Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през юни

  • 90 796
  • 2 549
# 645
Ние и двамата държим освен в сърцата си, да сме семейство и пред закона и Бога. Дано сме живи и здрави ние и близките ни, и да ни се случи. С голяма сватба или без, моля се само да сме здрави и да можем да споделим този момент. 🥰
Виж целия пост
# 646
Никога не съм мечтала за сватба с рокля, гости и дандания. Изприщвам се само при мисълта да съм център на вниманието. Мне, не е за мен таз работа. За подписа съм съгласна, че спестява много проблеми.

И аз обичам аромата на липи. Точно до нас има огромно дърво, от него се носи упойващ мирис. Но съчувствам на хората, които имат проблеми с алергии.
Виж целия пост
# 647
Имам два брака, но никога не съм сменяла фамилията си. Дори не си харесвам фамилията, но това няма значение - с тая фамилия съм родена, с нея ще умра. Тя е част от моята идентичност и, добра или лоша, не подлежи на сменяне. Точка.
Точка, точка, ама...през далечната 1991 г., аз прясно бракувана 20-годишна патица отивам с Уишмастъров Първи на сватбено пътешествие. Акостираме в едно от подбалканските градчета (Сопот ли беше, Карлово ли, не помня). Цъфваме ние, пресни младоженци в хотела, лелята на фронтдеска ни взема паспортите, вижда, че сме с различни фамилии и ехидно проскърцва: "Виждам, че сте с различни фамилии. Отделни стаи ли ще искате?"
Виж целия пост
# 648
Никога не съм била мераклийка за сватба, обаче, ако Пламчо не беше настоял да сключим брак, щях да остана на улицата и всичко, което изградихме двамата буквално от нулата щяха да ми го вземат. За толкова много неща съм му благодарна на този човек, моята излетяла половинка.
Когато се запознахме той въртеше едно заведение на плажа с бившия си кръстник. Онзи прави, каквото направи и го остави с 10 000 лв дълг. Предложи ми да се откажа от от него, да не се заробвам, обаче аз казах не, заедно и в хубаво , и в лошо. Пробвахме с нормална работа, но трудно се връщат толкова много пари, това беше 2000-та година. Всички го обиждаха, колко бил наивен, колко го лъжели, какъв глупак бил. Един ден си продадох златото, много тънки пръстен, обеци и синджирче, дадоха ми 60 лв, отидохме на зеленчукова борса и купихме три вида ябълки. Продавахме на земята, до театъра на центъра, 30.11 ,студ, вали дъжд и сняг едновременно, а ние двамата, гушнати в ъгъла продаваме ябълки. Е,успяхме, бавно и славно успяхме. Снимки имаме от този труден период, за да не забравяме никога от къде сме тръгнали. Та така, отплеснах се.
Виж целия пост
# 649
Естелка, просълзи ме тази история ... Hug

А влезнах да мрънкам, че още не са дошли от банката да ми оправят ПОС терминала в офиса. Миналата седмица пък чаках половин ден някой да дойде да ми оправи принтера и връщах клиенти, защото няма как да им принтирам документите. Много се бях ядосала и изведнъж прочетох тази история ... Сега се смея над това с терминала и принтера - ами бели кахъри са, а аз се бях затръшкала, пък то си е смешно като се замисля, че през 1-2 дни ме предава някаква техника в офиса. Клиентите са недоволни, естествено, но пък не зависи от мен. Свиркам си вече.
Виж целия пост
# 650
Пандич, за филм и книга плаче моя кратък престой на земята, ама не познавам звИзди 😂😂
Шегувам се, ама ся с Бойчето трябва да подпишем, че инак не знам как ще се процедира за Бориса, затуй пък имам друг проблем. Нашите комшии, дето постоянно сме у тях, у нас, искаме
ги за кръстници, но трябва да отида до ритуалната, да питам дали има съоръжения за инвалиди, че мацката е с множествено склероза и е на количка и чак тогава ще ги притисна за свидетели, та тая събота трябва да отида, а са ми на един хвърлей място.
Виж целия пост
# 651
Естелче, много трогателна история, разплака ме Heart
Оф, бракувана съм аз по всички показатели, както казват братята елини - грамено се харти ( написано на хартия)  34 години по-късно,  смятам, че не е било нужно да си го причинявам Stuck Out Tongue Winking Eye Най-ме е яд, че му взех фамилията, щото съм единствената наследница на тати и няма кой да продължи рода. Но, нося чуждата фамилия само по документи, а реално се подвизавам с презимето, щото съм/ бях принцесата на тати. Точка! Дори Недовършен така ме нарича.
Пет часа (5!!!) избирахме плочки, полудях! По някое време звънна Убавецът и без предисловия изстреля- хайде за Елада... Ма как да тръгна м@мка му. Слава на Исус, нави се да го отложим за утре. ляляляля Simple Smile
За плочките не знам какво да кажа, накрая вече всички ми изглеждаха подходящи, само и само да се махна от магазина. Халапеньо обобщи ситуацията така - Може да не са кой знае какво, ама не са и каквото и да е Joy
Ще ме умори тая люта чушица, ама поне ми придава вкус на скапания живот.
Виж целия пост
# 652
Имам два брака, но никога не съм сменяла фамилията си. Дори не си харесвам фамилията, но това няма значение - с тая фамилия съм родена, с нея ще умра. Тя е част от моята идентичност и, добра или лоша, не подлежи на сменяне. Точка.
Точка, точка, ама...през далечната 1991 г., аз прясно бракувана 20-годишна патица отивам с Уишмастъров Първи на сватбено пътешествие. Акостираме в едно от подбалканските градчета (Сопот ли беше, Карлово ли, не помня). Цъфваме ние, пресни младоженци в хотела, лелята на фронтдеска ни взема паспортите, вижда, че сме с различни фамилии и ехидно проскърцва: "Виждам, че сте с различни фамилии. Отделни стаи ли ще искате?"
Приятели, женени са, но с различни фамилии, идват от Пловдив в София, да купуват кола, следобед решават да останат в града все пак, в хотела имало усмивчици, щото с две коли, едната с пловдивска, другата със софийска регистация, с различни фамилии, една стая ... Grinning
Виж целия пост
# 653
Карамелче, люта чушчица, ама си е твоята. В този живот трябва да има къде да качиш крачето, иначе е скучно.
Виж целия пост
# 654
Карамелчик, бива си го твоето Халапеньо . Пъхни ме в един куфар за Еладата, тръгвам моменталически, за където ще да е.

Ние с МУ имаме леко комична случка в Истанбул. С 1000 зора го бях навила да отидем, пристигнахме в хотела и при настаняването видяха, че сме с различни фамилии. Шушукаха си нещо там, попитаха ме сигурна ли съм, че искам в една стая с него, разгеле настаниха ни. По същия начин процедираха и с други неомъжени двойки. Той беше много сърдит и не спираше да дудне "Къде ме доведе, Бърдо?" Joy
Виж целия пост
# 655
С тези истории за кривите усмивки и фамилиите ме подсетихте за моя бивша колежка. Семейството живее в България от поколения, но са турци. Тя се влюби в българин и родителите й се отрекоха от нея. Много й беше криво, но си обичаше момчето и си остана с него, купиха си жилище и после не знам как са се развили нещата, защото не съм я виждала от години. но до последно родителите й не комуникираха с нея. Тя ги търсеше по празници, те не вдигаха телефона.

А напоследък съм на вълна за четене на книги , в които действието се развива в Афганистан. Сърцето ми се свива като чета за "правата" на жените там. Имаше описание на първия път, в който едно момиче слага бурка след сватбата си - страхуваше се да не стъпи на криво, защото не вижда къде стъпва, периферното й зрение също е затруднено от бурката. Отделно забраната да излизат без мъж от семейството. Истински кошмар! Аз никога не се бях замисляла, че с  бурки не виждат почти нищо. Мислех, че този процеп за очите е достатъчен.
Виж целия пост
# 656
На една почивка в Истанбул, хапвахме на Сапфир-а и ей така мацката зачохлена едвам хапна, докато момчето си беше нормално облечен. Тя,горката, сваля, хапва, вдига тоя парцал на устата, кошмарно. По хотелите също, то техните цели бански са като водолазен костюм и като се топят в тия басейни, не знам до колко е приятно и не залепва ли за тялото да ги дразни...ужас.
Виж целия пост
# 657
О, да, за храненето също го описват като голям кошмар. Бях чела някъде из интернет преди години разказ или статия с истинска история, не помня вече, разказано от жена, носила бурка. Споделяше ,че трябвало на обществено място да иска разрешение от мъжа си да си повдигне бурката, за да пие вода. Може да е много жадна, но ако онзи до нея не е на кеф, има право да й забрани да пие вода, за да не се покаже лицето й под бурката.
Виж целия пост
# 658
Аз бях в голям шок, когато в Турция видях за първи път от техните "бански"
Слагам за малко една снимка, не е много добра, но пак се вижда.
Виждала съм в Истанбул жена да яде покривало - не знам точно бурка ли се нарича. Много сложна работа.
Но пък пак в Истанбул съм виждала туркини с къси панталони, потници с деколтета, така че си е по-скоро до човека и неговото възпитание и възприятия.
Виж целия пост
# 659
Да,Бърд и аз като теб съм виждала от двата варианта.

Разрешение ще искам, че да пия вода, лелееее..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия