В момента чета ... 77

  • 41 269
  • 738
# 165
Аз харесвам бг авторите, книгите на Г. Господинов също, но Живот в скалите не е моята, не я дочетох. Макар че това си е до лично усещане. Ето и Стая харесах много, а повечето пишат, че не ги е грабнала. Много ми се наби това "човекове", може ли някой, ако я е чел на английски, да ми каже каква е  думата в оригинала Simple Smile
Започнах "Елегантността на таралежа" - мисля, че тя е точно като за мен Simple Smile В началото съм, но много ми опонира на светогледа засега Heart
Виж целия пост
# 166
От Георги Господинов съм чела само Физика на тъгата, която започва много силно и дотам Simple Smile


Даже не я дочетох аз....

Някой да иска да размени "Смола"? Simple Smile
Виж целия пост
# 167
Подгрявам се с "Гръцко синьо. Не съвсем пътеводител" на наше момиче, тук от форума - Анита Димитрова Heart

Виж целия пост
# 168
Прочетох Блед пейзаж с хълмове от Казуо Ишигуро, но не успя да ме впечатли. Факт е, че не можах да се спра от първата до последната страница, но съм попила много от японската култура и литература, за да откроя този роман като нещо забележително. Дори мога да предположа кои японски автори са повлияли на Ишигуро за написването му.
Виж целия пост
# 169
Започнах да чета и “Призракът” на Катя Антонова.
Признавам си, че началото на книгата, така както започва не ми хареса. Но Катя Антонова пише интересно, според мен, упорството ми да игнорирам началото доведе до преполовяване на книжката. Разказва се за банална на пръв поглед история- животът на самотен мъж на тридесет и пет, син на самотна майка, полска емигрантка, роден във времената, когато да си дете на самотен родител е дамга. Но с умението си да разказва, авторката ме потопи в атмосферата на тъжния му, съзнателно избран да е такъв, самотен житейски път.
 В скрит текст сложих и няколко цитата, които демонстрират интересния, но в никакъв случай не и изкуствено претенциозен,  изказ:
Скрит текст:

“Всъщност Януш беше свикнал със самотата. Тя беше негова съдба и той се беше примирил. Не, не просто се беше примирил, вече я търсеше, страхуваше се да не я загуби - неговата свещена самота. Защото бе свикнал да живее така и се притесняваше, че иначе не би могъл да се адаптира. Освен това разочарованието да загуби някого му се струваше по-страшно от чувството да е напълно сам. …”

“Такива бяха времената: отвън имитация на дом, отвътре - имитация на затвор. И хората бяха такива: отвън щастливи комсомолци, отвътре - изгнили сърца, жадни за свобода. Трудни бяха онези години за Марта - полската уличница, непрокопсаница…. срам за комунистическия стой, сочена с пръст като пример за неудачница…. …. Тя стисна зъби и погледна трезво на ситуацията - не възропта, не показа обида. Избра да се защитава деликатно. Избра да оцелее…”

“Тогава Януш се събуди. Сънят беше толкова жив, че той се колебаеше дали наистина не се е случило. Тогава забеляза мъжа от прозореца (моя бележка за тук- това е призракът,има и такъв в книгата), който го върна на земята и Януш разбра, че е сънувал. Ирония: един абсолютно нереален образ връщаше Януш в реалността. Отново заспа. Този път по-спокойно.”
Виж целия пост
# 170
Проченох "Пилат" на Магда СабоКнигата ми беше много скучна. Самата идея за различията във възприятията на младата и възрастната жена беше интересна, но имаше толкова много излишни неща. Стилът също не ми допадна. Липсваше ми пряка реч, не харесвам изречения по половин страница. 2/5 от мен. Продължавам с "Хана" на Алена Морнщайнова.
Виж целия пост
# 171
Проченох "Пилат" на Магда СабоКнигата ми беше много скучна. Самата идея за различията във възприятията на младата и възрастната жена беше интересна, но имаше толкова много излишни неща. Стилът също не ми допадна. Липсваше ми пряка реч, не харесвам изречения по половин страница. 2/5 от мен. Продължавам с "Хана" на Алена Морнщайнова.
ти пак си я изчела до край. аз не успях.
Виж целия пост
# 172
Започнах Съвършени останки от Хелън Фийлдс и ми е много, много интересна. Динамично действие, интелигентен подход към поднасяне на историята, премерен и хубав стил на писане - издържан най-вече в диалозите и с пълнокръвните персонажи.
Най-накрая една криминална история с един инспектор, който да е представен автентично.

Ще изчакам да стигна до края, но определено прочетеното досега ми харесва и бих я препоръчала. Идеална е за лятната ваканция. Това е четиво, заслужаващо внимание, което има качества да се превърне тук в книга на месеца - привилегия, която бяхме запазили за Понякога лъжа, но… понякога издателите пречат на книгите си.
Виж целия пост
# 173
Приключвам с “Момичетата от мочурището”.Харесва ми като цяло,малко в повече ми идват мизерните и тягостни настроения от всяка страница,безрадостните човешки съдби в мочурището,от цялата книга се носи усещане на отчаяние,мизерия и безпомощност.Но иначе историята увлича,е,има какво да се изпипа откъм детайли,дразни ме и факта,че уж две успоредни съдби,уж съприживяват една тайна,а като цяло се говори само за едната героиня,другата бързо потъна в сянка и характерът й остана недоразвит,като цяло не ме грабна нито един герой.
Дано след Раците,с термина “мочурище” не се появи нов тренд хаха че ще се почне от “жената в мочурището “ до “малката библиотечка на ъгъла на мочурището”…
Като цяло авторката се е опитала да копира стила на Делия Оуенс,даже и действието и героинята донякъде,това е обещанието на корицата-За почитателите на раците,но разбира се,лично аз се надявах на малко повече оригиналност.
Виж целия пост
# 174
Започнах Съвършени останки от Хелън Фийлдс и ми е много, много интересна. Динамично действие, интелигентен подход към поднасяне на историята, премерен и хубав стил на писане - издържан най-вече в диалозите и с пълнокръвните персонажи.
Най-накрая една криминална история с един инспектор, който да е представен автентично.

Ще изчакам да стигна до края, но определено прочетеното досега ми харесва и бих я препоръчала. Идеална е за лятната ваканция. Това е четиво, заслужаващо внимание, което има качества да се превърне тук в книга на месеца - привилегия, която бяхме запазили за Понякога лъжа, но… понякога издателите пречат на книгите си.
Чудесно звучи това, което пишеш за Съвършени останки.
Но не успях да схвана какво имаш предвид за Понякога лъжа Simple Smile))
Виж целия пост
# 175
И аз чета "Съвършени останки" в момента и се присъединявам към казаното от Аня Simple Smile
С тази разлика, че аз съм я преполовила вече Wink
Доста добър трилър!
Виж целия пост
# 176
Лолита,
Имаше момент, в който в темата масово се четеше Камък, ножица, хартия и се шегувахме, че е книга на месеца. После стана ясно, че предстои второ заглавие от авторката в бг издание и пак коментирахме, че ще се чете с интерес.
Сиела я издават, но изненадващо не беше сред намалените книги на 24 май и вероятно малко хора са я купили.

Миж,
Аз неусетно стигнах до с. 101.
Виж целия пост
# 177
Мерси за разяснението, Аня. ИНаче аз в момента я чета. Ама да видим. В началото съм.

Корицата на Съвършени останки е съвършена! Heartbeat
Виж целия пост
# 178
Много красива корица, факт. И още по-забележителна тенденция да се възпитава и налага вкус с хубава корица и оформление, което забелязвам в изданията на издателството. Аман от шарении и кичозни плакати, обещаващи и опитващи се да ловят с подвеждащи фрази, обяснения и сравнения с автори/заглавия и т.н.
Виж целия пост
# 179
Проченох "Пилат" на Магда СабоКнигата ми беше много скучна. Самата идея за различията във възприятията на младата и възрастната жена беше интересна, но имаше толкова много излишни неща. Стилът също не ми допадна. Липсваше ми пряка реч, не харесвам изречения по половин страница. 2/5 от мен. Продължавам с "Хана" на Алена Морнщайнова.
ти пак си я изчела до край. аз не успях.

Не беше лесно...Просто много мразя да зарязвам книги, но с мъка я дочетох. Мисля повече да не посягам към авторката. 😀
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия