Любители на котки - Тема 173

А в Крапец как я опазихте (ние летуваме на Камчия)? В Сф. къщата стана затвор - решетки на всички прозорци, затваряме котето в стая, когато се отваря и затваря входната врата. При най-малка възможност излиза и тръгва по стълбите с високо вдигната опашка - сякаш, че светът е неин. Страх ме е на чуждото място, което е и на нивото на земята дали няма да хукне да опознава света.

Ние като новобранци с коте, го замъкнахме Сина на 2500 км с кола. Пътува си като човек. Попогледна малко навън, но повечето време беше върху или до детето. Това му е важно. Не яде, само веднъж си свърши нуждите. Имаше легенче и отделно в пътната чанта беше постлана пелена.

Точно със страхлив и кротък котарак пътувахме с кола 6-7 часа до Гърция. Очаквах големи драми и проблеми, защото като ходим на ветеринар е много неспокоен и се побърква да мяука в транспортната клетка. Тогава обаче пътуването мина прекрасно, не знам дали защото разбра, че не отиваме на доктор, или защото пътувахме и с кучетата, които му действат успокояващо. Не беше вариант да го оставя вкъщи някой да го гледа, защото той се страхува от чужди хора и дори се крие като чуе гласовете на съседите.

Преди самото пътуване му дадох съвсем малко храна, колкото да не повръща, но и да не го боли корем от глад. Голяма част от пътя седеше гушнат в мен и гледаше през прозорците, после му стана топло и го пъхнах в пластмасовата клетка. Бях я постлала с пелена, ако случайно се изпишка, но я махнах, защото му беше горещо. Бях приготвила Feliway спрей за успокояване да напръскам в колата, но така и не се наложи да го използвам. Единственото притеснително нещо беше, че отказа да пие вода през цялото пътуване и като спирахме за почивка не искаше да пишка в преносимата тоалетна. Като пристигнахме първото нещо, което направих е да се затворя с него в една стая на спокойствие и да му сглобя обичайната тоалетна. Докато преброя до 10 и вече я ползваше, явно беше стискал милият. После пийна вода, разгледа цялото жилище и се кротна. Нямаше проблем с новото място, но не сме го оставяли сам за продължително време, почти винати имаше някой при него.

Много ми е полезно това което коментирате - с котка на почивка с кола.
Наша Мишона е страхлива, не знам как би реагирала на дълъг път и чуждо място( тя в къщи още не е съвсем отпусната). Иначе до вет и там с чакането около час е кротка и спокойна, ама примерно 6-7часа до Гърция... Писана чиша и а*а след всяко хапване. Като ви чета по веднъж на два дни...значи наща е от много хапващите и а**щите 😂

Не питай. Пълно човешко безумие, но котката беше невероятно добра. В къщата от веречта, до следобед, когато се прибираме. След това на двора, където имаше проблеми с огромни добруджански котараци, и почти всяка вечер половинката се катерене по стълба, за да я свали от покрива и прибере. Но тя беше невероятно кротко животинче.и като беше на село седеше в двора и нямаше проблем да я прибера.
Сега оценявам пълното ни безумие, но тогава нямаше информация.
Шарлот, при котка като вашата има от огромен риск да избяга на вън и да не я намерите.
И да добавя за питащите - никога повече не бих водила котка на нашата почивка.

Според мен - по-скоро слава богу, че е световно неизвестно! Защото нали се сещаш, че ресурсите за производството му са ограничени? И ако почнат западняците да го изкупуват по €100-€200 тубичката (а ефективността му е толкова добра, че те със сигурност и повече ще дават, при техните 4-5-цифрени заплати в евро това са жълти стотинки), препаратът ще стане напълно недостъпен за българите. Да не говорим пък за ветеринарна употреба...

Абсолютно съм съгласен с това мнение. Но все пак непролизинът в случая беше изписан от вет, и то не кой да е, а (според мен) един от най-добрите във Варна - д-р Георги Николов от клиника "Сана" (другият е д-р Манолов от едноименната клиника).

Като стана въпрос за декубитални рани, искам да споделя малко полезна информация от първа ръка. С извинение, че се отклонявам от темата. Имам една приятелка ("от голямото добрутро", дъщеря на член на ЦК на БКП), чиято майка се залежа в продължение на години вследствие напреднал Алцхаймер и получи такива рани. В продължение на няколко години се опитваха да ги накарат да заздравеят с всякакви средства, но нищо не помогна. Накрая приятелката ми купи истински Райф-генератор, с газоразрядна колба от кварцово стъкло и огромен повишаващ трансформатор. Оказа се, че китайците са започнали да ги произвеждат 1:1 с оригинала. Никак не е евтин, около €2500 беше целият комплект преди 7-8 години, който си идва със софтуера и резонансните честоти на различните патогени. Плюс мито и ДДС. Обаче след като пусна на майка си микробиологично изследване, за да се установи конкретния причинител на раните и след това остави Райф-генератора да работи в стаята и непрекъснато на съответните честоти, раните се затвориха буквално за четири дни!

Minnie.Mouse ми писа... признавам си изпуснала съм цялата тема. Не съм се разписала, не съм кликнала "следи" и не ми излиза никъде.

Данък?
Снимка от сина ми с моят тел... след като и тримата са се въргаляли в леглото (Добре че е синът ми да снима)
И Аш на водопой
Добре сме. Лудеят. Оникс обича да гледа ТВ

Днес минахме през Нечовешкият да му вземем играчка за РДто. Дъщеря ми мрънка "няма нужда от нищо".
Харесах и закрита тоалетна, но ще минем да я вземем утре. (Бяхме тръгнали на пазар и не ми се носеше и тоалетна). В магазина ми казаха, че няма от къде да намеря резервни закопчалки. Харесала съм по-малка тоалетна, с цедка на дъното. Може би двамата няма да успяват да влизат заедно

А не са за открита тоалетна. Онази вечер дъщеря ми изврещя "ау, какво са направили, някой да изчисти". Имах страшно много работа и доста по-късно (случайно) обърнах внимание. Изсипали половината постелка на пода в банята, върху канала. Каналът естествено с махната решетка. Чистих с прахосмукачка (две). Криво-ляво сухото Джози се събра. Успях да изстържа канала от омекналата постелка, не се запуши. Каналът мирише на праскови

Това е раздел "Любители на котки", а не "Вицове" Но като си започнала, да разкажа едни и аз:


Всъщност безплатни са животоспасяващите лекарства за инвалиди и хронично болни - напр. инсулин, бета-блокери и т.н. При това не всички, а само генериците, които обикновено се произвеждат в Индия и ефективността им няма нищо общо с аналозите на европейските и американски производители, които уж са със същата активна съставка. За пример: пробвай да излекуваш гъбички на нокти с български или полски крем "Клотримазол" и с "Канестен" на Байер, чиято активна съставка е също клотримазол. С първите два гарантирано за година няма да успееш. С втория след 3-4 месеца максимум гъбичките ще са само спомен.

Освен това, като се обадиш на личния си лекар за преглед и рецепта, което също по принцип е безплатно, той ти дава първия свободен час - минимум след 2-3 седмици. Ако смяташ, че не можеш да чакаш, предлага ти прием след 10 минути, в частния си кабинет, с цена €150.

Благодаря ви за мненията, ще пробваме с разходка до село, да видим как ще се държи. Иначе хич  не ми се иска да е толкова време сам. Миналата година майка ми седя при него, така че и това е вариант.

L.Penny, аз живея в Германия и нито чакам за прегледи, нито плащам за прегледи и каквито е да е лекарства, ако не са капки за нос или аспирин примерно. Няма как и да искам да дам 150 евро на ЛЛ.
И за да не е само спам, за котките лекарствата са безумно скъпи. Не подлежат и на здравна застраховка вече, защото и двете са над деветгодишни.

Здравейте,
не чета темата, тук съм "по неволя".
Вчера (сряда) дъщеря ми донесе коте от улицата. Аз не искам коте, но се намери кой да го вземе (в петък).
Аз го заведох на ветеринар, прегледано, обезпаразитено, лекуваме конюктивит. В акото няма паразити.

Проблемът е, че като се изпишка, изпада в истерия, извива се назад, изпънато и втвърдено, като парализирано и много уплашено мяука. Помислих, че е от подмокрянето по краката (нали не е пикало на плочки досега), но и малко да изпишка, пак е така.

Иначе е спокойно, яде, играе, гали се...

Някой има ли подобен опит?

Не сме оставяли нашите сами от 2 Ковидни години. Все е имало някой.
Шошо дори е роден в това време. Непрекъснато ходи вън-вътре и всяко влизане започва с проверка на чинията и Мяуууууууу дай нещо.
Джуджи просто ще се стопи сигурно. Тя други хора почти не приема и по цвл ден си е у дома. Камо ли да пътува и да дойде на чуждо място.
Идея нямам какво ще правим това лято. Запазила съм 5 нощувки в Гръчко…

aaa73, нямам опит с такъв проблем.
В подобна ситуация, аз бих направила клип на случващото се и с котето и клипа на ветеринар. Прилагали сме този похват за консултация и на странна кашлица на едното коте, и на поведенчески проблем.

В коя тема се намирам се чудя 🤔