Последни приготовления в очакване на първите юлчета.- Термин Юли- тема 8

е АС-то при мен е 305, ама според мен пак могат да са си приятели хаха ) съвсем приличен крак си има бебето значи )

В Шейново ги обличат с техни дрешки. Моя АГ ми изпрати списък и в него пише, че може резервни дрехи, ако майката желае да го преоблича, докато е при нея. Аз може да взема 2-3 неща да имам допълнително, пък ще преценявям на място. Не мисля, че точно там ще държа да го преобличам, пък и кой ще помни коя дреха е точно на моето бебе.
Ще се постарая да взема, каквото се сетя, защото не знам кога и как ще могат да ми носят.

Желязото аз го пия на таблетки, но АГ ми каза след хранене, защото може да дразни стомаха.

Привет!
Въпрос към момичетата, които са раждали секцио и след това са кърмели успешно бебето, моля да споделите опит и да дадете съвети.

Аз съм от неуспешните

На мен също ще ми е полезно,голяма драма е това кърмене,особено,ако нямаш кърма и никаква стимулация не помага...

Аз бях така след секциото,течеше някакво бледо рядко подобие на кърма,нехранителна,цедих,доих,бебето висеше и пищеше от глад горкото,така и не пуснах нищо..20 дни се измъчихме и педи каза да преустановявам опитите ,понеже детето не качваше ..

Адски изнервящо е между другото,особено като гледах срещу мен момичето с нормалното раждане как й тръгна гъста жълта кърма и как пълнеше пликчета и шишета,бебето само суче и спи -амииии благородно й завидях

Иначе е голяма благодат това кърмене и да си засуче веднага ,синът ми пи HIPP до 2г и 3м ,направо ми беше дошло до гуша да го купувам,нито прясно ,нито кисело мляко признаваше ,,

Аз съм от успешно кърмилите след секцио. Разлика с естествено раждалите не видях.
Звучи като да си направила всички усилия. До организъм е. Имам приятелки, и Хедра вкъщи викаха. Нямаха кърма и това е. Не съм специалист и не знам какъв опит да предам.
Текна ми кърмата след падането на плацентата. Бебето засука добре. Това е…

Моя приятелка ражда естествено преди време. Измъчиха се един месец, даваха адаптирано и се цедеше, като даваше и гърда. Беше голям ужас, но за около месец малкия засука нормално и кърмата и си тръгна както трябва. Определено хвърли доста усилия, но в крайна сметка успя. Аз съм кърмила, болеше ме през цялото време... но се бях напънала. До последно си ме болеше, макар да не съм имала каквито и да е било други проблеми. До организъм и до дете си е. В болницата ми бяха казали, че малкия ще наддава по-бавно и ще му е трудно да суче. Няма такова нещо, така сучеше, че имах чувството че го дърпа от гъба ми това мляко

И аз съм от неуспешните макар, че не бях със секцио. Това лежане в реанимация без бебето много прецаква.

Вчера бях на ЖК. Започна прегледа, чухме сърцето и взе да търси главата. Тъкмо коментира, че момата се е смъкнала в таза и тока спря...пффф.
Явно вече трябва да приключа със стягането на багажа.
Минах и при очната. Всичко е наред и нямам индикации за секцио. Кардиограмата и тя си е добре.
На финалната права сме.

Момичета, аз не съм раждала със секцио, но кърмих сина ми 2г и 3м. Моят съвет е първо да изгледате няколко видеа за самото кърмене, етапите, през които минава, какво да очаквате и да направите за да се случат нещата.
И второ да намерите консултант по кърмене, който ще ви даде необходимите съвети.
За съжаление е важно още след самото раждане да имате подкрепата и насърчаване от самата болница. Там да ви покажат и помогнат да се случат нещата, още повече, ако е за първи път...но рядко се среща подобна подкрепа. И така майките се намират като в небрано лозе, хем стресирани около раждането, с ревящо бебе на ръце, защото все пак бебетата плачат, хем няма кой да ги насочи.
След секцио кърмата слиза малко по-късно и е нормално в началото да се чувствате все едно няма кърма. Освен това самата кърма има няколко състояния, като първото е коластрата, точно това жълтото, която е важна за бебето, не толкова да се нахрани, колкото да го защитава. Самият цвят и консистенция на кърмата дори е различна, докато се регулира. Няма нехранителна кърма. Може би това, че изглежда по-прозрачна подвежда, макар че дори регулирана кърмата в началото е по-водна, след това става по-мазна. Наистина, изгледайте няколко видеа на Елена Василева, тези неща също са обяснени. Важно е възможно най-скоро след раждането бебето да е на гърда, като е ясно, че след секцио нещата стават по-бавно. И бебето трябва да се слага често на гърдите, за да стимулира слизането на кърмата и лактацията. Колкото по-често го слагате да суче, толкова повече кърма ще се произвежда. В началото дори може да ви се струва, че е като залепено за вас, но от това има нужда.
Водете се по бебето, а не хранене на 3 часа. Толкова са мънички в началото, че имат нужда да се гушках и сучат по-често. Дори за всичко се водете по бебето. Това, заедно с инстинктите ви ще ви помогне да преминавате по-лесно през изпитанията.

Относно педиатрите, за съжаление не са компетентни и често дават неадекватни съвети. При мен още на първия месец, като видя, че бебето наддаде над килограм ми каза да спра нощното кърмене и да предлагам вода...като й казах, да дойде тя да се пробва да залъгва гладно бебе с вода.
Около третия месец обикновено има скок в растежа и тогава бебетата имат малко драма с храненето. Тогава отново ме вкара във филм педиатърката, да се цедя под час, за да видя колко кърма имам и колко яде бебето, като това изобщо не може да се засече с помпата, понеже една помпа никога не може да изпомпа толкова кърма, колкото бебето е способно да изсуче. И започнаха едни измервания, нерви, от което само може да си невредим, защото спокойствието е важно, за да се случват нещата. Казах си, че спирам да се тормозя, да цедя и да се чудя защо изцеждам толкова. Буквално вместо да си гушкам бебето и да му се радвам, аз вися с някаква помпа на гърдите и се притеснявам дали давам всичко от себе си. Успокоих се и всичко се оправи.
На някои жени им се получава лесно, на други не толкова, но си заслужава. За съжаление около мен почти нямаше успешно кърмещи, защото по-лесно беше да се дава АМ и не всеки има волята и желанието да кърми.
Подчертавам, че никога и нищо не трябва да бъде на всяка цена. Никой не знае през какво преминаваме, какво се налага да изтърпим по дългия път на майчинството и не трябва да съдим. Важно е да се чувстваме спокойни и сигурни в това, което правим. И е ужасно важно да имаме подкрепата на близките ни, най-вече на половинката. Много е важно!
За себе си мога да кажа, че кърменето не беше лесно, но е най-прекрасния период. Усеща се много силна връзка между майката и бебето и се моля отново да имам възможността да я изживея.

Добро утро мами. Включвам се да подкрепя думите на Miss_Independent5. Не съм била секцио, нормално раждане, кърмех успешно 9 месеца. Винаги сме били на кантар. Но го обсъждаха сега на отворените врати.
Изгледайте видеа или книга прочетете, нещо което да ви даде яснота. И се подгответе да се свържете с консултант по кърмене. За съжаление в болниците дават грешни насоки и много претупват. Няма такова нещо като нехранителна кърма. Шашкат майките още в родилното, че детето плаче, защото е гладно, а това не е вярно, плаче от светлината, от въздуха, от непознатото, от това, че диша самостоятелно и търси мама. Капките, които са в началото, са предостатъчни да се нахрани бебето докато сте в болницата. Стомаха му е колкото череша в този момент и няма много място, трябва да се слага само по на често на гърда. И АГ каза, че тази коластра е все едно ние да пием енергиина напитка - много засища. Отделно няма нещо лошо в болницата да му дадат малко АМ, при нас в болницата правят буквално от 2-до 5мл и дават на едното хранене след като майката е кърмила. Просто за помощ, ако има нужда, преценява се, но бебета в родилно не реват само от глад. То може да се разреве и като го накърмите, защото стомаха му работи и го боли.


Нища не трябва да е на всяка цена, има много причини за неуспешно кърмене, но има и много клишета, които все още се дуднат по болниците. Така че търсете специалист/консултант по темата. И това да си помагаме с помпата, за да тръгне е абсолютна отживелица, само детето трябва да се слага често и нищо друго. Няма толкова мощна помпа на пазара, която да се сравнява с бебето.

Здравейте, ще споделя моя опит с кърменето ( аз го бях обяснила, но доста напред в темите ). Родих нормално, но поради стечение на обстоятелствата малката беше в неонатология и съответно не можех да я кърмя. На втория ден след самото раждане започнах да се цедя през 3-4 часа с помпа, цедиш и хвърляш всичко в мивката ( всичката коластра отиде там ).  На 4-5 ден ми разрешиха да ходя да я кърмя през 3 часа. Дадох и и тя просто засука, все едно това е правила цял живот 😁 След всяко хранене аз се доизцеждах с помпата и отново изхвърлях млякото. Прибрахме се вкъщи, всичко беше уж Ок докато един ден не се събудих със запушени канали. Получила съм хиперлактация. Болката е голяма и неприятна, не можеш да ги докоснеш. Започнах да вдигам к температура. АГ каза слагаш бебето на гърдата и да смуче то, забравяш за помпата. След това в банята под супер топла вода започваш на ръка да изцеждаш. Успях да се размина за 2-3 дни и без антибиотик. През деня налагах зелеви листа ( слагаш около зърното и сменяш през няколко часа, много облекчава ). След това си останахме само на това, което суче бебето. Кърмих до 1 г. И 3 месеца, без да е пила никакво АМ освен първите дни в болницата.

Включвам се и аз като успешно кърмила 6 месеца след секцио. Аз взех бебето за кърмене след 24 часа чак, защото родих в 9 сутринта и чак на другия ден ме раздвижиха и изкараха от реанимация. Нямах слязла кърма, акушерките ми казаха да действам с бебето нон стоп на гърда ако искам да тръгне нещо. Като го взех съответно нямах нищо, то си цокаше на празни гърди. Отделно се роди 2,7 кг. и с жълтеница от която спеше нон стоп. Изобщо не ми е ревал в болницата, но голям зор видях с буденето. Съответно втория ден слагах електрическата помпа на бутон стимулация през 2 часа и редувах гърдите, нощта се събуудих с пълни гърди и вече за третия ден сутринта бебчо имаше какво да хапва. Проблема със спането за жалост остана, ходихме в кабинета по кърмене, тя гледа как захапва, дали му е нарет юздичката и т.н Поради това , че едното ми зърно беше навътре ми препоръча да взема протектори на Авент за зърна и да будя бебето с гъделичкане и пощипване. Това ми беше най-трудното, той просто искаше да спи.. зацокваше и след 30 секунди беше заспал на гърда. До тогава му бяха давали АМ и реших, че ми го носят нахранен. Помолих ги да не му дават АМ като е при тях и казах, че нощем искам да е при мен. Защото по пътя на логиката, реших че нощем си наваксва с хранененто, явно такъв му беше режима. Та добре че го взех, нощем се кърмехме през 2 часа някъде, използвах всеки момент в който беше буден и, предлагах гърдите, той си хапваше - по 5 минути, после по 10 минути и така ми тръгна коластрата, че и малко кърма имаше вече. За жалост в началото всички бебета свалят в болницата (не трябва да се плашите от това) и ни казаха, че ако не започне да качва някакви грамове няма да ни изпишат. Много се бях депресирала от това, защото преди да родя откаерах почти целия 8 месец в болницата и сещате се, исках да се приберем вкъщи вече. Но стиснах зъби и продължих с бебето и помпата, та на 6 ден успешно качи първите си грамчета и ни изписаха 2540 г. Това е нещото, което ме разклати психически - понеже се роди мъничък, първо раждане, в 37 го водеха недоносен, нищо че е 9 месец и много исках да стане поне 3 кг като нормалните бебчета. Психически това ми подейства и започнах да меря колко кърма имам и все ми се струваше малко.. Първо мерене при личната също не беше наддал особенно и тя ме посъветва да дохранвам вечер с малко АМ и като почне да качва нормално да го спра. Е да, ама като видиш, че бебето ти цока доволно АМ и качва.. не го спрях. Съответно както каза Мис, нощното кърмене е най-важно, защото според количеството , което ядат нощем се определя дневната дажба кърма. Та, кърмата ми се увеличи до един момент и после си седеше едно и също количество, бебето пък растеше и не му беше достатъчно. Аз в същия момент понеже много исках да кърмя след всяко слагане на бебето на гърди после действах с помпата, нощем бебето цока през 2 часа, аз през останалото време си настройвах аларми да цедя с помпата и бях вечно уморена и недоспала.  Съответно започнах и да дохранвам 1 при дневното ядене, после още веднъж, така и не ми се показа едното зърно и си карах с протектори и накрая просто нямах търпение да започнем захранването за да спра да стерилизирам шишета, протектори, помпи и т.н Накрая за мое успокоение спряхме тая драма с кърменето и започнах да се наспивам. Беше ми голям стрес, свалих много килограми, но беше тоооолкова хубаво като се кърмехме, толкова ми беше приятно, чувствах го страхотно с бебчо закачен за мен. Сега като грешки виждам много, една от които е ,че отказвах АМ в болницата поради форумски съвети, ми да ама при успешно кърмени бебета не им е попречило 3 дни да пият АМ... после са си минали на гърда успешно и със сигурност не са имали проблем с качването на кг. Та този съвет определено ще го пропусна сега. Втора грешка - дохранването, започнете ли веднъж дори 30 мл да е мноооого трудно се излиза от тази пътека. Мисля изобщо да не дохранвам сега. И трета грешка - не се консултирах с консултант на живо, само по форума не е същото, нито онлайн е същото. Друго е да дойде вкъщи да ви види какво точно правите и да прецени къде ви е грешката. Още една грешка беше, че реших да меря с кантара колко точно яде бебето - ми те не са машини, нямат дажба. Много ме е яд, че тръгнах и по този форумски съвет. Сигурно има и други грешки, които съм допуснала, но сега като човек с повече опит ще пробвам да съм по-успешна. Иначе за кърменето имах подкрепа от ММ, което е най-важното, също карахме няколко вируса зимата (той си беше зимно бебе) и благодарение на кърмата на милото му нямаше абсолютно нищо.
Много дълго стана, пожелавам успех на всички, които са решили да опитат с кърменето. А на тези, които предпочитат АМ - да не се чувстват гузни или по някакъв начин, че не дават най-доброто на бебето - изобщо не се измерва в това какво яде бебчето.
Взимала съм хубави съвети от тази тема https://www.bg-mamma.com/?topic=1407321.540 и от блога на Хедра.

Момичета, много благодаря за споделения опит. Безценен е преди да влезеш в болница за първо раждане. Колкото и да се доверявам на следящата АГ съм наясно какви са рисковете в болниците по отношение на темата кърмене. Истината е, че дори в частни болници като Токуда където се следя и ще раждам не можеш да разчиташ на 100 % на адекватни насоки и подкрепа в тези толкова важни първи дни. Предварителната информираност е голям плюс.

Аз само мога да добавя, че изядох книгата на Хедра със страниците. Намирам я за доста полезна, защото има информация за всякакви ситуации. Блогът също е готин, лекциите на Ели - също.
Доста клишета и глупости все още се повтарят за кърменето от роднини, лекари и прочие.
Според консултантите бебето започва да качва грамчета на 4-5 ден, но от болниците заплашват на 3 ден, че няма да изписват, ако вече не е качило...
http://www.podkrepazakarmene.com/%d0%ba%d1%8a%d1%80%d0%bc%d0%b5% … 82%d0%b5-908.html
Но до тук спирам с коментарите, че то е лесно така да се говори без да си минал през това.

Момичета , виждам , че обсъждахте размерите не бедро , глава и т.н и ще ви попитам знаете ли какво би трябвало да е съотношението
FL /AC
FL/BPD
FL/HC
Тъй като на моята последна снимка няма всяко едно измерено по отделно, само FL и съотношенията.

Забравих да добавя, че има чайове за кърмене, който също вършат работа. При мен най-много кърма се получаваше когато хапвах сварено жито. Не знам как действа, но тениската ти подгизва ( не е хич приятно 😁 ). Също така във Фейсбук има една група За дългото кърмене - там има супер полезни съвети.