
Отвреме на време се заглеждам отново в сериите на "ДП".
















Вие как мислите. Тази сцена я гледах няколко пъти - реакцията на Мехмед/Енгин беше просто нямам думи . Първо как се зарадва и обнадежди , че Илкер е жив, постепенно радостта отстъпи място на тревогата по лицето му , ужаса от предстоящото и накрая скока придружен с хлъцването от изненада когато бомбата се взриви,сякаш и сърцето му спря за миг, задържа дъха си, а после дишаше учестено,мъката и стичащите се сълзи. Боже, тоя Енгин , за няколко минути направо преживя такава палитра от емоции
На мен ми затрепера под лъжичката.
Военния, който разпитва за Зейнеп и той ли е емир, така го нарече компютърджията.
, такова ми е усещането за тази история, макар че има много страдание и насилие в нея, Но и в приказките е същото -ламята бълва огън, малката кибритопродавачка умира на студа, хензел и гретел са зарязании сами в гората да оцеляват , снежанка гризва от отровната ябълка и изпада в колапс...Надявам се все пак тази приказка да има хубав край, макар че вече има много жертви





Препоръчани теми