interesna statia

"Защо деца унижават деца, обиждат се, бият се, стрелят се, завиждат си?... Защо едно момиче на 17 години е нападнало съученичката си в междучасието?  "
Аз мисля, че децата винаги са се унижавали, обиждали, биели и завиждали един на друг.Спомнете си вие от детските си години - не са ли ви обиждали, не сте ли се били?

Съгласна съм с това, че държавата нехае. Защото дълго време даваха кеч в 17ч. Какво показва кеча? Бой и насилие, подсилено от обациите на публиката, независимо от сценария. Дори се продаваха се кроасани със снимки за звезди от кеча.
Какво се получи в моето семейство. Не разреших на сина ми да гледа кеч, защото прецених, че психиката му не е узряла достатъчно за правилното възприемане на това шоу. Всяка вечер съм говорила с него защо не разрешавам, а той си знаеше "ми другите тогава защо гледат". Добре де, смятам се за средно интелигентен човек, защо на другите средно интелигентни хора не хрумна това? Защо от цял клас само той и момичетата не гледаха кеч?
Добре, държавата нехае и излъчва в часовете за детски предавания кеч. Ами тези, които позволяваха на децата си да го гледат? Държавата ли държи дистанционното на телевизора ви?


"Защо едно момче отива на училище с нож и пистолет?"
А как е намерило това момче пистолета? Явно доста лесно е в наше време да си набавиш такова.

Има и друго - точно посоченото "изчезване". Там и аз бях позанемарила нещата. Детето обича да рисува, но зосега не бях се занимавала с него с рисуване. Само домашните, уроците, подреди си бюрото, прибери си обувките и т.н. Това изглежда нормално за един родител, който ходи по цял ден на работа, води дете на училище, друго на градина, върти домакинство. И другия родител помага, но като се прибера вечер в къщи първо гледах да се свърши работата, съответно уроците. Не минаваше ден без да се скарам със сина си за ненаучени уроци.
Но случи така че сега не работя. Вчера като се прибра от училище му заявих, че първо ще рисуваме с него и после ще пише домашни. За първи път дойде при мен след като беше написал и наумил всичко, нямаше пропуски. Не се случи да му се скарам за нещо този ден, детето беше щастливо, че е оценено.
Важно за него е не само да си играем заедно, а да учим нещо заедно, да сътворяваме нещо заедно.

Важното според мене  да не забравяте, да не забравяте вие какви сте били и какво сте искали на тази възраст. Също така и какво сте получавали и какво влияние е оказало това у вас.