико Ивасаки от Медицинския факултет на Йейл изследва Постковид повече от две години. Сега, заедно с колегите си, може би е постигнала пробив. За целта са прегледани 215 пациенти. Особено голяма разлика, която се забелязва в сравнение с контролната група, е отклонението в нивото на кортизола. То е по-ниско при пациентите с Постковид, отколкото при всички останали участници в проучването. Кортизолът е ендогенен хормон, който изпълнява важни метаболитни задачи. Тъй като хормонът се освобождава все повече по време на стрес, той е известен като хормон на стреса.Проучването е важна стъпка към по-доброто разбиране и лечение на механизмите в тялото, свързани с Постковид. През повечето време пациентите с Постковид страдат от силна умора, изтощение и слабост, информира RTL.de. В допълнение към нивото на кръвната захар, хормонът също влияе върху образуването на костите, протеиновия метаболизъм и метаболизма на мастната тъкан. Кортизолът участва и в имунологичните процеси. Той инхибира имунната система и затова се използва като лекарство под формата на кортизон за борба с възпалителните реакции. Дефицитът на кортизол се изразява в силна умора, загуба на апетит, загуба на тегло и чувство на слабост. Гадене, повръщане и ниска кръвна захар са други симптоми, предаде BG ON AIR.
---------------------------
Защо някои хора така и не се разболяват от COVID-19?. Всички сме чували за медицински служители, които са работели в COVID отделения, но така и не са се заразявали. Или домакинства, в които всички се разболяват... освен един. Изглежда, че някои хора просто не могат да се разболеят - "суперсила", за която все още знаем твърде малко. Вирусологът Волфганг Прайзер, които е един от хората, открили варианта Омикрон, коментира феномена пред ДВ така: "Мисля, че първият фактор за това е случайността. Така че може да имате късмет, а може и да нямате. Смятам, че това не бива да бъде подценявано". Според него този феномен е многопластов. "Разбира се, въпросът е: има ли някаква закономерност?"Имунитет, придобит от други коронавирусни инфекции?Известни са основните начини рискът от заразяване с COVID-19 да бъде сведен до минимум. Един от тях е носенето на маски на обществени места. Както и ваксините, които имат силен защитен ефект, тъй като стимулират производството на антитела. Въпросът е дали други инфекции, особено с различни коронавируси, също ни осигуряват някакъв имунитет? Някои изследвания сочат, че излагането на един или повече от четирите сродни коронавируса, които причиняват единствено симптоми, подобни на настинката, биха могли да осигуряват известна защита. Заразяването с тези по-скоро безвредни вируси кара организма да произвежда по-дълготорайните имунни клетки, наречени Т-клетки. Те могат да разпознават вирусите и да се борят с тях. Поне при някои хора Т-клетките могат да разпознават и близки вируси като SARS-CoV-2. Това явление е познато като "кръстосана реактивност".Кръстосаната реактивност е свързана със сходството между различни патогени, обяснява вирусологът Волфганг Прайзер. "Естествено е да се очаква, че коронавирусите имат сходни структури под формата на биопротеини, предизвикващи имунен отговор. Ако тези структури са подобни при различните вируси, това може да доведе до кръстосан имунитет", уточнява експертът. Генетичната резистентност към COVID-19 Това би могло да обясни защо някои хора са защитени срещу COVID-19 поне за известно време. Освен това учени смятат, че малка част от населението вероятно е напълно имунизирана срещу инфекция с SARS-CoV-2 заради определени генетично фактори в тяхното ДНК. Подобна резистентност е била наблюдавана и в миналото при други инфекциозни заболявания. Учени все още изследват темата. "Основната цел на изследванията е да се изяснят механизмите и да се разработи стратегия, като например лекарство или нещо подобно, която да използва тези механизми за профилактика или терапия", обяснява Прайзер.
Виж целия пост
---------------------------
Защо някои хора така и не се разболяват от COVID-19?. Всички сме чували за медицински служители, които са работели в COVID отделения, но така и не са се заразявали. Или домакинства, в които всички се разболяват... освен един. Изглежда, че някои хора просто не могат да се разболеят - "суперсила", за която все още знаем твърде малко. Вирусологът Волфганг Прайзер, които е един от хората, открили варианта Омикрон, коментира феномена пред ДВ така: "Мисля, че първият фактор за това е случайността. Така че може да имате късмет, а може и да нямате. Смятам, че това не бива да бъде подценявано". Според него този феномен е многопластов. "Разбира се, въпросът е: има ли някаква закономерност?"Имунитет, придобит от други коронавирусни инфекции?Известни са основните начини рискът от заразяване с COVID-19 да бъде сведен до минимум. Един от тях е носенето на маски на обществени места. Както и ваксините, които имат силен защитен ефект, тъй като стимулират производството на антитела. Въпросът е дали други инфекции, особено с различни коронавируси, също ни осигуряват някакъв имунитет? Някои изследвания сочат, че излагането на един или повече от четирите сродни коронавируса, които причиняват единствено симптоми, подобни на настинката, биха могли да осигуряват известна защита. Заразяването с тези по-скоро безвредни вируси кара организма да произвежда по-дълготорайните имунни клетки, наречени Т-клетки. Те могат да разпознават вирусите и да се борят с тях. Поне при някои хора Т-клетките могат да разпознават и близки вируси като SARS-CoV-2. Това явление е познато като "кръстосана реактивност".Кръстосаната реактивност е свързана със сходството между различни патогени, обяснява вирусологът Волфганг Прайзер. "Естествено е да се очаква, че коронавирусите имат сходни структури под формата на биопротеини, предизвикващи имунен отговор. Ако тези структури са подобни при различните вируси, това може да доведе до кръстосан имунитет", уточнява експертът. Генетичната резистентност към COVID-19 Това би могло да обясни защо някои хора са защитени срещу COVID-19 поне за известно време. Освен това учени смятат, че малка част от населението вероятно е напълно имунизирана срещу инфекция с SARS-CoV-2 заради определени генетично фактори в тяхното ДНК. Подобна резистентност е била наблюдавана и в миналото при други инфекциозни заболявания. Учени все още изследват темата. "Основната цел на изследванията е да се изяснят механизмите и да се разработи стратегия, като например лекарство или нещо подобно, която да използва тези механизми за профилактика или терапия", обяснява Прайзер.
