Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през юни

Привет, вкарвате ме в изкушение с този инстант пот. Предният път аха бях поръчала, за малко се спрях и аз не знам защо. Ще го дебна, че влязох, но не виждам опция за промо кода.
Иначе за@@@ла съм сите задължения, опнала съм кълки, намазах перушината, чета и дебна времето.
Сутринта се скъса да вали, сега спря ама утре как ще е не се знае, а с приятелка искаме да подхванем тийновете и полечка, полечка по горска пътечка да стигнем до една хижа, да отдъхнем малко и после надоле, нооо дали ще ни огреее не е ясно.

Уинд промокода е DUOCRISP10k, важи за Дуо Крисп двата модела -100 лв. До утре 15,00 часа.
Има поле за добавяне на код при поръчката.
Аз си пускам следобедно кафе. Дотук нищо не съм свършила, цял ден, направо съм се размазала от мързел.

Благодаря, Ваичка, поръчах пък квот такова. Като доде ще досаждам с въпроси.

Моля дай му шанс, заслужава си. И на теб ти пускам групите, да влизаш за рецепти. И аз съм насреща.

Наработих се аз. Сега малко почивка, после малко ОИ и ще чакам майстора, да вземе размери з кухня и секция.
Ох бе, глейте го наглеца
😾
Много е стресиран от ремонта. Два дни не се показа след онзи ден, когато изхвърляхме мебелите. Стои в шкафа в банята, едва го измъкнах снощи.

Горкият Кили

Тук вали, стрелят ракети. Студено е, мрачно е, едва се сдържам да не се мушна под одеалото. Вися пред компа и вместо да работя, аз харча пари. Ще взема собственоръчно да си спра интернета в опит да си наложа контрол.

Горкият Кили, и неговата не е лесна.

Дъждът ми спря устрема. Успях само един етаж да изрина, плюс банята и прозорците. Остана още един, но като се отвори туй небе, на бръжки си събрахме дърмите и си тръгнахме. Шофирането на обратно беше мъка. Сега си правя кафе и си опвам крацИте на високо. Чакат ме две перални с пердета после, ама трябва да събира кураж.

Имах неприятна случка преди няколко дни, докато разхождах кученцето си. Вече не помня подробностите, но общо взето, разминахме се с майка с малко момченце, което по някаква причина се стресна от кученцето. И точно като се разминавахме с тях, майката изтърси "помияр такъв" по адрес на моята Хера. Бях меко казано шокирана. Мога да разбера как майчинският инстикт на жената я е накарал да се ядоса, че нещо е изплашило детето й, но няма извинение да ми обижда кучето!  Хера е женски джак ръсел, няма още годинка, една педя от земята. Не е чак агресивна, макар често да се дразни и лае по хора на колела и тротинетки и други неща. Чак помияр не е. И се надявам тази жена да не възпитава системно детето си в абсурден и неоправдан страх от кучета. Би било жалко. Ами ако беше питбул, ротвайлер или друга по-голяма порода куче, сигурно щеше да вдигне целия квартал на главата си! Ако аз на свой ред бях изтърсила обидна дума към детето й, щеше да ме направи на две стотинки. Защо някои хора смятат, че е приемливо да се изказват просташки по адрес на живо същество, само защото не е човек?! Знам, че да отвърнеш на грубостта и агресията не е желателно, но понякога сериозно ми кипва от човешката простащина и малоумие.
Оплаквам се и че ми е самотно и скучно. Лято е пак, любимият ми сезон, но някак пусто, вяло, апатично. Само в много редки моменти вече имам прилив на ентусиазъм. И най-лошото е именно това усещане за самота, че никой не осъзнава и не му пука, че съм сама със страданието си, в целия свят, докато животът си тече неумолимо. Като си взех кученце, донякъде беше позитивна промяна, но вече и на него май започнах да гледам като на поредно задължение от бита. Старая се да се грижа добре за него, гушкам го, извеждам го няколко пъти на ден, но отвътре ми липсва нещо като че ли...Често си мисля, че съм ужасен стопанин и се обвинявам.
Да се бориш да промениш нещата е чудесно, но не всеки притежава борбеност и упоритост. Може би някои неща трябва да са ти заложени по рождение, иначе само се бъхтиш като свиня с тиква.
Както се казва в един разказ на големия Елин Пелин,  и аз живея главно както мога, а не както искам.

Като го гледам, никак не е стресиран Кили, просто се прави, за да го глезиш. Ние на нашето бебе редовно му казваме пумияр 🤣. Той си е де. Разбирам те, че си се напреднала, но не всички харесват животни. Ако беше голямо куче, най-вероятно нямаше да има реакция. Хората смятат, че малките кучета са безопасни, но не е така, а Джакитата са камикадзета 🤣.
И си права, кучетата са задължение, но приятно. Опитай се да се радваш на животинката и лятото и не се впряга на случайни хора.

Горкото коте, как се е опънало милото.

Не, Рен. Баш си е стреснат. Снощи ходеше снишен, та чак влачеше корем по пода. Не беше ял грам тия дни. Подскача при най - малкия шум. Даже не ме е хапал. Като стана от леглото, тръгва след мен. Не е артист, определено.

Нали котките са домошари, сега ремонтът му е объркал целия мироглед. Ще се оправи, но навярно чак, когато приключите с всичко.

Милото коте, ако и не обича чужди хора у вас, съвсем се е стресирал. Ама наслаждавай се сега докато е зает да го е страх, че после ще отмъщава сигурно, като знаем какъв благ характер е

О, Ваичка не биваше да казваш, че и за двата модела важи. Ама хич.
Аз съм и в още една група, ей сега ще ти я пусна.

Ох, на Кили коремчето! Сега поне като е стресиран дава ли да го галиш?

Ще мрънкам в скрит текст. Бели кахъри, но се напрегнах.

Панди, не се тревожи толкова. Поправимо е. На Нахалницата също я откриха съвсем случайно. Пратиха я на рентген, за да отхвърлят пневмония, при един гаден грип. Пневмония нямаше, но се видя сколиозата. С физиотерапия нещата доста се подобриха и поне видимо не личи при нея.