Случи ми се нещо странно XXVI

  • 89 423
  • 755
# 330
Даже не дочетох историята за дядото и полето. Не можах да разбера как да си разделя изреченията, и ми се загуби мисълта.
Виж целия пост
# 331
Дядото, който я е разказал, явно е бил доста неосведомен за много неща. Щом е съжалил и че не е пуснал кучето... Според мен, ако това е бил Господ (аз лично не вярвам, че Господ се забавлява да се появява пред случайни хора), дядото е щял да бъде привлечен, да усети спокойствие и хубави чувства. Животните също са щели да бъдат спокойни. По-скоро е някакво материализирано същество от ниските слоеве на астрала.
Виж целия пост
# 332
Абсолютно, и според мен е същество от ниските слоеве.
Виж целия пост
# 333
Сетих се за нещо, което се случи преди 8 години, бях го забравила…..
Сина ми тъкмо се беше родил, да е бил 2-3 месеца, отиваме на село.
По принцип беше спокойно бебе, спящ по цяла нощ.
Лягаме вечерта. В стаята сме аз, ММ, дъщеря ни и бебето… към 3 часа това бебе се събужда със зверски писък, рев, чудо… 1 час се успокояваме…
Същото нещо се повтаря 3 нощи подред. Говоря си със свекървата и и казвам, че имам чувството, че нещо го плаши това дете…
На следващата нощ, като се разплака пак го взех и слезнах долу в хола, за да не будим пак всички.
Той се успокои и в един момент аз виждам една баба в стаята, седи и ми се смее. Но не доброжелателно, а така ехидно и ми казва” добре, де добре, сега си отивам” и “излетя” през прозореца.
На сутринта разказвам пак на свеки, тя доста сериозно ме попита как е изглеждала бабата. Обясних и в детайли, защото я запомних много добре. Думите на свеки бяха: “Това е баба ти еди коя си, живееше тука до нас, лоша жена беше. Почина скоро”….
Върнах се в София, ходихме на църква с малкия, повече не е имал такива викове през ноща.
Виж целия пост
# 334
Ледени тръпки ме побиха в тая жега.
Виж целия пост
# 335
Отдавна се каня да ви питам. Вярвате ли в т.нар. отвличания от извънземни и близки срещи с тях, след които паметта сякаш е изтрита?
Виж целия пост
# 336
Последната история ме смрази.. Добре, а като видите "човек", не се ли стряскате? Аз ако нещо се материализира така, сигурно ще получа удар, въпреки че толкова странни неща са ми се случвали и не ме е страх по принцип.
За извънземните.. Аз съм със смесени чувства, ако мога така да се изразя. Все от някъде трябва да са тръгнали тези истории. Имаше един филм "Червъртият вид", много зле ми повлия на психиката. Има претенции, че е по-реален случай.
Виж целия пост
# 337
Най-точно бих казала, че нямам мнение по въпроса - в смисъл, че би могло да е истина, би могло и да не е. От една страна съм твърдо убедена, че не сме сами във вселената. Почти нищо не знаем извън нашата земя, а не знаем и за всичко тук. Че има необясними явления - има. Дори и във форума има хора, които се отнасят подигравателно към всичко, което не е доказано черно на бяло от някой професор и публикувано в научно списание. Всичко останало са бабини деветини. Доколкото знам, дават и някакви "научни" обяснения за всичко, което не можем да разберем, включително за живот след смъртта, отвличания и подобни. Може би, в част от тия обяснения има истина. Но и не мога да приема, че всичко е толкова просто и елементарно. Чела съм и теорията, че т.нар. извънземни са всъщност от друго измерение, затова са и толкова неуловими. Та, за себе си не мога да преценя дали да вярвам или не - надявам се да не се случи на мен.
Виж целия пост
# 338
За извънземните - вярвам. Просто всички истории за отвличания от тях си приличат прекалено много, едва ли всички си измислят едно и също.
Виж целия пост
# 339
На мен често ми се появяват странни синини по тялото (предимно краката, просто се удрям явно и не помня Grinning )и мъжът ми ме шегува, че нощем идват извънземните да ме изследват Grinning Аз лично вярвам, че не сме сами. Има нещо някъде там, никой не е казал, че трябва да прилича на нас, за да има разум.
Виж целия пост
# 340
Aз имам един много натрапчив...не знам дали да го нарека спомен, или нещо, свързано с фантазията. Най- вече помня миризмата, много специфична, напомня ми на такава като в игрална зала. И едни образи, но те може да са плод от някой филм. Абе, объркана работа.
Пак като дете ми се присъниха едни гласове, които ме викаха. Станах и тръгнах, но майка ми ме сепна.
Виж целия пост
# 341
О! Сега се сетих, че и аз като дете имах една и до ден днешен необяснима случка. Била съм на около 7-8 години, сутринта се обличах за училище и бях напълно будна, седнала на леглото и въвличаща се в чорапогащника. Изведнъж се видях в дълъг метален коридор с врати отстрани. Чувах далечен смях, който се усилваше и ставаше все по-ясен, докато в един момент не се осъзнах, седнала на леглото, смеех се силно, без да ми е смешно, с един крак в чорапогащника и държейки в ръце колана в готовност да пъхам и другия крак. Майка ми беше дошла от другата стая и ме питаше защо се смея така. Разказах какво се е случило, но тя махна с ръка, каза, че съм сънувала и въпросът приключи. Минаха над 30 години, но нямам обяснение какво беше това.
Виж целия пост
# 342
С приятеля ми пътуваме към Кръстова Гора и малко преди да стигнем виждам, че насреща се задава друг автомобил. Казвам му  "внимавай, насреща идва кола" . Той каза  "видях я" , след което настана много трудна тишина за миг. Той почти изкрещя  "къде е колата?" . А аз "ти видя ли какво стана?".
Той: "Видях, влезе в скалата и нямаше шофьор".
Наистина колата влезе в скалата без шум, а леко влезе и все едно нищо не е било. И нямаше шофьор. Като се качихме на Кръстова Гора ни казаха, че днес бил ден на Свети Илия и може би него сме видели, защото само той бил се качил на небето жив с колесница. После, в същия ден отидохме в град Благоевград. Паркирахме на някакво си място и гледам, че павето дето се пада зад колата е по-особено, сякаш пише нещо. Самото паве, част от края на тротоара, на който паркирахме беше направено сякаш от камък, излят в калъп, може би цимент. Надписът беше направен от плочици, също сложени в калъпа. Надписът беше на обратно: ЯИЛИ
После ходихме до село Давидково, където се оказа, че църквата се казва Св. Пророк Илия. Не влязохме, май беше затворена, но не съм сигурна - май така ни каза някой.
Така и не разбрах какво значат тези случки, защо ни се случиха. Разделихме се може би година по-късно и аз отдавна съм омъжена за друг. Но все си мисля, че имаше защо да се случат тези неща, но нямам обяснение.
Виж целия пост
# 343
Ужас. Това по пътя за Кръстова гора през деня ли се случи или?
Виж целия пост
# 344
Вчера си мислех за една моя съученичка, с която не сме се виждали отдавна и тази сутрин я срещнах.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия