Лято горещо се задава, ДЕКЕМВРИйче на половин годинка скоро става! (Тема 4)

Аз нещо не мога да разбера... Термина ми беше на 24.12, а аз родих на 20.12. Тоест сега сме в скок на растежа ли? Две вечери подред спахме що годе добре, НО снощи ми разказа играта. Плаче и спи... Плаче и спи... Не беше вода, не беше биба... Не беше гушкане... Кажете някакво решение...

Аз гледам в Календар- нани, нани бебе! Много съм доволна от него. Според календара на 2 юни сме преминали скок в растежа. След това да очаквам на 29 юли.

Да, Габи, аз съм с термин 22.12, сега е в 24 седмица, точно втора седмица скок. След 2 седмици ще е пика и после преминава. Тоест, още 2 седмици гърч и после по-спокоен период. Уж е по термин, поне така казват.

Блу, уникална си. Много ти благодаря. А аз се чудя какво се случва.

Благодаря ти blue.angel наистина си уникална... От 3 седмици имаме проблем с нощния сън. Точно си мислих, че е решен проблема (2 нощи спа много добре) и снощи ми разказа играта... Спи и плаче...

И Мария опитва да проплаква насън, отдавам го на скока, няма друго обяснение. Заспива нормално и после през два часа се пробужда, понякога и мъчи да заплаче. Тая схема е много вярна, винаги в тия седмици има проблем със съня и е по-раздразнителна. И тогава прави големи промени в интервалите.

Значи броя и нас с вас, Блу , по термин беше за 21.12. Само дето по цикъл трябваше 27, но още в началото беше 1 седмица напред. Та съвсем обърках сметките 😀

Момичета, как процедирате, за да пишете въведена храна, която причинява дискомфорт (не алергия)? Спирате приема и след време пак?

Едит: Намерих същата графика на телефона и аз, само че цветна:

Ох, тия нашите разходки, да ви се оплача, са страааашно, ама страшно тегави. Доскоро много мърмореше и само спирах да изкарваме въздуха, което има ниска успеваемост. Сега сякаш понамали мърморенето, но пак трябва да се вдигаме от количката от време на време. И въпреки това, особено ако решим да ходим някъде, като днес на пазар, се почва едно събиране на вода, все още мокрите от стерилизатова шишета, цедилки, кутията с АМ, айде за памперсите и кърпичките ясно. И като стане време за ядене, едно приготвяне на мляко в полеви условия в колата или на пейка... ужас ми е. Айде днес си взех малка кутийка за три дози АМ и купичка с лъжичка, подходящи за излизане, да видим как ще е с тях следващия път.
В такива моменти много ме е яд, че не сме изцяло на кърма. И почвам да се питам дали наистина антирефлуксното мляко помогна или пиенето от шише влоши нещата. Не спирам да се обвинявам, защото още покрай тревогите със задавянията през декември се върнах към някои пороци от преди бременността и кърменето се превърна в някакви 10-20 мл само сутрин, докато не го спрях окончателно преди месец със захранването. Много ми е тегаво, няма ден, в който да не го мисля и да си представям как можеше да бъде, ако...

Аз взимам едно шише с топла вода, в капачката на шишето слагам бибата, шишето го слагам в такова
.
Там пъхам и лъжичка за разбъркване на млякото. И едно контейнерче с точно количество мляко слагам.
За секунди му правя млякото навън.
Имам малка раничка в количката, която стои постоянно там.
В нея имам памперси, крем за дупе и слънцезащита, резервен комплект дрехи, една муселинова пелена за завиване и мини комплект за първа помощ.
Памперсите и дрехите са и за двамата.
Без раницата и шише с вода не излизам.
Специализирала съм се вече и буквално за секунди им събирам необходимото при излизане.
Свекърва ми каза, че книга мога да издам как да си го направим по-лесно с две деца
Без пералня съм! Големият наврял една част от тресчотка в отделението за праха и сега барабанът е счупен и тече вода.
Точно сега намери да я свърши тая простотия...

Дентц, недей, мила, не се обвинявай така. Знам чувството, мъчех се да не очаквам много преди да родя, но все пак бях с очакванията, че като прочела нещо и с желание да кърмя, ще се справя. Не станаха нещата и докато се оттърся от разочарованието и всякакви други горчилки, стана някъде март месец. Качих се на въртележката с постоянно цедене и направо си пропуснах много от първите му месеци, защото постоянно търчах на тая помпа, от зор да дам до последно. Добре, че като почна да разбира и очаква повече около март, изконтролирах нещата по-добре и този път си повярвах като казах 'колкото, толкова'. От няколко седмици вървя към окончателното спиране (по 1 път на ден или дори през ден) и вече дори успявам да изчистя нещо вкъщи. Вече се ядосвам, че толкова съм се разкъсала, за сметка на моя мозък. А той трябва да е цял, че това човече зависи от мен.

Изгледах едно видео за следродилната депресия. Казват, че един от най-големите фактори са неоправданите очаквания - от раждането, кърменето, до поведението на детето. Добре, че нямах много очаквания за раждането, не знаех какво искам или ще се случи. Една приятелка ще ражда по разни интересни методи, с музика, с вода, какво ли не, надявам се да се покрият очакванията.

За приготвянето - купих си такова чудо - https://www.hippoland.net/nuk-dozator-za-s-hranenie-na-suho-mljako и изсипвам 5те лъжици доза в шишето. (Удобно е тясното гърло, не хвърчи прах при изсипване). Взимам чистото шише със сглобен биберон в чантата, 40тина градусова преварена вода в термос и този дозатор. Преди да приготвям навън се почиствам със спирт 70%. Ако е сухо шишето, преди да изляза слагам лъжичките направо в него и после само изсипвам водата в него.

dee, храните причиняващи дискомфорт ги броя за въведени, но спирам да ги давам за известно време, после ще започна пак да ги включвам, но по малко и не в последователни дни както при захранване. Карфиолът го давах три дни, броколито само два защото вчера беше някакъв ужас дори и през ноща.

Dentz, не се обвинявай, а за излизането ще се нагодите и ще свикнеш да се организираш по-добре. За седенето в количката може да пробваш да му връзваш различни играчки или гризалки и да се занимава. Също на къде се вози - ако смениш посоката? За съжаление обаче има и някои деца, които не харесват возенето в количка..

Лайка и аз така процедирам с подготовката за навън - наливам гореща вода в шишето или стоплям бурканче с пюре и слагам в такъв термо калъф, отделно кутийка с отмерени дози АМ. В чантата на количката винаги имам 2 памперса, сухи, морки кърпи, шапка за бебка, някоя играчка, пелена/одеялце и само добавям нещата за храненето. В багажника на количката си возя и аз една торба с резервни дрехи за баткото и за бебето.

За навън (екскурзия или ходене до баба) приготвям пюретата на стайна Т от шкафа. Или от хладилника, ако имам отворени, ги слагам в термобокс, за да не се развалят. Нося си кутията с мляко (малка от 400 гр), капките за колики и сиропа за рефлукс, купички (взех к-т на Миниланд от Вис Виталис-2 бр стъклени купички с вакуум капаци в термобокс) и лъжички за хранене, лигавници за хранене (мантичка, иначе всичко става марламалад и пюре), резервни дрешки от къси до връхни, обувчици, предварително стерилизирани и сглобени шишета и термос с вряла вода. Още като заври водата, веднага я сипвам в термоса, хубав туристически е и водата е гореща почти 24 ч без нужда от достопляне. Ползвам си го и вкъщи. Като стигнем на мястото, ако нямам достъп до котлон, сипвам в чашата на термоса вряла вода и слагам пюретата да се стоплят и после си ги прехвърлям в купичката. Ако сме при бабите, си отсипвам в купичка и си топля на водна баня пюрето, както правя и вкъщи. На място правя млякото и то си изстива до нужната Т, докато яде пюрето. Памперси, подложка за преповиване, мокри кърпи, пелена за завиване, шишенце с вода за пиене, залъгалки и пелена за забърсване на лиги си стоят дежурни в чантата. Като излизаме на ежедневната разходка само слагам шише с прясна водичка и съм готова.
Храните, причиняващи дискомфорт, аз също броя за въведени, но давам рядко и по мъничко. Например, броколи, карфиол и тиква давам в минимални количества само за разнообразие. От първите 2 много пръцка, а от тиквата все реве и подозирам киселини. С тиквата изчаквам 10тина дни и давам по мъничко, за да преценя дали от нея е проблема. Пробвах тиква на Гербер, на Хип и на Бейбибио. Все има някакъв проблем. От на Гербер повърна, от Бейбибио и Хип въпреки че беше смесена с други зеленчуци, после много плака преди заспиване. Но пак не съм сигурна дали е от тиквата, защото на следващия ден без тиква пак плака на 3та дрямка. Може и да е просто била гладна.
Dentz, не се обвинявай, никога не знаеш как е щяло да бъде, ако... Аз също бях с нагласа да кърмя и много тежко приех факта, че нямам кърма. И все си казвах, че съм виновна, защото не направих всичко възможно да стимулирам и е можело още да дам от себе си. Но после си спомням как я кърмех, а тя се дереше гладна малко след това, а аз буквално изнемогвах, защото умирах за сън и бях като пребито куче. Тя си цокваше, поспиваше си на гърдата, пак си цокваше, а аз дремех по цели нощи на стола и се молех да не заспя и да я изпусна. В плюс и зърната ми бяха на рани още от болницата. И си казвам, че така е трябвало да стане. Фактът, че след 20 дни кърмене, кърмата ми спря за 3 дни напълно, е показателен, че просто съм нямала нужното количество и съм измъчвала детето. Смятам, че решението да спра да кърмя е правилно. Детето е нахранено, спи по цяла нощ, аз също се наспивам. Расте и наддава колкото трябва, здрава е, захранването върви добре, приема си пюретата, какво повече да искам? Е, да, кърмата е най-лесното и е безплатна, но като се будеше и повръщаше, не ми беше хич лесно. Сега още си връща от време на време, но не е с рев и даже хич не отразява, че е повърнала. Не се обвинявай, всяка майка взима най-правилно решение за конкретния момент. Какво е щяло да бъде, никой не знае и никога няма да разбере. Гледай детето да е здраво, ще порасне и с АМ. Няма да е нито първото, нито последното. Вината, която чувстваме, идва от големите ни очаквания - да родим нормално, да кърмим максимално дълго, да захраним максимално късно. Е, да, но реалността е коренно противоположна - родих секцио, кърмих само 20 дни, захраних на 4++. Щастлива съм, че я имам и че тя е щастлива.

Момичета, вашите бебчета играят ли си с играчки? Митко много им се радва, е играта е повече с лапането им, но и си подаваме топка и той се смее. Също им говори на неговия си език, гушка ги.

Какво значи "Бебето да дава боц"??? Значи, свекървата супер ме издразни преди време. Намерила била у тях тетрадка, в която си записвала всичко, свързано с дъщеря й (която сега е на 12 години). Та значи тогава, на 6 месеца, тя била давала боц, знаела си името, обръщала се насам-натам, имала любими играчки, стояла седнала, изричала срички, пляскала с ръце и не знам какво си. Голям вундеркинд била. И аз трябвало, видиш ли, също да уча малкия да дава боц🤨

Единственото, на което съм научила синът ми, който е на 1г.10м., е да казва благодаря/мерси, когато му кажат заповядай.
Всичко друго сам си е научил.
Боц никога не е давал