В момента чета ... 77

  • 41 273
  • 738
# 285
Ако сте чели нещо на Джемисин - при нея положението е много подобно - всичко опира до расизъм и активизъм. Навремето съм й писала положителни ревюта, защото съгласно критериите, по които трябваше да я оценявам (като например стил на писане; бяха ми зададени, не съм ги измислила аз), тя се представя доста прилично.
Но иначе е страшна досадница. И не само в книгите - доколкото съм запозната с проявите й в социалните мрежи - тя е истински Воин за Социална Справедливост (SJW). Rolling Eyes
Виж целия пост
# 286
Те може да са прекрасно написани книгите, засягащи темите за алтернативната сексуалност и расовата дискриминация, само че в един момент това вече няма значение, защото до гуша ми дойде от преекспонирането на точно тези теми. А чернокожите автори, които издадоха напоследък, съвсем не блестят със стил и оригиналност, даже доста са посредствени, а едва ли не ги представят като явления на читателите.
Виж целия пост
# 287
“Убийствен ум” ще се окаже приятен трилър, въпреки че се отнася до разследване на серийни убийства- засега не е изпълнен с непоносима мрачна атмосфера, а тъкмо обратното- написан свежо (въпреки някои типични американски клишета - като действия, не само думи), на места определено и забавно, а пък и книгата е част от трилогия (нищо че третата книга не е преведена и издадена на български все още), така че май намерих търсената книга в този жанр.
Виж целия пост
# 288
Напредвам бавно и славно с "Последното момиче". Не се чете лесно, определено. Хваща за гърлото. На моменти все едно чета "Разказът на прислужницата", но е по действителен разказ.
Междувременно, си почивам с "Когато тялото казва НЕ" на Габор Мате. Не е точно каквото очаквах, но има интересни неща.
Ииии, минах до библиотеката уж само да си върна книгите и излязох с още три книжки за четене. Simple Smile
Виж целия пост
# 289
Прочетох Гробът на сестра ми и не мога да опиша колко много не ми хареса.
За мен историята не беше нито интересна, нито разказана увлекателно. Най-шокиращото и честно казано - не мога и отказвам да го повярвам е, че авторът е бил правоприлагащо лице. В разгърнатото съдебно производство има толкова смешки, че чак не е смешно.
Да се преквалифицира от адвокат в писател поне е логично, защото според мен в делата не е имал никакъв успех.
От клиширания стил на писача или пък превод и редакция, но бяха дразнещи в текста употребата на стетсън, събърбан и т.н.
Виж целия пост
# 290
Привършвам със слушането на Един плюс един на Джоджо Мойс. Много ми харесва! Една такава съвсем истинска и простичка книга, за обикновения живот на обикновените хора.
Чета Дълбините  на Алма Катсу, ама нещо ми е скучна. Глад ме беше въвлякла в историята от първите страници и, въпреки тежките случки и описания, вървеше с добро темпо и наистина ми беше интересна. А тук нещо се провлачват нещата, ще видим докрая какво ще стане( извън познатото от историята).
Виж целия пост
# 291
Аз реших да си изям десерта "Написано с кръв", обаче не съм и предполагала че ще го кажа предвид че ми е любим Криско, но скучна ми е. Пренаситих ли се, не знам какво стана ... дразнят ме безкрайните повторения и въобще не съм в захлас от случая, а вече една четвърт минах.
Виж целия пост
# 292
Цитат на: Fr.Hardinge
Аз сложих Джон Бойн в черния си списък (ух, какъв съм расист! 😁 😁 😁) още като видях рецензията на първата му книга - поредния поръчков боклук на тема "холокост". А като разбрах сега, че във "Фуриите" главният герой е педе... такова де, лице с алтернативна сексуална ориентация, при това критиката определя произведението като "най-личният роман на автора", за чийто личен живот никой нищо не пише - нещата си дойдоха по местата.

Е хайде сега поръчков боклук и за автора никой нищо не пишел 🙂 Не сте потърсили - не сте намерили. В изданието на The heart's invisible furies, което за четох си пишеше, че Джон Бойн живее със съпруга си в Дъблин, какво повече остава да се напише по темата 😉
На харесалите фуриите препоръчвам и A history of loneliness, която проследява възхода и падението на католическата църква в Ирландия през очите на свещеник, както и The echo chamber, която е най-новата книга на Бойн в стил съвременна сатира, с фокус върху влиянието на социалните мрежи върху обществото.
Виж целия пост
# 293
Приключих "Удавниците" (учудващо бързо) и ми хареса доста, увличаща книга, която те кара да се замислиш, със свръхестествени елементи и ясна поука. Отново има две истории, с 80 години между тях. Е, ако я сравня със "Зимните хора", която прочетох по-рано, мисля, че "Удавниците" леко отстъпва, но също е много хубава.

А сега започнах "Майките" на Теодора Димова и вече се чудя за какво ми трябваше, книгата върви доста тежко и натоварващо, а и не ми харесват дългите изречения, почти като в поток на съзнанието. Но искам да я прочета, много хора я препоръчват. Явно ще е тежка и трудна за четене книга, но мисля, че моментът е подходящ за нея.
Виж целия пост
# 294
Приключих снощи "Виолета" на Исабел Алиенде.
Дадох 4* в ГР. Не е нещо чудно и невиждано, но много хубаво пише Алиенде, книгата върви бързо и леко, въпреки че почти няма диалози. Мемоар на една борбена, буйна, независима жена, преживяла загуби, земетресения, пандемии, диктатурата в Латинска Америка, но и много любови, страсти и майчински неволи.
Харесах Виолета, но не можах да й съчувствам, точно защото авторката я беше изградила като много силен и непоклатим образ, затова и малко намалих оценката си.

Започвам си "Фуриите..." аз, пък да видим. Simple Smile
Виж целия пост
# 295
Чоки, ще ми е интересно да прочета отзив за Майките, за която аз имам много кратко определение.
Виж целия пост
# 296
И на мен, бях решила по едно време да чета и тази книга, после се отказах, че достатъчно тежки четива имах.
Преполових “Убийствен ум” и все още ми харесва трилъра, без да е нещо изключително, но е приятен за четене, ще прочета (може и с пауза, за да не ми омръзне все пак) и следващите две книги- видях, че и третата- “С вкус на кръв” скоро предстои да бъде издадена, в графа “Очаквайте” на издателството е.
В текущия ми списък за четене добавих и “Why we’re polarized” , Ezra Klein   (“Защо сме поляризирани“, Езра Клайн), книга разглеждаща пpичинaтa зa paздeлeниeтo нa oбщecтвoтo, макар и пречупена през призмата на американската политика. Струва ми се интересна и заслужаваща да ѝ се отдели внимание.
Виж целия пост
# 297
И аз съм на мнението на Тарталета, че и по-лошо.
Чешките коментари за "Майките" ми изправиха косата. Това не е представителна извадка на мнозинството, а най-ниското стъпало на гущерното съзнание и степен на увреждане с която само психиатрите са запознати. Да си имаме уважението, но с такава сган човек почти не се среща.
Критика на българското общество другия път. Психопати има навсякъде.
Виж целия пост
# 298
Тарталета, за момента мисля, че книгата е страшно концентрирана и те сграбчва като плаващи пясъци (поне така предполагам, че е в плаващи пясъци - полепват по теб, теглят те надолу и не можеш да се измъкнеш). Изисква внимание и особена нагласа. А едва съм я започнала, не съм прочела дори първата история още. Но ми е любопитно все пак да я прочета, макар че сигурно после ще търся нещо за разтоварване.
Виж целия пост
# 299
Момичета моля да ми препоръчате хубава книга за подарък на младо момиче, което сега стартира своя бизнес.
Идеята ми е да   разказва увлекателна история на жена достигнала успехи в бизнеса. Препоръчаха ми "Бизнес на високи токчета" на Тамара Мелън, но ми трябва за днес и искам да имам и други варианти, ако не я намеря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия