ХАЛИТ ЕРГЕНЧ и БЕРГЮЗАР КОРЕЛ във филмите и в живота, някога и сега; 45

Хубав ден на всички!

Да кажем "здравей" на най-отпускарския месец!

В края на седмицата Берг и Халит ще отбележат 13 години от своята сватба.
Да извадим албумите и да си припомним някои от многото хубави моменти в тях

Лондон, 2015 г.






Довечера от 20 ч. ще бъде вторият директен ефир на Берг в акаунта на Hepsi burada, чието рекламно лице е.
Ще разговаря с Дуйгу Батум, блогър, бизнес дама, собственик на фирмата Ley.

Много се радвам, от тези разговори винаги научаваме по нещо ново за Берг, Халит и децата.
Дано и днес бъде така.

Здравейте!




Изпратихме Юли с усмивка и с малко тъга!
Остана ни Август...
Лятото препуска и изтича като пясък между пръстите ни...
Вълшебен Август, приятели!  





Ще бъда на линия    Варна*

Още едно лице от нашия сериал.
Вероятно няма да играе централна роля, но е хаштагнал Халит и името на сериала.

Снимката е от сета тази сутрин.







Снимка и на Мелис от сета днес.

Здравейте!




Варна, много обичам да разглеждам снимки от минали години.

Приемам предложението!

Снимки от предаването на Берг с Дуйгу Батум....01.08.2022год.













    

    


                   От официалния акаунт на Disney Plus Türkiye

       https://vk.com/halit_berguzar_ergenc?w=wall-158123700_73839


              

Добро утро!

Ще преведа основните моменти от разговора на Берг с Дуйгу Батум снощи.
Главно казаното от Берг, защото нас това ни интересува.

Ще обновявам поста в следващите часове. Нямам възможност да преведа всичко наведнъж.
Ще номерирам частите, за да не четете всеки път всичко отначало.

========

1.  

Бергюзар: В момента около мен е тихо, но всеки момент може да чуете някой крясък. Чувствайте се предупредени. (смее се) Излязох за прекия ефир в градината, най-спокойното място, защото в момента вкъщи е истински апокалипсис. В края на деня всичко излиза извън контрол. Тогава батерията  ми вече е свършила, търпението ми се е изчерпало...


Дуйгу: И за мен последните два часа преди да я приспя са най-трудни. Абсолютен хаос. Сега съм я оставила на баща й. Казах им, че имам малко работа. Засега нещата изглеждат под контрол.


Бергюзар: Бях на 28, когато се роди Али. С първото дете бях по-малко отворена към новите методи за гледане на бебе. Повече питах майка си, възрастните жени с опит. Следвах каквото ми кажеха, така че, по-традиционно подхождах тогава. Хан се появи 10 години по-късно и  имах усещането, че сякаш съм бременна за първи път. Всичко се беше променило, нови продукти бяха излезли. От една страна имаше неща, които правеха гледането на бебе по-лесно, но в много други отношения всичко ми изглеждаше по-комплицирано. С първото дете повече оставях нещата на естествения им ход, сега непрекъснато се питам правилно ли постъпвам. Хан се роди, започна пандемията. После дойде другата бомба- трето дете. (смее се) И с трите деца имах чувството, че започвам от нулата. Дори за една година човек забравя всичко. Като се роди Лейла в някои моменти се питах „О, Боже, с Хан така ли го правехме, по друг начин ли беше?“ Освен това, едното е момче, другото момиче, все пак има някаква разлика. С Али най-малко време отделих на възстановяването си, бързо се върнах към живота извън майчинството. С Хан бяхме в пандемия, така или иначе си стояхме вкъщи. С Лейла за първи път разбрах какво е постродилна депресия. Оказа се, че е нещо доста тежко и трудно, не бях го изпитвала преди. Не смятам да разкрасявам майчинството, не обичам да го приемам като нещо, което те издига в йерархията, качва те на по-висок ранг. Така че, нека тези, които ни гледат не очакват да рисувам някаква нереална картина.


Дуйгу: Има въпрос за границите, които трябва да поставяме на децата. Аз не съм много добра в това отношение, защото със съпруга ми имаме тотално различна представа кое трябва да е позволено, кое не. За съжаление, дъщеря ни усеща това и знае, че ако нещо не мине при мен, ще стане при баща й. А аз смятам, че ограниченията не са нещо лошо, те карат децата да се чувстват по-сигурни, по-спокойни. Това и в книгите го пише.


Бергюзар: Ние с Али 10 години бяхме родители на едно дете. И сега забелязваме, че с него подходът ни е бил много разговори, много общуване , много обяснения от наша страна. Сега е на 12 години, вече навлиза в пубертета и се опитваме да запазим този стил. По-отношение на ограниченията, аз държа на тях. Дали винаги успявам да ги наложа – не знам. Например, държа в определен час да са си по леглата. Но сега през лятото се стъмва по-късно и не ги слагам да лягат преди залез слънце. По-отношение на яденето не успявам да бъда либерална. Не мога да кажа на децата „Като не ти се яде, добре, ставай от масата“. Нали казват, няма какво да го мислиш, то като е гладно, ще яде. Не ми се удава този метод. А и аз съм доста тревожен тип, не смея да оставям малките да се хранят напълно сами. Все си мисля, че ще се задави детето. Понякога ми казват: "Хайде, поникнаха му две зъбчета, давай му вече да гризе нещо само". Не мога. Страх ме е да не се задави. Лекарят ни, който от 12 години е един същ, ми каза: "Не го прави. Вместо всеки път да се паникьосваш и тревогата да се предава на детето, ти си го храни и го наблюдавай". Друго правило, към което се придържам е винаги да спят на легло. Дали сме на почивка или вкъщи, няма значение. По отношение на сладкото не успявам със забраните и правилата. Аз си хапвам курабии, как да му кажа на него „ти няма да ядеш, вредно е“. Правя домашни сладки, кекс, подбирам здравословни продукти, за да могат да ги ядат децата. Като говорим за правила, аз не съм от тези родители, които казват „ Отваряй, миличък, всички шкафове, чекмеджета и гардероби. Изучавай на воля света!“ ( смее се). Защото може да вземе някоя вилица или друго опасно нещо без да го забележа. Тук се намесвам – „не отваряй, не пипай там“. Има неща, за които мога да кажа „не“. Но за сладкото не успявам. Как да го направя? То като види курабия и очите му светват. Опитвам се да не им купувам неща отвън. Давам им сладки, които аз приготвям или вземам от места, на които имам доверие, знам какви продукти използват.


2.


Дуйгу:

Има въпрос за разликата във възрастта между децата. По-голяма или по-малка? Как да преценим кое е по-добре?

Бергюзар:

Изобщо не сме преценявали. (смее се)  Ние сме в двете крайности. 10 години са много време. По време на ваканцията ни една по-възрастна жена ми каза „Г-жо Бергюзар, тази година не ви виждам да лежите на шезлонга, не влизате много в морето. Защо така?“  Викам си на ума „ Защо ли, много интересно“ (смее се).
Преди -  10 години са минали, всичко е свършило вече, лягаш си с книжката на шезлонга. Тази година пот течеше от мен, постоянно тичах напред-назад. Мога да направя някакви сравнения. Например, когато разликата във възрастта е по-голяма, тъкмо си решил, че вече всичко е приключило, детето е пораснало и се връщаш в изходна позиция. Всичко е много различно, появили са се нови неща и ти се опитваш да си непрекъснато в крак с тях. От друга страна, Али беше голям и беше батко в истинския смисъл на думата. Не е проявявал някаквa ревност към Хан, която допълнително да  усложнява живота ни. Много мили, обичливи бяха отношенията им. При Хан и Лейла… Ние се консултирахме с детски психолог преди да се роди Лейла. Как да се държим с Хан, кога и как да ме види с бебето в болницата след раждането. Г-жа Симге, психоложката, ми каза „Забравете  всичко. Единственото, което е важно, е когато има нужда, да можете да го вземете в ръце, да го прегърнете. Трябва да вижда, че си здрава, че си добре."  За да не се отключва ревност, враждебност по-голямото дете не трябва да възприема бебето като заплаха за майка си, да няма усещането, че нещо лошо се случва с нея. Успях ли да спазя всички съвети? Естествено, че не. (смее се). Хан влезе в стаята в болницата, точно в момента, в който кърмех Лейла. Беше тотално стъписан и само повтаряше „ Мама… бебе… гърда… мама… бебе.. гърда“. И ние се смутихме и за него беше голяма изненада. Но 48 часа по-късно, когато се прибрахме вкъщи, всичко вече беше наред. Спокойно приемаше това, че Лейла е в ръцете ми. Нямаше повече проблеми. Все още е малък и не знае как да се държи с нея. Прегръща я, но така, с доста резки движения. Казва „Аз й се радвам, обичам я“, но като я хване,  чак стиска зъби. (смее се)  Аз пак не мога да се проявя в такива случаи като либерален родител и да му кажа „ Разбира се, сине, стискай я колкото искаш“. Тогава изскача консервативния родител в мен и направо му казвам: „Хан, не прави така. Разбирам те, но на Лейла може да не й е приятно, да я заболи. И себе си може да нараниш." Опитвам се да намеря интуитивно някакъв път, как да реагирам в такива случаи. Може би много често постъпвам неправилно, но имам усмихнати, щастливи деца, слава Богу… ( Хан излиза в градината) Бергюзар: Ох, той дойде. Не, не. Вземи го вътре. Бай-бай. След малко ще дойда.


3  


Дуйгу:  

Питат ни и за детските играчки. Кои са трите играчки, които най-много обичат децата ни. Аз вчера си мислех, докато оправях леглото. Толкова неща й купих на моята дъщеря, а на нея откакто се е родила най-интересни са й решетките на леглото.


Бергюзар:

За играчките – тук мога да говоря за Хан. От първия месец досега  много са ми полезни едни образователни карти, развиващи концентрацията. След това, има едни фигурки, например, звезда, триъгълник, квадрат… и трябва да ги сложат на правилното място, така че да паснат.  И естествено, нашите любими играчки – всякакви видове камиончета, багери, колички - всичко, което има колела, жици,  нещо в него се върти, е на почит при нас.  Нашият свят са количките и книгите. Благодарение на тези образователно карти, за които споменах, се прехвърли интересът и към детските книжки. Никога не съм смятала, че книгите до такава степен ще ме спасяват в моменти, когато трябва да ги занимавам с нещо. Има издателства, поредици, които следя, с нетърпение очаквам да излезе нещо ново. Твоето дете знам, че е запалено по рисуването.


Дуйгу: Да, рисуване, бои. Също фигурки на животни, стикери. Говори си с фигурките, „води ги“ до тоалетната, тя е в такъв период…


Бергюзар: О, да, ходенето до тоалетната, раздялата с памперсите е важна тема.


Дуйгу: Да, има въпроси за това. Каквото й казвам на нея, след това си го говори с фигурките. И разбира се, тя е момиче, играе и с кукли. Не е дете, което обича много да скача по трамплини,  по легла. Повече обича да седи. И аз бях такава като малка. Да кажем нещо и за приучаването към тоалетната.


Бергюзар: С Али сякаш много лесно стана преходът от памперсите към гърнето. Беше на две години и половина. Пусках му една музика, така привиквахме към гърнето. Казах му: „Миличък, трябва вече да спрем памперсите“, той – „добре“ и така стана. В много кратък отрязък от време се случи. С Хан в момента сме  в този период. Той в детската градина видя за първи път детенце на гърне и беше изумен. Винаги усеща, казва кога му се ходи до тоалетна, но досега му беше по-спокойно и по- лесно с памперса. Аз не го притискам, не го насилвам. Питам го, в памперса ли искаш или в гърнето? Казва – в гърнето. А понякога „ ох, мамо, може ли в памперса?“  Отговарям-  добре.  В момента сме на този етап. На 2 годинки и 5 месеца е. Не мога да кажа, че съм най-големият специалист по тази тема, но от това, което съм чела, най-важното нещо е да няма принуда, да не плашим детето. Знам и от мои познати, че това нанася травми, които се проявяват, когато порасне. Мисля, че със спокойствие трябва да се мине през този период

Варна


Винаги е много земна, естествена...

Нека днес всичко да е простичко и обикновено...
Чаша любимо кафе и усмихнат ден...Добро утро от мен и Берг



        

                                                              Варна* за превода

                
          
            

Така.
Най-важните неща от разговора са преведени.
Накрая има един дълъг монолог на Дуйгу, той е свързан с неща около битието й на блогър по теми, въртящи се около децата и майчинството.
Не мисля, че е толкова важно.
Най-съществените неща, казани от Берг, съм ги превела.


По-късно ще преведа написаното от Берг към снимките, които е публикувала Хелън.

Имам чувството, че са си купили къща на морето.
Защото тази детска стая, която е публикувала Берг е нова.
А може и да е къщата им в Бейкьоз, само детската стая да е нова.
Не мога да преценя.
Но са някъде край морето.
Ето още няколко снимки от Берг.

Варна  много, много благодаря за преводите

Варна, благодаря за преводите!

Берги много интересно и откровено разказва за майчинството, за децата, за трудностите.
Браво, че споделя за неща, с които може да помогне и на други родители!


Това е наследил от тати Халит.

Шегувам се!





До после!

Приятен ден на всички!

Днес Лейла става на 9 месеца!  
Да расте здрава и усмихната!







Помолих Галка да извади два момента от видеото с Берг.
Беше ми много забавно как описва момента, в който Хан е влязъл в стаята, докато тя кърми  Лейла и как "прекалява" с проявите на любов към нея.

Галка, благодаря от сърце!



"Единственото важно е, когато има нужда, да можете да го вземете в ръце, да го прегърнете. Трябва да вижда, че си здрава, че си добре."  Успях ли да спазя всички съвети? Естествено, че не. Хан влезе в стаята в болницата, точно в момента, в който кърмех Лейла. Беше тотално стъписан и само повтаряше „ Мама… бебе… гърда… мама… бебе.. гърда“.

Не знае как да се държи с нея. Прегръща я, но така, с доста резки движения. Казва „Аз й се радвам, обичам я“, но като я хване,  чак стиска зъби. Аз не мога да се проявя в такива случаи като либерален родител и да му кажа „ Разбира се, сине, стискай я колкото искаш“. Тогава изскача консервативния родител в мен и направо му казвам: „Хан, не прави така!"

Привет
Да расте жива, здрава, послушна и обичана малката принцеса Лейла

Галка   Варна     благодаря за видеото с Берг- сладкодумна и емоционална, омайва феновете си

Усмихнат и прохладен следобед!



Да расте здрава и много усмихната малката принцеса Лейла!




               

Вчера Берг пусна някои интериорни снимки.
Имаше текст към тях, обещах да го преведа по-късно, но после видях, че тя главно е благодарила на фирмите, които са им помогнали да направят уютни, светли и приятни детските стаи.

Не можах да разгадая обаче откъде са снимките.
Със сигурност не е домът им в Истанбул или Лондон.

Струва ми се, че е в извънградската им къща в Бейкьоз, вилната зона в покрайнините на Истанбул, но не съм сигурна.

Хан и Лейла ще са в обща стая, глава до глава.
Предвиждам зрелищни боеве с възглавници след година.






Хубав колаж от руските момичета по случай 9-тия месец на Лейла.