COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 10

  • 416 661
  • 6 154
# 2 490
Плащаме на тази държава. Всички. Вече не искам никой да ме пази (не че някой ме е пазил, но се води по документи), искам да се пазя сама, искам да не се създават пречки хората да споделят на другите, когато не са здрави. Някак ще се справя.
Примери (почти всички познати са по една схема) - единият от семейството е болен, другият пазари, носи лекарства, храна - води се на друг адрес, ама е с болния. Ако тръгна да се карам на всички такива познати, няма да ми остане един човек за общуване. И най-важното, няма да променя нищо. Няма как да е друго. Не виждам.
marzeliva, къде прочете, че горя от желание да работя с болни хора?
Виж целия пост
# 2 491
Дина, разбирам гледната ти точка и намирам резон в думите ти. Старая се да се пазя сама, доколкото е по силите ми, и макар вече повече от две години да виждам, че няма смисъл и не мога да променя нищо, смятам, че всеки от нас трябва да пази другите и държавата същ трябва да полага грижа да пази общественото здраве, когато става въпрос за заразни болести, било то ковид, шарка и т.н. Виж, от други незаразни болести нямам претенции никой да ме пази.

Не виждам какви пречки се създават пред хората да споделят, че са болни. Обяснявам си тази потайност със закостеняло мислене. Нормално е да предупредиш, когато става въпрос за заразно заболяване. За другото не мога да намеря обяснение и извинение.
Виж целия пост
# 2 492
Карантина означава/означаваше да не може-ш да излезеш и да си изхвърлиш боклука.Въпреки, че много стриктно спазващи мерки и карантини щъкаха по снимки, изследвания и прегледи, в БГ, имам предвид.
Ако искахме реално да стопираме нещо, важното беше/е положителните да не ходят на работа, училище, заведения, близки и продължителни контакти, но да получават 100% от трудовото си възнаграждение.
Но, по почин на Китай, трябваше да се зазидаме вкъщи.
Ваксинационното покритие в много европейски държави е много по-високо, добро именно заради сериозните и напълно немедицински мерки, и опцията да ги избегнеш по този начин.
При сегашното развитие/протичане на Ковид, симптоми, ефикасност на наличните ваксини и т.н., да се надяваме на бум, преосмисляне на ваксинацията е абсурд.
Виж целия пост
# 2 493
В Германия се оплакват, че цели 18 милиона от 82 са неваксинирани. От друга страна, броят на новозаразените пада във всички възрастови групи.
https://www.tagesschau.de/inland/rki-inzidenz-sinkt-101.html

Това се случва при липса на мерки и тестване и при много по-голямо струпване на народ отколкото има може да има къде да е в България.
Виж целия пост
# 2 494
Хората се страхуват да кажат, че са контактни или болни по съвсем обяснима причина - да не излязат виновни, ако се случи да се разболее тежко човек от обкръжението им. Трудно е за разбиране.
В такива ситуации човек е разкъсван между отговорността към чуждите и семейните обстоятелства. Особено в критични ситуации.
Как изнесохме тате на носилката? Добре, че дойде един съсед, беше само с маска, че успяхме да го качим в линейката. Нямаше да доживее и два часа с тази сатурация. В линейката има шофьор, той не е длъжен да помага, сестра и лекар (в повечето случаи лекарка). Отпуснати, без дихание хора как се смъкват до линейката? Не искам да говоря тези неща, но реалността е различна.
Съседът се върна у дома и на другия ден отиде на работа. Е, по нормите трябваше да ни тегли една и да каже - нека умира дядото. Всеки сам за себе си. Аз пък съм помагала на чужди и не съм заразявала. Как ще живея после? Пред мен е човек между двата свята.
Не знам кой в каква реалност живее, но всичко е толкова гадно.
Виж целия пост
# 2 495
Да, станахме като някакви зверове, загубихме човешкото, и аз бях бясна на приятеля, който зарази баща ми…но двама самотни дядовци…виждаха се да гледат мачове и си дърдорят, пият биричка.
Баща ми сам го натирихме на Коледа, Нова година и му подмятахме храна през вратата….за да спазва карантина и ние да се пазим. Аз, като контактна, после 10 дни вкъщи, че и детето затворник. Добре, че остана и нещо човешко и това безумие свърши.
Виж целия пост
# 2 496
Гадно е, да. Пандемията извади на показ много чернилка, много грозни неща, които и преди са си били там, но сега просто изплуваха на повърхността и се виждат ясно. И не ни е виновна карантината.

Преди месец боледувах. Вечерта преди да се почувствам зле се виждахме с приятели. Обадих им се, предупредих. Смятам, че така е редно и човечно. Жената има възрастна роднина, посещава я често. По-късно ми сподели, че известно време се е въздържала от посещения. Бих се чувствала много по-зле и много по-виновна, ако не бях предупредила. Преди месеци аз бях в обратната ситуация - спестиха ми информация, а впоследствие аз се видях с 80-годишната ми баба, а едно обаждане и нормално човешко отнешение можеха да спестят немалък риск и много притеснения. Гадно е, много.

Краят на карантината не е край на проблемите. Да, факт е, че ситуацията се променя, дано нещата продължават в посока все по-голямо отслабване на вируса. Но за момента проблемът не е изчезнал и нищо не е свършило. Болните продължават да зарязават дори и при отпаднала карантина.
Виж целия пост
# 2 497
Изобщо не мисля, че отпадането на карантината у нас ще промени нещо. Даже не разбирам надеждите в тази насока. Просто ще се официализира реалността. Който е бил съвестен, пак ще се изолира, без да му нареди РЗИ, другите пак няма да се тестват и ще си ходят болни.
Виж целия пост
# 2 498
Да, всъщност е така. Пак няма да го правя.
Виж целия пост
# 2 499
Да, станахме като някакви зверове, загубихме човешкото, и аз бях бясна на приятеля, който зарази баща ми…но двама самотни дядовци…виждаха се да гледат мачове и си дърдорят, пият биричка.
Баща ми сам го натирихме на Коледа, Нова година и му подмятахме храна през вратата….за да спазва карантина и ние да се пазим. Аз, като контактна, после 10 дни вкъщи, че и детето затворник. Добре, че остана и нещо човешко и това безумие свърши.
Елпис, не бих изолирала дядото. Когато в нас се изпозаразихме, никой не се изолира. Не мога да си затворя 9 годишното дете в стая и да му подавам храна през вратата. За 2 годишното да не говоря. Ядях от една вилица с него и не се заразих тогава.
Виж целия пост
# 2 500
В Исландия още януари-февруари месец отпадна карантината за контактни. Първо за контакти в колективи, после и за в семействата. Малко след това и само зарзените със симптоми подлежаха на карантина (от 5 дни). Ако си положителен и без симптоми или много леки - може да си ходиш на работа, на училище и т.н. Безплатни лабораторни тестове има само за симптоматични. Не контактуваш с лекари, просто си запазваш час онлайн.
Виж целия пост
# 2 501
Хайде де, голяма драма да се изолираш!
Изолирах се, никаква карантина нямах, майка ми не се зарази. Това ми е важно. Не съм се ощетила с изолацията.
Виж целия пост
# 2 502
Стига да се чувства добре, да е разбрано навреме, друг начин няма. Изолиране на болния, следене на състоянието, ограничаване на вируса в семейството. Имам познати, починали млади, заразени от възрастни. Старият вариант не подбираше възраст за лошото.
Иначе - през пет, шест дена, повечето от членовете се заразяваха. Кое семейство може да издържи месец в къщи? При мен започна на 30 ноември, приключи на 22 декември само за трима човека. Ако са 4-5? Лъжеше се и разбираемо. И се предаваше вируса.
Виж целия пост
# 2 503
Естествено, че няма как да се изолират деца или възрастни и всякакви хора, които не биха могли да се обслужват сами. Но в други случаи извън тези, за мен нормалната реакция е да се изолирам. Отново бих постъпила по същия начин при нужда, въпреки че не е особено приятно да стоиш сам, затворен в една стая. Предпочитам обаче този вариант, за да намаля риска да заразя близките си, отколкото да мисля за своя комфорт.
Виж целия пост
# 2 504
Никаква драма не е човек да се изолира за седмица поне. Помня, когато се зарази мой близък вкъщи се разболяхме всички по веригата. А този, който зарази моя близък цялото му семейство беше с ковид, без изключение. Даже и родата му, която е друго домакинство. Не знаеха, че са с ковид, късно разбраха да ни кажат. Стана мазало по този начин.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия