В момента чета ... 77

Чета Хана на  Морнщайнова.
На 127стр. съм и ми идва да я зарежа.
Безразборно нахвърляни истории.
Скучна ми е и чакам нещо да се промени.

Аз пък по сто пъти (образно казано) чета книги и гледам филми и сериали, които са ми харесало и са ми създали положителни емоции; е, не е като първия път, но пак ми е приятно
Все още съм на мнение, че американските сериали от преди 15-тина години бяха много по-добри от днешните. И не мисля, че е носталгия, просто факт. Добре, че гледам и корейско сега, иначе щях да намразя сериалите като цяло!

Колкото до книгите - дочитам първата за Хари Потър и ми е странно колко много неща съм забравила и ми се оплитат със събития от филма (там са представени различно). Припомних си защо никога не съм мразила Снейп - това няма нищо общо с романтиката, не съм особено романтична (както съм писала многократно): Снейп, както става ясно на финала, спасява живота на Хари и през цялото време го пази, което забавя Куиръл (затова Хари си въобразява, че Снейп го следи - той наистина го държи под око, включително на втория мач по куидич, където пожелава да бъде рефер - не за да помага на Слидерин, а за да пази Хари). Да, поведението му е злобно, но аз не съм снежинка и това не ме впечатлява. Имала съм злобни учители, знам какво е и не смятам, че Снейп упражнява някакъв страхотен тормоз (не може да се сравни примерно с Ъмбридж).
Една забележка - очаквах всичко да ми харесва в това скъпо издание (МинаЛима), но за съжаление не стана така - първо - пише Гринделвалд, което е немското произношение на Гриндълуолд. За първи път то е използвано от Джъд Лоу на снимачната площадка на ФЗ, който е искал името да звучи по-заплашително. Колегите му харесват идеята и също започват да го произнасят така(някои от тях). Няма абсолютно никакъв смисъл неговата хрумка да се подеме от нашите издатели и да се изписва по този начин в по-нови те издания на книгите. Така че за мен това е минус.
Второ - в по-старите издания имаше бележки под линия - като пояснения за значението на имената Албус Дъмбълдор и Драко Малфой. В това издание няма пояснения. Може би защото е по-скоро за колекциониране, отколкото за четене. Все пак и това е минус.
Успях да намеря и една правописна грешка - един произволно сложен апостроф. Може да има и други, но не съм ги забелязала.

Голяма част от творчеството на Пруст е свързанa със спомените и завръщането.
По-лесно може да изградиш хубав спомен там, където си бил тъжен, отколкото да съхраниш идентичното усещане, завръщайки се там, където си бил щастлив.
Ако използваме Еклесиаст, “който трупа знания, трупа тъга”, с годините става все по-трудно връщането в онова детско безгрижно състояние, за което пазим толкова хубави спомени.
Разбира се, връщам се към такива места и аз като всички, защото надеждата е една от най-силните човешки черти

Започнах Romanzo d’estate “Летен роман” (Beach Read) от Емили Хенри. Не съм сигурна, че е преведен. Заглавието ми попадна покрай годишните класации на ГР и уж избягвам такива “победители”, полюбопитствах, за да разнообразя темите, към които посягах напоследък. Засега стилът приятно ме изненадва. За сюжет е рано да говоря.

Прочетох “Убийствен ум” на Майк Оумър. Приличен и приятен трилър, но не бих го отличила като нещо чак и изключително. Историята е интересна, убийствата са брутални, а извършителят- безнадежден психопат, но тъй като авторът не попада в крайни описания, самата книга не е тежка за четене, а пък и той умишлено е включил  разведряващи и отслабващи напрежението сцени - с един симпатичен старец и непослушен котарак. А може да се каже и обратното (по отношение на тях двамата).
Историята на протагонистите също търпи развитие, следват и още две книги (последната видях, че тъкмо ще излиза преведена на български и в един сайт е с преордър).
Ако трябва да дам оценка на първата книга от трилогията, по-скоро ще е 4 от 5 *, тъй като стилово книгата не блести с нещо особено, макар че е приятна за четене.

pppqqq мога да предположа, но е просто лично предположение и се надявам да не те засегна нещо, че с книгите и филмите които четеш и гледаш възприемаш усещанията и т.н. на създателя , но не създаваш свои собствени на базата на състоянието си в момента. Т.е. няма как да се изменят за теб.
Хари Потър никога не съм чела и едвам изтърпях някаква част от някакъв филм за него . Пруст също може да съм чела едно време ... защото в гимназията и в университета изчетох всичко, което докопах от от в къщи и от къде ли не.  Сега ме е страх да взема нещо, което ще ме накара да мисля и т.н. Май много ми идват житейските емоции на възрастен и отговорен човек.
Сега продължавам с Договора Паганини, стана ми много интересна. Хубаво е да имат някой по-особен тип за гениален комисар, но обикн. той е в конфликт със себе си, света, службата и какво ли не ... докато в тази книга е нещо като любим красив герой за всички и отгоре на това влюбен без проблеми . Ще видя нататък.

По повод филмите и книгите, преди много години бях пуснала тема за любими книги и екранизации по тях, в която имаше голяма активност. Не подхождам изобщо с очаквания, защото става дума за различни изкуства, които не искам да сравнявам. Безспорно, има много успешни и силни екранизации ( “Червено сорго” и едноименната книга на Yan Mo, например).
По този повод, вчера започнах на шега  The Dropout и бързо ме увлече обратно на всички очаквания.
Бях писала в темата, че съм чела “Лоша кръв” и гледала документалния филм.  Освен много доброто актьорско изпълнение, интересно, че точно художествената интерпретация ми даде много повече отговори за самата личност на Elizabeth Holmes. Препоръчвам сериала.

Хари Потър четохме на глас с дъщеря ми и ми хареса (избягвам този жанр, но май съм всеяден книжен плъх) до степен да изчета всичко от авторката.

Свързвам ги с усещания, има носталгия, но също така, вкусовете ми не са се променили много и въпреки носталгията, сега отново ми харесват и новите ми усещания също са положителни .
Освен това, повечето хора, които гледат нещо заради носталгия, го правят точно за да изпитат отново тези първи приятни усещания (това е и самият смисъл на носталгията и затова Холивуд бълва римейци).
Филмите за ХП и на мен не ми харесват. Харесвам отделни неща в тях, както и асоциацията с книгите, която правя. Иначе ми простеят.

На мен пък ми излиза в нета,че го е казала Агата Кристи, не Пруст. Ама може и да не е вярно.



Tsugumi, много хубаво написано. Благодаря

И като заговорихме за детството - ето тази статия е много мила https://www.hera.bg/s.php?n=5493 цитатите са право в целта, а фотографиите - просто един път!

Момичета, разменям Вино от глухарчета, сестра ми ми я препоръча горещо, но на мен не ми допадна , трудна ми е за четене и скучна и не я довърших. 
В момента чета Елегантността на таралежа пак съм със смесени чувства. Може би защото предпочитам фантастика

Не съм активна, защото имам малко бебче на 4 месеца и в малкото свободно време се опитвам да чета книги .

Преведена е под името "Когато Януари срещна Август" и съм я удостоила с една звезда и 30-тина прочетени най-много страници. Наистина ме изненадваш, аз не успях да издържа грубия "стрийт" стил на авторката, че да продължа.

Почти погълнах "Написано с кръв". Както я оплюх преди няколко дни, сега не мога да се спра, но наистина началото този път бе някак тромаво и досадно и действието се разгърна едва към средата. Ще ми липсва Хънтър поне докато не излезе "Генезис" май за август беше обявена.

За мен поредицата за Хари Потър е модерна класика. Утвърдена и предаваща се към следващите поколения с успеха на сензацията, която предизвика, когато се появи навремето.

От две прочетени страници не попаднах на груб стил, но видях, че май е някакъв розов роман и мисля, че няма да я издържа и аз дълго. Честно казано, с нищо не ме провокира да й отделям време. Благодаря за предупреждението!

Лолита, прекрасни снимки!
И аз видях, че думите ги приписват на Агата Кристи, може би и двамата са мислили в същата посока.
Английската писателка има интересни попадения и е била интересна личност. Аз съм й голям почитател. Много харесвам думите й, че е създала своите убийствени сюжети, докато мие чинии, въпреки че изобщо не мисля, че изобщо й се е налагало да домакинства. Чела съм вариант, че първата й книга е била в резуктат на обзалагане със сестра й.

Препрочетох "Големият портрет" на Д.Будзати. Чела съм я като тийн и от книгата помнех само пътуването през планината, скучна ми е била явно, а сега не спирам да мисля за тази история и на моменти ми става страшно.

Много ми е хубаво, вчера изненадващо си купих албум на Иван Милев и довечера ще го разпечатам и чета/гледам

И за двете ми се покрива мнението. Само дето не харесвам фантастика

Започнах "Историята на моя брат". Сигурно съм я изтеглила след като съм прочела " Серенада", отдавна ми стои в четеца. Харесва ми, макар и не така, че да те кара да не можеш да я оставиш. Донякъде намирам и нещо общо с героинята от Елегантността на таралежа. Интересно ми беше как описва българите като много опасни и жестоки хора, същото, което и на нас ни втълпяват в училище за турците

А какво да кажем за Волтер и неговия “Кандид или оптимизмът” и представянето му там на “българите”. Макар че в случая той друго е визирал, неприятно е , че е използвал за целта нашата националност.