Домакини 82/ Лятото ни чака

ММ от вчера ми е тръгнал по нервите и не знам де ще му излезе краят. Всичко започна с това, че от декември чакам за един курс, който много искам. Уж сме говорили с него и той беше съгласен да го изкарам. Само дето винаги като стигнем до финансовата част и той превърта. Тоя човек има психични проблеми... Та вчера както всичко си беше наред, ми звънят от академията, че съм приета. Питат ме дали имам нужда от време да помисля (предполагам е културен начин да оставят вратичка при липса на финанси да откажеш) на което аз отговорих "Не, няма да мисля изобщо, това обаждане го чакам вече 8 месеца" 😁 Разбираме се с хората до кога трябва да пусна малка част от сумата, за да си капарирам мястото, и приключваме. След което тоз избухна - как можело така с лека ръка да харча толкова пари, ами "какво ще правиш ако не ти дам" (не че нямам минимум два варианта), не съм уважавала това, че той се бъхти за да "ни храни" (работата му е да чука камъни в Белене ако го слуша човек)... В общи линии - старата песен на нов глас. И това докато уж ми показва колко се бил променил, че да се върнем с децата 🤦🤦🤦 И около милион и половина пъти ме попита "Ама ти сигурна ли си, че като го изкараш тоя курс, после ще си намериш работа?" И още толкова пъти му отговорих, че единственото сигурно е метър на два дупката... Най-тъжното е, че всъщност съм сигурна в намирането на работа, а таксата за целия курс е по-малко от една заплата на въпросната работа... И проблемът не са парите (въпреки, че не са малко), а в очевидно огромното доверие, което има в мен.
Всъщност ми е пределно ясно какво и защо се случва - последните години го бях оставила като иска да е основният изкарващ пари, да бъде. И всичките ми предположения се потвърдиха - никога от нищо няма да е доволен. Откакто се изнесохме с децата спрях да пия аулини по пет на седмица. Всъщност даже за последните месец и нещо съм пила два пъти - веднъж в болницата и веднъж в Плевен когато щеше да вали. Май колкото повече време минава, толкова по-уверена се чувствам в решението си да не се връщам...

Тъй, айде и аз да се похваля с моя калпазанин. Не му харесваха някакви неща,които се случваха в работната среда,  "престраши се " и говори с шефката си. Изложи си мнението, исканията си , за да остане да работи при тях, /ММ му предложи да се върне при нас за почти същата заплата, ще ни трябва момче с шоф.книжка/.  Сподели какво не му харесва в работната седа, че се задават задачи , а не ги обезпечават с ресурс за изпълнението им, той и шефката са в основата на създаване и разработване на два нови проекта. Тя му е казала,че ако реши да напусне ще му дадат добра препоръка , но според нея да не бърза  , защото го наблюдават
  И вчера официално беше повикан в офиса да бъде представен като "синиър" , не знам как точно се изписва на англ.език , на тийм лидера. Демек , бил дясната ръка на шефката.С повече права , но и повече отговорности за екипа.
   И аз като един Тома неверни му викам - ти сега нали съзнаваш , че това е с цел да не напуснеш баш сега по време на отпуските. Отговорът беше , че всъщност , е направил впечатление с това,че не се страхува да изкаже мнение, да защити позиция, да изисква и да има какво да даде на среща.Освен с produktiv time , който вече няколко месеца му е най-добър за фирмата.Аз пак продължавам да съм мнителна , и го посъветвах всичко това да бъде скрепено с трудов договор като направи 18 след една седмица.Има и финансово изражение , което за лапето е най-голям стимул в момента.
   Защо не полагаше толкова амбиция и сили за ученето?