В момента чета ... 77

Благодаря за ревюто, заинтригувах се и я потърсих. В Амазон Киндъл е на смешна цена в момента, ако на някой му трябва.  И си я купих, разбира се, но ще я започна на морето сигурно.

https://www.amazon.com/Perfect-Remains-gripping-breathless-Calla … %2C283&sr=1-1

,, Работилница за кукли,, прочетох и съм тотално разочарована. Предвидима, скучна .... Направо на сила стигнах до финала, защото имах надежда, че той ще заличи всичко останало и ще е добър ,уви и той не оправи нещата. Мъка.

Много чаках отзив за Работилница за кукли и благодаря! Почнах Гробът на сестра ми, а после е на ред Деца мои

Аз препрочитам първата книга за Хари Потър, издание на МинаЛима. Като прочета и втората, ще премина към нова книга, вероятно Тъмна материя.
Много изпипано издание, впечатлява ме, въпреки че харесвам повече по-друг тип илюстрации. Струва ми се, че кориците са склонни към протриване.
Чудя се, ако издателите решат да направят цялата поредица от 7 книги, как ще смогнат? Първата е утроила размера си, а седмата (обикновено издание, без илюстрации), е дебела 4,5 см. Значи, ако и тя се утрои, ще е около 15 сантиметра?! Май има едни такива средновековни книги...

Какво ли са искали да кажат с двете скрити лица в скалата под замъка - дали изобразяват скараните Грифиндор и Слидерин?

Съвършени останки някой, ако я разменя, насреща съм да я искам.

“Останалото е мълчание” я четох на английски (не че ако беше в превод щеше да помогне повече) и тези безумно кратки изречения ми се сториха твърде елементарни като начин на писане. Отделно пък сюжета не ми хареса, както и протагонистите.
Ще почна началото на “Между лъжите” и ако не ми хареса имам още една намислена, с която да я заменя.
П.п. Прочетох малко от началото, не ми допадна особено,  затова почнах “Убийствен ум”, не че и тя е стилово грабваща, а и не липсват клиширани моменти, но поне няма непоносимо гадни описания -  в началото поне, може би ще продължа с нея, надявам се да има интересно развитие.

Четох и аз Джейн Харпър - "Сушата", "В дивата пустош " и "Изгубеният"
- заинтригуващи трилъри , а и нелекият живот в Австрийската пустиня също ми беше интересен.
След тях четох "Тъмна материя" на Блейк Крауч. Рядко чета такъв тип книги, но ми хареса и я прочетох доста бързо, макар че имаше някои неща, които ми дайдоха в повече.
В момента чета " Тайната на Диор". Очаквах история на модната  къща, амбиции,успехи и падения, искаше ми се малко да разтоваря, но се оказах съвсем изненадана от съвсем друг сюжет, който изключително много ми допадна и буквално нямам търпение да я чета. Днес се възползвах от дъждовнота време и почти я преполових.

Днес в читанката излезе "А дали не е B12?" на Сали Пачолок и Джефри Стюарт. Прочетох я по диагонал. Ако се абстрахира човек от типично американския стил на писане (като за дебили - всяка теза се повтаря средно между 20 и 50 пъти, като между отделните повторения се вмъкват емоционално въздействащи примери с цел критичните бариери на читателя да бъдат подтиснати и той да приеме безрезервно поднесената информация), може да научи някои факти. Изкушавам се да резюмирам съществената част от съдържанието в 2-3 страници, но няма да е точно тази вечер...

И аз чета подобни по диагонал, но ако са много нервиращи и не ми е интересна идеята или образ или нещо друго направо зарязвам. Аз съм много очудена как не се сещам почти нищо от книгата която по случайност препрочитам . Но ми е интересна.

На хартия започнах Ейбрахам Маслоу - Мотивация и личност. Изключително интересна и осветляваща доста проблеми, но има нужда от предварителна подготовка, много неща не са ми ясни, т.к. съм ги прескочила.

Приключих с "Хана". Хубава, силна книга е. Чете се бързо, макар и тук да няма много пряка реч. На моменти хем ми ставаше жално за това, което е преживяла Хана, хем обвинявах нея и майка и, че някои неща са можели да бъдат избегнати. Чудя се дали наистина има хора като Хана, които "заразяват" всеки, до когото се докоснат с лошия си късмет.  Единствената причина, поради, която дадох 4/5, а не 5/5 е, че Absolvo te на Бърдаров, която е на същата тема ми хареса много повече и за сега тя ми е фаворит номер 1 за годината.
И още нещо... Книгата за мен е минала на 100% без редактор. Извинявайте, ама дете в 5 клас няма да пропусне запетайки на такива места.. Имаше и сбъркани думи от бързина ли, не знам от какво. Определено оставя неприятно впечатление.
Продължавам с "Бар последен шанс" на Мариан Кийс.

"Хана" и на мен ми хареса, малко книги разказват после какво става....
Сетих се за "Орехови двори" - историята върви в обратна посока и ти накрая разбираш какво се е случило на малката Регина.

Прочетох "Късна смърт" на Иван Станков. Много ми хареса романа, изпълни ме с тъга, хубава книга, която ме подсети за "На изток от рая" - не че са същите героите или историите им, но има едно вглеждане в човека което малко писатели умеят да сложат на листа без да те дразнят с мъдрости

Вчера започнах "Невидимите фурии на сърцето" на Джон Бойн.
В дъждовното време набързо напреднах и мога да кажа, че е хипнотично добра история!
Не знам как ще се развият нещата до край (надявам се да не се разочаровам), но ми се очартава като сериозен претендент за номинация за Книга на годината.

Завърших "Предел на забравата" на Сергей Лебедев. В един момент свикнах със стила на писане на автора и успях да завърша книгата.

Езикът в книгата е богато описателен и есеистичен, концентриран, наситен с множество детайли. Признавам, че ми натежа и се случваше да губя нишката.

Сюжетната линия разказва историята на едно момче, което тръгва по следите на "доведения" си дядо. Проучва миналото на този "втори" дядо който така и не успява да заобича въпреки силната връзка по между им. Търси причините за това в миналото на дядото. Един роман на търсенето.

"Пределът" обикновено се използва като гранична точка, тук пределът е между живота и смъртта, паметта и забравата, видимото и невидимото, паметта на кръвта. Предел по отношение на човешката природа и границите, които не бива да се прекрачват. Предел по отношение на природата на злото. Възможно ли е извършеното зло да се окаже единствената биография за това, че те е имало и затова да се налага ревностно да си го пазиш.

Бялото в романа символизира спасението на душата. Белият цвят на покривките и чаршафите в домовете като заместител на липсващата чистотата вътре в хората.

Мащабен роман. Оценка на книгата няма да сложа, защото е много различно четиво. Не успях напълно да го разбера, предполагам не съм дорасла все още за тази книга. Писателят освен журналист е и философ, трудно ми беше вникването и разбирането на писанията му в определени моменти.

Едно от изреченията отправени към главния герой:
- "иска ти се да останеш чистичък- каза той. - няма да стане, ще те омаскаря."

Запомних го, защото в книгата има само 3-4 такива. Това конкретно е израз на своебразен бунт, недоволство спрямо новото време, новото хилядолетие, новото поколение носещо обезличаването на миналото, забравата. Хората вече предпочитат да не помнят. Изведнъж човек осъзнава, че направеното от него е по между другото.

Много ми хареса и на мен Иван Станков. Купих си всички негови книги , които намерих . Някои са много хубави издания , с твърди корици.
Сега чета също български автор - Валери Стефанов , “ Любовни истории от Вавилонската библиотека” . Харесва ми и той .