Любители на кучета - 129

  • 32 698
  • 774
# 45
Ами, той Вълчан е надникнал в темата, видял е, че на другите чат-пат им се случва да ги нахранят два пъти за едно ядене... и е решил, че достатъчно ви е чакал да се разсеете. Взел е нещата в свои ръце, ъъъ... зъби!
Виж целия пост
# 46
Твоята е разбойничка 🤣. Нашето нищо не дъвче, освен неговите си неща.  Онзи ден ми носи нещо, бута ми го в ръката, а то олигавен кокал 🤣. Купувам телешко рагу, с доста месо и той самите кокали не ги яде, но явно е решил, че за мен са ок.
Виж целия пост
# 47
Ех, ама щедър този бебе добряк! А на мен какво... мръсни чорапи ми носят Grinning
Виж целия пост
# 48
Вълчан барф ли е излапал? Нищо му няма. Ще изкара и плика. И моите не пипат от масата. Но ако им оставя тяхна храна на досъпно място, не вярвам да и простят.
Виж целия пост
# 49
Mtz, barf, да.
Виж целия пост
# 50
Моля, препоръчайте ми зоотакси от Шумен до София. За дакелче става дума.
Виж целия пост
# 51
Да попитам дали другите женски разгонени кучета при излизане навън клякат да пишкат по-често от обичайното? Последните 3-4 дни, които са вече 9-10 ден от разгонването, кляка много често, дори да не излиза вече нищо. Примерно 20 пъти за 20 Мин разходка.
Чудя се дали е от разгонването или нещо е настинала, например от охлаждащата постелка.
Виж целия пост
# 52
Нашата е разгонена сега , но още преди да прокърви започна да маркира. Не кляка да пишка нормално, а е леко изгърбена и си вдига десния крак.
Когато пишкаше в нормална поза по 30 пъти за час разходка се оказа, че има инфекция и пи антибиотик.
Виж целия пост
# 53
При нас като беше разгонена също клякаше по-често, според мен да пуска някаква миризма , но чак 20пъти не е било.

Утре ще кастрираме Мейпъл и ми е много притеснено Confused стискайте палци всичко да мине наред. Операцията е по обяд и направо не знам как ще я оставим сама гладничка сутринта, тъй като преди да тръгнем и даваме една топка със скрити лакомства, за да може да излезем без да забележи и да се чувства самотна. Съседите казват, че вече от доста време не скимти.
Виж целия пост
# 54
Стискаме. Ще мине и замине, само я гушкай и бъди до нея първите часове след като я вземеш.
Виж целия пост
# 55
Няма ли как някой да вземе почивен ден? Сама до обяд, после се прибирате и я водите (и оставяте) при докторите... ще го помни доста време.
Виж целия пост
# 56
Ох трудна работа.. за петък ще съм си вкъщи целия ден, както и утре след процедурата също, но сутринта може би няма да успея. Ще го мисля сега.
Виж целия пост
# 57
Благодаря за отговорите. Отодохме до ветовете и изписаха червена боровинка. Дано се повлияе бързо, че се изпусна и вкъщи. Явно има някакъв проблем освен разгонването.

Стискаме палци! Ще кастрираме и ние на есен.
Виж целия пост
# 58
Ох трудна работа.. за петък ще съм си вкъщи целия ден, както и утре след процедурата също, но сутринта може би няма да успея. Ще го мисля сега.
Стискам палци и на теб, и на Мейпъл!
Виж целия пост
# 59
Здрдавейте, момичета. Не знам колко от вас ме помнят, отдавна не съм писала и не съм чела честно казано. По-точно от 13-ти октомври 2021. На този ден моята прекрасна Барби ни напусна. Внезапно, неочаквано... Празнината, която остави след себе си никога няма да бъде запълнена.
Нямах сили да пиша за това, все още нямам. По-лесно ми беше да спра да следя темата. Губили сме и други приятелчета - котки, кучета, зайци, хамстери... винаги е било тежко. Но тя не беше просто куче - беше моята най-голяма мечта, любов, приятелка. Затворих се в себе си, бях бременна и всички ми казваха да мисля за бебето. Събуждах се ревяща, заспивах ревяща. Който го е изживял ще ме разбере. Бях ядосана на всички - защо това прекрасно куче, в отлично здраве си отиде? Защо? Най-вероятно инфаркт. Все още плача, когато видя наши снимки, бяхме много щастливи. Обвинявам се за моментите, в които съм била строга с нея, за пропуснатите моменти заедно, за загубата и, за всичко. Но бях с нея до последният и миг, направихме всичко възможно да я спасим и не я боля. Знаех, че някой ден ще се случи и никога нямаше да бъда готова. Плача докато пиша, но вярвам че пак ще се срещнем. Надявам се. Вярвам. Моето прекрасно и непрежалимо момиче.



Причината за завръщането ми не е да ви натъжа. Причината е нашето друго куче - Анабел. Както каза МП "Тя никога няма да бъде Барби, но все пак заслужава същата любов". И е прав. И така се завръщам в тази прекрасна тема с една Анабел.


Показвайте любов на тези верни същества във всеки възможен момент. Purple Heart
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия