Аз последно време ми идва в повече това ставане през нощта. То вместо да намалява - точно обратното. През деня прави огромни интервали, супер нетипични За него, по 3-3:30 часа и то само като заспива в просъница, иначе се опъва като магаре на мост. А през нощта започна да става на час 😱 и се чудя стачка ли е, време за захранване ли е. То ако сега става толкова да яде, не искам да си представям като започне да се захранва.
Да се изповядам и аз: еми тежи ми, че родих секцио, общо взето по мое желание. Сигурно цял живот ще ми тежи, но минало свършено.
За кърменето аз помякога си мисля, че на АМ е по-лесно. Слагаш дозата, знаеш инервала и край. Всеки може да хо нахрани на всякъде. Няма да се чудя ама къде да се скатая да го нахраня, ама той сега яде пак ли е гладен, защо реве 30 мин след като е ял, да пробвал ли пак и т.н, но като чета как се чудите понякога значи и това не е толкова лесно. Нито кърмата, нито АМ, нито начина на раждане правят хората възпитани, добри, с отношение към природата, уважение към по-възрастните и т.н. В крайна сметка, както казвате, целта е една. - здрави и бих добавила щастливи деца.
Майтапът настрана - АМ си има своите големи предимства, понякога така ми се иска просто да свърша нещо, да изляза ако ще само да се помотая, но никой не може да ме отмени, защото ревне ли малката "сигурно е гладна" и ми се връчва от всички. Започнах да захранвам, по съвет на педиатъра вечер преди последното кърмене за деня, да я държало по-сита и да спи повече вечерта, трънки.... кърмим се в 9, 1 и 4-5, от което много страдам, защото беше си минала само на едно нощно хранене, но някъде от месец ги направи 2.