232 пътешествия с карта за 9 евро. НЕМСКАТА тема.

Така е то, шарен е живота. Има и от лошото, и от хубавото. Но е хубав! Да ви е жива и здрава малката госпожица, весело и щастливо детство и много късмет в живота!

Здравословна конкуренция няма.
Нашият класен е научил децата, че оценките са си тяхна работа и не са длъжни на никой да казват ако не желаят. Продължавам да смятам, че не е нормално да размяташ класно пред всички и то с оценка 1+. Въобще съществува ли такава?
Bleu да не се засегнеш, аз на учителката много се ядосах. И все пак говори с детето си то как вижда нещата защото леко притеснение още в 5 клас може да стане по-зле ако не е от характер.

На мнението на Рейна съм.
В основното класната на сина действаше по същия начин: оценките са за децата и не са длъжни да ги споделят.

Един път и тя беше “сгафила”.
Бяха правили хербарий. 10 листа трябваше да хербаризират и опишат.
Едно дете описало 20. Учителката тихичко му казала: ако можех щях да ти пиша 1+.
Друго дете чуло и се почувствало ощетено, защото задачата била 10 листа, толкова и направило.

На мен ми се е случвало в уни да дават за пример моя работа. Поставиха ме в мега неудобна позиция.
Бяхме трима българи и бяхме предали документация под зададените страници. Те искаха да я поразводним, за да достигнем страниците, аз казах, че така е перфектна.
На презентацията на една друга група, която беше след нас (трима немци), единият доцент каза: “вземете документацията на предната група и вижте как се пише и разработва научен текст. И това са чужденци! Една правописна или пунктуационна грешка нямаха! Във вашата беше пълно, да не говорим за съдържанието...”
Познайте дали спечелих нови приятели...

Въобще всякакви подобни “здравословни” сравнявания са почва за всякакъв нездравословен шит, щото не се знае кой къде го тригва...

Папурче, честита ти племенница! Да расте здрава, щастлива и усмихната!

Знам, че влезна да се похвалиш и оплачеш. Ако негативни новини те товарят, пробвай да се възприемаш като наблюдател, а не пряк участник.
Ти сама казваш, че си във филм. Пробвай да го гледаш този филм, а не да участваш.

Интересна тема е тази за конкуренцията. Замислих се 😬 Мисля че има два аспекта.
Не смятате ли, че чрез сравняването с другите един индивид получава мотивация да разгърне и развие възможностите си? Не говоря за конкуренция, създавана от учителите давайки те като пример пред класа, а такава, която възниква, когато две същества сравняват уменията си/знанията си? Макар че и тая, която създават учитеите също може да е чолезна. Тийнейджърите понякога имат нужда някой да ги срита в колкълчетата...

Мотивацията бива вътрешна и външна.
Има си изследвания и теории по въпроса: здравословна, дългосрочна и продуктивна е вътрешната мотивация, която не се постига с външни стимули (оценки, заплата т.н), а с други методи.

Пример: ако имаш избор между раб.място наблизо, със заплата 5000€, но с кофти работна среда, стрес, мобинг, булинг т.н и друго раб.място със заплата 4500€, по-далеч, но пък спокойна среда, където си ценена. Кое в дългосрочен план би било по-добре за теб/здравето ти?

При тийновете мозъкът е в neuronale Umbau, тогава пък още по-трудно, защото чисто от невро-биологична гл.т. не могат да правят някои неща.
Като се реорганизира мозъкът - тогава вече могат да бъдат мотивирани.
През пубертета е само Begleiten, колкото да не се затрият, че някои стават и доста екстремни (имам предвид, че залитат по такива спортове).

Рейна, съществува оценка 1+ , когато няма нито една грешка на писмена работа. Голямото ми дете е имало такова оценяване.

Грешно или не, децата ни ще се сблъскват с различни учители и подходи, няма как да ги предпазим от всичко.

Папурче, радвайте се на новото човече! Животът е наниз от хубаво и лошо, няма как.

tan_nia училището за децата е вид задължение, работа. Не казвам неприятна за всички, но е пфлихт. От тук вече за мен следва , че двете са прави . Същото според мен важи и за всичко друго, което предполага зависимост. Та дори така прочутите @готини@ дрехи и пр. Не може детето да си ги купи само, т.е. трябва да направи нещо за тях ...

В живота има доста повече трудности от това, което ти се случва в училище. Особено пък оценки. Да,  трудно е за детската психика, но това са си уроци, един след друг. По-лесно няма да става и ще се срещаш с всякакви хора, които и ще бъдат по-добри от теб, или ще бъдат по-толерирани от теб. Стремя се да науча детето да е над тези неща. Кой, какъв бил, имал, нямал, няма никакво значение. Гледаш себе си и вървиш по своя път😉 И все пак Синьо, ако откриеш “лек” за притеснението, сподели, защото аз за 40 год не се научих. На теория ми е ясно, но на практика не ми се получава.
Папурче не едно, ами две-три питиета ти трябват.

Приятелка беше постнала вчера следното:
"Постоянната опека и системното предпазване на детето от опасности, може да го постави в по-голяма опасност, защото го лишава от чувство на отговорност за своите действия. Така намаляват естествените сили, които му помагат да се развива.
Юлия Хипенрайтер"
Същото е и за конкуренцията. Реалният живот на оцеляващия успешен индивид е живот в постоянна конкуренция. Животът под похлупак и постоянното пазене от стрес и нараняване на чувствата не подготвя детето за бъдещия стрес в реална среда извън семейството.
Не се имам за майка за пример, в никакъв случай. Но си имам твърди разбирания по някои точки, едно от които е умишлено да не предпазвам децата от всичко.

Учителката по математика и учителят по английски (класните) винаги казват кой има “glatte 1“. Не съм чула за негативи досега. Моето наблюдение е, че децата приемат тези неща по съвсем друг начин от нас. А кой каква оценка има винаги се разбира. От възпиранието зависи как приемаш по-добрите от теб – дали като мотивация или с озлобление. Пък аз постоянно намилам, че всички деца са умни, просто някои понякога не са научили и винаги могат да се подобрят ако искат.
Жал ми е за учителя им по немски, „glatte 1“ не е имало, че и 1 даже. Викам на моето да вземат да се стегнат целия клас и да го зарадват.

PeaPink, аз съм същата. Детето поне е няколко идеи по-добре. Аз в час НИКОГА не съм вдигала ръка, а бях “зубър” и винаги си знаех.

Аз не бих се занимавала с великите мпремъдрости, които @една приятелка пейстна@, а по-скоро бих се занимавала с това какво индивидуално преживява детето и тогава чак PeaPink можеш да го научиш да е над нещата. Защото и такова отношение към нещата е с индивидуална настройка и основания за всеки един отделен човек.
На мен пък един познат, на който негова роднина има психоза и проблеми от около 1г. насам , ми каза, че в тези дни  получила криза и той се опитал да я заведе в клиника. Обиколил е 5 немалки клиники в 5 големки града наоколо и било препълнено. НА едно от местата било ужас и ги оставяли приетите по коридорите. Както той каза като някаква епидемия. За пръв път виждал такова нещо.  Пратили го да я заведе в къщи и чакали 2 дена в някакъв ад докато дойде някой от някакъв динст да погледне какво става.
А като гледам какво става в Щатите , където всеки 2 ри ден някой тинейджър взе да изпозастрелва който му падне ... и съвсем се ужасявам от педагогика @една жена каза @ или @пйстна@ някъде си или остави го да се конкурира здравословно, като го поставяш под задължение и пр.
Blеu възражения може да не е имало, но някои деца може да го преживяват. Не знаеш. При учителите нас не казват. Кой какво има се научава после, разбира се. Не е същото.

Моят син никога не се е вълнувал от чуждите оценки, нито се е сравнявал. С него обаче се сравняваха.
Веднъж имаше 3 по мате, бях учудена, защото му е силният предмет. Не му се карах. Говорехме за налични знания, abrufen и какво е довело до стреса и блокадата му.
Друг път имаше 2 по немски. Попита ме: защо не ми се караш? Другите деца реват при 2, защото вкъщи ще им се карат...🤷♀

Трябва ли да се напасна на подобно нещо?
Според мен детето ми си има съвсем здравословно схващане, но бива изкривено от болните родителски амбиции и съответно от компенсаторните механизми на децата.
Кой както иска да го нарича.



Втората част не е точно така.
Понякога искат да се подобрят, а не могат, защото не могат да Abruf-нат.
Други искат да се подобрят, но не могат, защото силата им е в друг фах. И т.н
Аз колкото и да се упражнявам да пея, Нетребко няма да стана...

Класната на сина казваше: всички деца са диаманти. При някои трябва малко повече да се шлайфа, за да блеснат, при други по-малко... Но всички са скъпоценни.
За мен това е наистина чудесна метафора.


Да предпазваш, означава, че считаш нещо за потенциално вредно.
Аз искам да науча детето да разпознава, кое му вреди, да вярва на възприятията си и да не се оставя да го gaslight-ват, че такъв бил живота.
Когато се научи на това, ще може това, което Пеа описва.

Мьос, не конкуренцията е основополагаща за успеха, а Anpassung - доколко можеш да се справиш с променяща се околна среда. Какво ти носи конкуренция, която те докарва до бърнаут, защото не си успял да се напаснеш на новите Rahmenbedingungen?
Има и други фактори, но Anpassung и Entwicklung са основополагащи, както в биологичен план, така и в социо-културен.

Ами точно Бела, за това се получават психози. И говоря от личен опит, имам близък човек, който наскоро премина през това. Цял живот внимаване какво ще кажат другите, вглеждане във всеки детайл дали си достатъчно добър, притеснение за всичко… и накрая ти избиват бушоните. Я си живей твоят живот и си гледай твоят път, винаги ще има по-добри, по-умни, по-смели от теб.

Е, чак пък бърнаут, защо веднага в крайностите. Нали затова се работи в посока устойчивост към стрес и конкурентна среда. Някаква златна среда се търси - хармония, баланс между всички елементи.

Конкуренцията е част от живота на хората, още откакто са живели в пещери. В голяма степен е и двигател на прогреса. Не е добре за никое дете да е неподготвено за реалния живот. Анпасунгът е друго нещо. С него само се оцелява.