Къде сбърках...?

Образно да удари по масата, не буквално.
Нюансите доста ви бягат.

Автора да ме прощава, но е бил пълен минзухар тия девет години. Аз толкоз съкращаван човек в живота си не съм срещала. Те го гонят, той се връща. И така няколко пъти. Мацката плаща масрафа, докато милото домакинства.
Ам, не, не.

Истината е, че тя не виждала в теб мъж, а домашна помощница. На всеки може да му се случи да остане без работа, но толкова пъти говори за някаква неспособност да се адаптираш или липса на качества, които са нужни, за да се задържиш на едно място. В IT сектора си мисля, че не ти трябва диплома, а специфични знания и логическа мисъл, и ми се струва, че е малко късно за професионално развитие в тази сфера на възрастта на която си. не казвам, че няма изключения, но досега трябва си наложил и да си стъпил здраво на краката. Всяка жена търси сигурност, стабилност и взаимност в една връзка. За неуспешния край на една връзка участват и двете страни, както става ясно и трети има във вашата. Трудно е, но не се терзай дълго, ами си подреди живота, стъпи си на краката и продължи напред, като е направила бившата ти. Хич, не търси кой прав, кой крив. Любовта ви отдавна е приключила, поне в нейната глава. Отдай се на работа и стани финансово стабилен, пък току-виж се появила и нова любов.
Къде си сбъркал? Ми, сбъркал си човека, не е твоят...

Това е дежурното самоуспокоение на лузърите - много съм добър, затова ме отхвърлят.
Ми не, не си отхвърлен, понеже си качествен партньор.

Какъвто ще юмрук да е насреща, тигана ще победи.
Тефал мисли за всичко

9 години пропилян живот с токсични хора и едва сега равносметка, къде си сбъркал.
Първото и основно нещо  ,че си се заврял да живееш с тъща си, и си допуснал тя да се бърка в отношенията ви.

Вижте, явно някъде не сме се разбрали.

Първо, да, емоционален съм в момента (то и няма как иначе) и затова звуча може би негативно, отчаяно, недобре. Исках да получа мнения и съвети, за да се поуча къде съм сбъркал и да не правя подобни грешки занапред. Някои мнения, обаче, са с нападки и дори подигравки към мен. Приемам това - всеки има право на мнение. Но се надявам на конструктивен диалог. И нямам психически проблеми.

Второ, нямам нищо общо с някаква друга тема, където някой ходил в Германия и т.н. Не съм аз този човек.

Трето, това, което написах е само върхът на айсберга за връзката ми. Няма как да се спирам на случки, нюанси и т.н., защото ако трябва да сумирам 9 години и да обясня всичко, ще стане роман. А и никой няма да го прочете.

Четвърто, не съм живял с майка й. Апартаментът е на майка й, ние с приятелката ми живяхме самостоятелно в него.

Пето, минах през много тежък период относно работата ми. На всеки може да се случи да го съкратят. "Колеги, проектът не носи очакваните доходи, всички сте съкратени". Е, аз какво да направя? Както казах, не съм стоял вкъщи да си бъркам в носа, въртях къщата дотам, че тя да се прибере, да вечеря и да си налее чаша вино. Докато съм си търсил работа, учих и дори работих по граждански договори, за да изкарвам пари. Тя не ме е издържала, всичко съм си плащал аз.

Продължавам напред, то е ясно. Да, не съм съвършен, допускал съм грешки във връзката ми, правил съм неща, които съм мислил за правилни, а те не са били. Просто искам да подобря себе си, за да не попадам в такива ситуации занапред. Да, знам какво точно иска една жена. Явно това, което съм правил във връзката ми не е било достатъчно.

П.С. За Elora - тя ме помоли да се изнеса след като вече имах постоянна работа и то не от вчера. Просто работех дистанционно заради Ковид.

Изчерпана ви е връзката, девет години без развитие. Писнал си ѝ, това е.
Move on.

Добре, какво разбираш под развитие?

Като изключим другите неща и проблеми - подарих й годежен пръстен. Не сме говорили за сватба, щяхме да живеем така като модерна двойка. Тръгнахме да правим и дете и тя се отказа. Имам и стабилна (надявам се) работа от повече от година.

Какво повече се иска от мен като развитие в тази връзка?

Интересно е, тя как не му е писнала ,барабар с майка й. Малко мъже биха изтърпяли тая ситуация.

Виж сега, не знам какво си работил и какво си покривал, но имаш стабилна работа от една година.
Тя има такава от години, работи, има покрив и стои и чака. Две деца да беше родила, ти и даваш пръстен без намерения. Извинявай, на 40 и там колко си трябва да жънеш, не тепърва да връзваш бюджет.
Сигурност се нарича.

Отделно майка ѝ и връзката им и ти си бил неспособен да се пребориш.

Добре де, хем питаш къде си сбъркал, хем като ти го покажат, се фръцкаш и не възприемаш.
За 42 години какво си постигнал? Ни собствен дом, ни жена, ни дете, ни коте даже...
А, да, извинявай, цяла година си изкарал на една и съща работа. Респект!

От това така излиза.
Явно нещо неправилно си се изразил, не знам

И не става въпрос за нещата дето си правил дали са били достатъчно.
Понякога просто хората не са един за друг. Може би ако се беше държал като лошо момче, щеше да търчи след теб. Има и такива глупачки.
И каквото и да правиш, ако ще на челна стойка да застанеш, няма да стане.
И с тая тъща и таз смачкана щерка е трябвало да си биеш шута отдавна.
Дано следващия път не чакаш 9 години за да стоплиш, че е трябвало да избягаш преди 7 
Явно майката иска определен типаж за щерката. Накрая като не се появи никой отговарящ на изискванията и, тази ще остане стара мома.

Как така се подарява годежен пръстен, пък няма да има сватба?
Това замазване на очите ли е?
Просто не си искал да я загубиш и си решила да и метнеш там пръстен.
А за детето е нормално да откаже, ако не е виждала стабилен партьор в теб.
Ако ти си искал истински брак, семейство деца е трябвало много отдавна да поставиш въпроса и при нейния отказ да имате деца - да и кажеш чао, ако ти наистина искаш деца. Защото само би си губил времето с нея.

Ще ти кажа - бях силно влюбен в нея, сега след раздялата трябва да се лекувам. Тя е добър човек, рядко срещано добър. Правила е ужасно мили неща за мен и това много ми харесваше.

Но моята грешка беше, че си мислех, че нещата ще се променят. Че ще излезе от сянката на майка си, че ще се отделим от нея. Че ще се научи на къщна работа. Това обаче не стана. Искал съм да я науча да домакинства, за да станем тандем - отговорът й беше "Няма да ме превръщаш в слугиня!". Дори и днес със трудност ще опържи яйца.

Та в този ред на мисли - може би е добре, че нямаме деца, защото наистина не знам как ще гледа бебе.
Любовта наистина е сляпа.

Къде си сбъркал? Ами да систематизираме отговорите:
1. Отишъл си да живееш в чужд дом.
По-лесно е,  но се плаща скъпо.
2. Опитвал си се да им се харесаш.
Няма начин, колкото повече се стараеш, толкова повече растат изискванита. Бъди себе си.
3. Като са те гонели през вратата, си се опитвал да влезеш през прозореца.
Не се пази така връзка,  ако сам не се уважаваш, как очакваш другите да го правят?!
4. Обвиняваш я, че споделяла с майка си,  но и твоите родители са осведомявани подробно от теб,  та чак я не искали.
Родителите нямат работа във връзката, колкото повече знаят, толкова повече претенции и отношение ще изявят. Не те,  ти ще живееш с нея, сам си формирай мнението.
5. Всекиму може да се случи да остане без работа,  но за цяла година?! Че и да счита, че домакинстването компенсира?!
Мъж си се родил, приеми го, друго очаква партньорката ти, не да ѝ завиваш сармички. Няма как да ни убедиш, че не е било възможно да намериш някаква работа за година време. А това е показател за способността ти изобщо да се справяш с кризи.
6. Мрънкаш и се обясняваш много, с презумпцията,  че си недооценен.
Поразшири малко кръгозора и надникни и в чувствата на партньора следващия път.
И последно: семейството не трябва да е самоцел,  създава се,  когато срещнеш подходящия за теб човек, иначе колкото и да се стараеш, едва ли ще се получи.

Веднага ти казвам каква ти е грешката, това, че на първата година не си поискал дете, единствено това, особено и като си и с 9 години по-голям познавам семейство в подобна ситуация (е там мисля са на еднаква възраст), живеещи в апартамент купен от тъщата ама имат дете, и в тая ситуация раздялата е доста доста по-трудна.