Май и други празнуващи изпуснах. Здрави да са всички!
Боби, леко да му е на душата на татко ти!
Селесте, интересно изглежда

Разприказвали сте се за порастващите деца.
У дома сме като у Бел. Познавам повечето от децата, че и част от родителите. Идват у нас.
Честно казано, не знам как щях да бъда с момичета. Имам чувството, че с момчета е една идея по-лесно.
Аз самата, едно време, негодувах че трябва брат ми да ме прибира от дискотека. На около 16-17 бях. Той по-малък с 2 години, но момче и тежкоатлет. С различни компании бяхме и само се прибирахме заедно. И вечерен час имах, не че знаеха нашите къде ходя.
Моите нямат и не са имали вечерен час, но знам къде са и с кого са и къде ще ходят. Спя и обикновено ги чувам като се прибират.
Отделно свикнах с мисълта, че не мога да контролират всичко, когато големият отиде да учи в гимназия в друг град