Въпрос за наследници при съжителство без брак

  • 8 816
  • 274
# 60
Може ли конкретни примери кое му е много по-сложното или невъзможното?
НЕ говорим за това, че при липса на брак няма наследствен дял, питам кое му е по-сложното с дяловете на децата.

Какви конкретно решения ще взимат родителите (или може би брат`чедите), които иначе ги взема съпругата?
Виж целия пост
# 61
В болниците искат акта за граждански брак, вярно ли? При цялата им натовареност, ще седнат да проверяват, кой за кого е женен и кой чие дете е ли? Аз нямам такъв спомен. Но щом казвате, ще си нося актовете с мен денонощно, че знае ли се. За протокола - омъжена съм.
Виж целия пост
# 62
Конкретният въпрос в темата беше относно наследяването от малолетни/непълнолетни деца. И аз искам конкретен пример кое е по-лесно административно за преживелия родител в ролята му на попечител на децата до навършване на 18 г. , ако е имало брак. Вече изяснихме, че цял имот/кола еднакво трудно се продава, когато има дял дете, независимо дали този дял е 100% или примерно 30%. При парични влогове - да, предимство за съпругата е, че наследява дял от тях, но отново ако се налага ползване на дела на децата, процедурата е една и съща. При наличие на значителни наследствени имоти от баби/дядовци, при втори брак на преживелия родител, наистина децата ще са ощетени.
Виж целия пост
# 63
Може ли конкретни примери кое му е много по-сложното или невъзможното?

Какви конкретно решения ще взимат родителите (или може би брат`чедите), които иначе ги взема съпругата?

Майката все тленните останки на сина си, кремира го и жената и децата му не можаха да си вземат последно сбогом.
Видяно лично.
Виж целия пост
# 64
Понеже и децата не са му никакви, предполагам?
Кой всъщност го позволи това?
Виж целия пост
# 65
В болниците искат акта за граждански брак, вярно ли? При цялата им натовареност, ще седнат да проверяват, кой за кого е женен и кой чие дете е ли? Аз нямам такъв спомен. Но щом казвате, ще си нося актовете с мен денонощно, че знае ли се. За протокола - омъжена съм.

Доста плоско изказване. За съжаление минах през такъв кошмар и да, стигне ли се за вземане на решение, ако човека е невменяем, се гледа кой си. Ситуациите могат да са много различни от операция, лечение, изключване на система, психиатрия и тн..Не го пожелавам на никой, но чак като ти дойде на главата разбираш за какво иде реч.

Да не говорим за последствие след смърт: място, кремация или не, лични вещи. Ако има разлики в разбиранията с родителите, кауза пердута.
Виж целия пост
# 66
Без значение, фактът е такъв.
София - град, голяма университетска болница.
Децата са непълнолетни.
Виж целия пост
# 67
Това са действия според нечия преценка, не знам да има писани такива правила никъде.
И ако правиш фактическа преценка кой е близък, за да даде неформално мнение какво да се прави - това мога да го разбера. Но да сметнеш, че такова мнение може да даде майката или братовчедът, а не фактическата съпруга (да речем, не е спорно, че е такава от години и имат общи деца), на която ще падне основната тежест от решението - това е безумие. И не, няма такова писано правило. Формално за човек в безсъзнание не се изисква ничия воля, ничие решение освен това на лекарите.
Да дадеш възможност за разпореждане с тленните останки на майката или братовчеда (за майката разбирам, че може би тя най-много милее за сина си, повече от жената; обаче и братовчедът е "някакъв", нали, а жената е никаква), а не на представителя на непълнолетните деца, които при това са и единствените наследници, за мен е още по-безумно.
Виж целия пост
# 68
Безумно или не, хората споделят опит.
Реален, болезнен.
Няколко човека не искат да повярват, защото не са се сблъсквали.
Дано си остане така завинаги.

Но дори подпис за 10 минути, променя нещата. Понякога много.
А вие може да изпишете тонове думи, как не трябва да е така и т.н.
Виж целия пост
# 69
Опитвам се да кажа, че това са действията по собствена преценка на някой, който, подобно на пишещите тук, смята, че съгласно писаните правила без брак не си по-близък от филанкишията. Не че наистина има такива писани правила.
Виж целия пост
# 70
Егати пълния ужас, да наследиш съпруг/ата си!

Абсолютен пълен ужас е това, което аз описах, да. В моя род достатъчно съм се нагледала на втори съпрузи с доведените си деца, които със зъби и нокти гледат да измъкнат каквото повече могат от кръвните наследници. Ако хората са нормално семейство, нещата са съвсем различни, така че подмятането, че съм казала 'ужас' по принцип, не важи.
Виж целия пост
# 71
Бракът е хубаво нещо по много причини, но и е практично да имате сключен такъв. Не е необходимо да правите скъпа сватба, но защитава и двама ви, особенно в случаи,  в които е необходимо да се взимат решения за живота, здравето и недай си Боже тленните останки на другия, при онаследяване и тн.
Виж целия пост
# 72
Опитвам се да кажа, че това са действията по собствена преценка на някой, който, подобно на пишещите тук, смята, че съгласно писаните правила без брак не си по-близък от филанкишията. Не че наистина има такива писани правила.

Магдена, аз не смятам така, а споделям опит- случи ми се на два пъти миналта година- един път за болнично лечение, другия път за спешна операция. И в двата случаи подписва най- близката роднина.  Без брак партньорът не е роднина. Същото се отнася и за полагане, кремация, дори и надгробна плоча. Ситуацията може да бъде много тежка, ако има неразбирателство със семейството на партньора.

На никой не го пожелавам и дано никой не стига до такива ситуации. За мен това са едни от основните аргументи за сключване на брак, особено при наличие на деца. Но разбира се зависи от и от човека, личните обстоятелства и други фактори.
Виж целия пост
# 73
Мой личен опит с баба ми, която преживя баща ми, а той в брак с майка ми от 30 години.
Трябваше да се взимат тежки решения и отпратиха майка ми, за да вземем решение с брат ми, ние й се явихме попечители.
Виж целия пост
# 74

А за по горните коментари, интересува ме единствено частта с децата. Аз какво бих наследила е друга тема и за нас е уредена.
Дали сме чужди пред закона или баба Пенка от 6-тия етаж не ме интересува. Събрали сме се по любов, бихме се оженили единствено, ако има плюсове за децата.
За децата единствената разлика е в дела, който наследяват, друга няма. И с родители в брак и с родители без брак, при починал родител нямат допълнителни нито привилегии, нито минуси. Ако са малолетни така и ли иначе другия родител е попечител и пак няма значение имат или нямат брак.

Мой личен опит с баба ми, която преживя баща ми, а той в брак с майка ми от 30 години.
Трябваше да се взимат тежки решения и отпратиха майка ми, за да вземем решение с брат ми, ние й се явихме попечители.
Това, че в някоя болница са си позволили своеволие, не значи, че така казва закона. Решения не е равносилно на придобиване на собственост, движима или недвижима. На мястото на майка ти бих подвела болницата по някакъв начин под отговорност, дори само за административно нарушение
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия