В момента чета ... 77

Завърших Съвършени останки и продължавам да твърдя, че е перфектна кримка. Интригуваща, издържана, изпипана.
За такъв жанр винаги съм смятала, че е важно авторът да може да измисли интересна и оригинална история, но и да умее да я напише добре. Хелън Фийлдс се е справила съвършено и с двете.
Сюжетът е разгърнат перфектно, героите са много добре издържани. Оставаш с впечатление, че действително следиш едно престъпление и проследяваш един случай като част от екипа, а не само като читател.
Липсват обичайните за подобен тип книги - инспектор/следовател, който е хвалипръцко/многознайко или другата крайност - някое тъпо парче с лош късмет, което винаги е на косъм от успеха, за да разплете възела.

Вярвам, че ще се хареса на почитателите на криминалните романи и силно препоръчвам да я пробват.

Поправям се, книгата е Среща под магическото дърво. Но е голяма боза, в стил " Дързост и красота".

Прочетох откъс от “Дом дневен , дом нощен” на Олга Токарчук и въпреки, че анотацията на книгата не ми беше харесала за пореден път разбирам, защо толкова ми допада нейния начин на писане, струва ми се, че отново прибавям книга в списъка с предстоящи за четене. А авторката е сега тук, има тази вечер организирана среща с читатели в Център за съвременни изкуства Топлоцентрала (за който проявява интерес, няма да мога да присъствам, но предполагам, че ще си заслужава).

Пфуу, сега ме е яд, че ни си поръчах "Съвършени останки". Нищо, ще я чакам за размяна.
Аз пък започнах снощи "Последното момиче". Малко е странен стилът, един такъв телеграфен. И още не съм стигнала до гадостите, така че засега бива.

Здравейте
Бихте ли споделили нещо, писано от Вирджиния Улф, което ви е впечатлило? Не съм чела нищо нейно, а много ми се иска и съм под въпрос от къде да започна.

И аз така си помислих и я взех. Ама освен по името и обема, по нищо друго не си приличат.

Да се разпиша и аз в новата темичка, за която благодаря!

Много ми беше тежко да чета "На западния фронт нищо ново" и продължението "Обратният път",  но Ремарк е уникален в умението си да потапя читателя в историята! Поклон!

За разтуха сега чета "Алеята на светулките" на Кристин Хана. Прилича ми на YA роман, но е приятна за четене.

Доизчетох предишната тема и да си кажа, че и аз не харесвам Атууд, макар да съм прочела само "Разказът на прислужницата", за който имах големи очаквания.

Прочетох "Победителите" и ми хареса, разбира се, че много ми хареса. На кой не би му харесало да прегърне отново тези, които обича, след толкова дълга раздяла? Това е продължението на всички истории, за които вече знаем - за живота в хокейния град, за нуждата от принадлежност, семейство, приятели, за отбора, който обичаме и за отбора, който мразим, за големите триумфи, които не могат заличат големите грешки.
Но също е и историята, която не знаехме, историята на хората, които не забелязваме, въпреки че ги виждаме. За тези, които нямат майки и бащи, тичащи срещу огъня заради децата си, а такива, които се крият в библлейските текстове и бягат от отговорност. История, за живота, в който всичко е по две - за този, който успява и този, който пропада, за една сестра, която оцелява и друга, която умира, за едно момче, което има бъдеще пред себе си и друго, в чиито очи има само мрак и понеже знае, че никога няма да намери справедливост, планира отмъщение. Никой не вярва точно колко важни са невидимите хора, докато те не решат какъв да бъде краят на историята. Историите на градовете са безкрайни, край имат само човешките истроии, някои от тях свършват тук.
А други започват, защото ако нямаше ново начало, нямаше да има и смисъл.
Това е история и за повратностите в живота, за това как някой, който цял живот тича, за да спаси света, накрая ще лети, за да продължи да го спасява. За двама играчи, които са се пребивали на леда, но един ден стават дядовци на едни и същи деца и успех на внучетата им да изберат любим отбор За два града, които са се мразили, но които се обедняват в омразата си към един общ враг и които един ден ще запеят една и съща песен в залата. За един бизнесмен, който вместо бизнеспарк ще постори нещо съвсем друго и за един политик, който е почти непобедим, само почти.
Това е историята, която не завършва така, както сме се надявали, а така, както сме се страхували - сърцата ни са разбити, но ни остава вярата в бъдещето, което принадлежи на тези, заради които сме тичали срещу огъня и сме заставли като щит пред тях, за да трябва злото, което се опитва да ги достигне, първо да премине през нас, а те със сигурност няма да ни разочароват, защото ще бъдат най-добрите.
Някой ден целият свят ще разбере кои са победителите - едно малко момиче с тъжни очи и диво сърце ще излезе на леда с тениска, на чийто гръб ще пише Ович, за да покори целия свят, защото тя е мечката от Бьорнстад. Заради нея всичко си струваше. Затова е лесно да обичаш хокея, защото той не е миналото, а бъдещето - утрешната тренировка, утрешният мач, утрешният ден.

Благодаря за това ревю. Има ли някакъв шанс “Победителите” да се разбере, ако се прочете самостоятелно- без предхождащите я две книги, твърде дълъг списък с харесани заглавия имам 😔….

Може да де прочете самостоятелно, защото Бакман постоянно припомня какво стана в предишните книги, кои са главните действащи лица и защо са важни. Само че ще се лишиш от много голяма емоция, когато не навлизаш в историята и не опознаваш героите постепенно, а си струва. Дори после да прочетеш първите две части, няма да е същото.

Много благодаря! Бих прочела и предните две, но трябва да е за сметка на други, които се борят за първите места. А и на Цъсин започнатата вече е трилогия…

Остави си ги за бъдещето тогава, това са книги, които няма да изгубят актуалност. А и не се знае дали Бакман ще ти въздейства или не - обикновено на хората, на които не им въздейства, не им и харесва, но едва ли може да го четеш и да си безразличен.
Наред е "Морякът, комуто морето обърна гръб", че трябва да я връщам, иначе ми се чете новата на Мюсо.

Ех, колко хубаво написано, Rayna13!!
И мен ме чака срещата с любимите герои, може би тази вечер или утре ще я започна. Твоето ревю ми идва точно навреме!

Rayna13, не ти препоръчвам горещо новата книга на Мюсо, ако не са минали поне 6 месеца от прочита на последната ти негова. Рано или късно започват да се сливат и имаш чувството, че това вече си го чела или поне това е моят случай. Изток-Запад също го издават сравнително бързо и не можеш да смогнеш. Имам още да чета от него, но желанието ми се изпарява все повече.
Заканила съм се да прочета незавършените преди време книги, за които така и не намирах настроение. Сега на ред е "Друга представа за щастието" на Марк Леви. Колибри преди няколко месеца издадоха друга негова книга, заглавието май беше "Обърнатият хоризонт". Отзиви за нея? Колибри взеха да изненадват приятно въпреки главоломното покачване на цените, защото тръгнаха да издават автори, за които бях изгубила всякаква надежда, че ще ги видим отново на българския пазар. Стискам палци към тази групичка да видим и Херман Кох, че само четири книги имаме от него.

Благодаря за новата тема, Миж! 🌹

Прочетох втората книга от поредицата на Несбьо - "Хлебарките".
И да ви попитам, има ли връзка между заглавията и самите истории в романите на Ю Несбьо? Аз такава засега не откривам (тъпа ли съм?!? 🤣🙄🤣). А вие откривате ли?
Започвам "Палми в снега" - Лус Габас. 🤗