ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 8

Рядкост е такъв вид комуникация от страна на училището, браво!

Евала на това училищно ръководство! Ако получа такова нещо съвсем сериозно ще си се разплача. Много е мило!
Светле, браво и от мен! Щом и от ръководството са забелязали, значи младежът ти наистина е за пример. Все така да е!

Щерката Ви е с шестица за срока и годината

Браво на нея. Чудесно дете!

Привет,
Госпожицата каза "изпитът беше по-гаден, но аз съм по-доволна"... Ще видим.

Колко мило писмо!!! Ама така се насърчават деца и родители!!! Честито!!!

Браво на децата! Dive,  Svetlanago, поздравления за успехите им! Да са живи и здрави.
Маги, радвам се, че щерката е доволна от себе си. Успех и на изпита в МУ София и стискаме палци навсякъде да я приемат и да
избере най-доброто за себе си!
Весело лято на всички’

Гита Ог, значи всичко е на 6 - и оценките, и поука си е взела, браво

swetlango, браво на детето! На ръководството му прави чест, че стимулира по този начин учениците, които заслужават

Аз бих получила от ръководството писмо със следното съдържание " Госпожо, научете сина си да си държи езика зад зъбите!" Упорито телЕ, еййййй, да ми е жив и здрав - има си мнение по въпросите и си го отстоява пред който и да е.

Маги, успех и на изпита в СУ

Иииииии, В-А-К-А-Н-Ц-И-ЯЯЯЯЯЯЯ! Наздраве!

Здравейте, успях да ви изчета горе-долу и се записвам набързо.
Честито завършване на учебната година на всички! Сега ваканция 
Успех на дъщерята на Маги!
Гледам, че и срещи е имало, ама съм изпуснала - рядко стигам до форума напоследък.

При нас, традиционно, ваканцията е пълна с музикални събития (не че учебната година не беше). Наборът успя да завърши успешно, с 4 петици (рисуване, предприемачество, биология и физика), въпреки че има 175 извинени отсъствия за годината (отсъствията в нашето училище са ок, ако са по музикални причини). Последните седмици му беше зор - изпитвания + концерти.
Сега малко почивка и втората половина на юли е в САЩ на фестивал - за пръв път ще пътува толкова дълго, за пръв път ще е в Америка, голямо вълнение.

На всички кандидатстуденти стиснаги палци за отлични резултати и прием в най-мечтаното уни!

Браво на всички наборчета!
Страхотни са ни децата, момичета!

Моят син се размина със стипендията на 3 стотни. Аз се ядосвам, а той гледа философски на нещата. Освен да се уча от него...

И кой каза ва-кан-ция!
Отивам да стягам багажа, че морето ни чака. 🏖
Хубаво лято на всички!

При нас равносметката е - 5,82 за годината. По всичко има 6, освен по математика - там очаквано завърши с 4. Засега е голяма любов към немския, ще видим занапред как ще е, защото класната им по немски е казала, че догодина ще ги поеме друг учител. Още се чудя дали да я записвам лятото на уроци по математика или да я оставя сама да се оправя. Тя естествено не иска и дума да става за ходене на уроци.
Сега и двамата с брат й ме натискат да вземем куче. Обещанията са, че аз ангажимент към него няма да имам, те ще поемат всички грижи. Но ми е пределно ясно, че след първоначалната еуфория, постепенно ще ми прехвърлят отговорността на мен и на баща им съответно.

Весело лято на всички! Нека е изпълнено с положителни емоции и приятни изживявания! А на кандидат-студентите успех и да влязат където искат! Ако са в МУ-Варна има вероятност и лично да се запознаем.

Стискам палци на бъдещите медички, сигурна съм в хубавия късмет и резултат!
Пуши ми главата от работа. Наборът беше цял ден на Витоша, сега е с компанията. Релаксира здраво. Няма да го тормозя засега, но съм му подготвила неприятна изненада за втората половина на август - преговор на разказвателните предмети. И не само на тях.

Invierno, преди няколко години и у нас голям зор за куче. Толкова обещания не бях чувала от децата 😂 Понеже си ги познавам и им казах, че куче вкъщи няма да влезе, ако искат толкова много домашен любимец то може да вземем котка. Съгласиха се и първите няколко седмици се надпреварваха кой пръв ще му сложи храна и вода. Еуфорията, обаче бързо мина и много често стои по цял ден гладен, въпреки че и двамата са вкъщи и чак когато аз или баща им се прибере му даваме храна.  Колко приказки изговорих, че той няма как да си отвори хладилника и да си сложи, че той разчита на нас и т.н., но ефект никакъв 😡

Девойката сега активно разпуска. На 30.06. стегна куфара и замина при съученичка в Благоевград за една седмица. От другата събота започва да ходи на уроци по химия (по нейно желание), защото по химия е едната петица и много се ядосва за това.

Кучето беше обещано на каката след 7 клас. Купихме го в десети по средата. Само тя се грижи за него. Ние помагаме, когато обективно се налага. Обещала съм и,че в момента, р който грижата остане на нас имам право да го продам, подаря или пратя завинаги на къщата у майка (последното е много краен вариант).

Здравейте, случайно в темата да има родители на дете или деца, които ще ходят на лагер в Австрия през август? Моля да ми пишат на лични, поводът е, че търся компания на моя син за пътуване..

Ние кучето го взехме, когато наборът беше в 4 клас. Той беше всъщност основната причина, тъй като имаше ужасен страх от кучета от бебе и това се задълбочаваше сериозно. Просто като бебе, вече седящо, едно куче излая остро току зад гърба му и той подскочи. Много силен стрес беше за него, защото не видя животинката. И от този момент всеки лай го караше да трепери. А като тръгна на училище, един свободно пуснат домашен любимец го подгони и той изхвърча за секунди между колите на улицата. На късмет не се оказа под колелата. Въпросният любимец - много зло животинче, не за първи път беше нападал деца, а собственикът - много дръпнат мъж, редовно го пускаше да тича в училищния двор и никой нищо не можеше да му каже. И от този момент той съвсем се втрещи на тема куче, побягваше при всеки лай и тичаше на улицата да се спасява. Какво ли не пробвахме, не помогна - от психолог до леене на куршум. И остана единствено варианта да си вземем куче. В интерес на истината и двамата отдавна ни молеха за куче (той - въпреки страха, искаше). Аз обожавам кучета, имали сме две. Но знам как се преживява онзи последен момент заедно, по-точно как не се преживява. И точно по тази причина отказвах. Иначе на мен не ми тежи гледането на куче, другото ме притеснява. Но склоних, най-вече заради задълбочаващия се страх. А Робин бе любов от пръв поглед. Сестра му винаги е искала точно френски булдог. Бяха ми препоръчали конкретен много добър развъдчик. Но в същото време на наша близка кучето е от същата порода, национален шампион, и точно чакаха кученца. Обещаха ни тяхното (той е таткото и има право на едно). Трябваше обаче да чакаме майката да роди, да минат определени месеци и така поне едни 5-6 месеца още). Някак между другото реших да погледна и сайта на препоръчания развъдчик. А оттам ни гледаше нашето куче. Показах им го и всички бяха категорични, че това е нашето. Беше абсолютна любов от пръв поглед. И хайде до Пловдив, за да си го приберем. Той беше останал последен от кучилото. Единият му брат предния ден заминал за Лондон, а една от сестричките в същия ден заминаваше за Кипър. Останалите не съм питала къде са. Та ей така Робин се оказа у дома. И беше най-доброто лекарство за набора. Буквално за един ден преодоля страха си. Това е снимка от втория или третия ден на влизането на Робин вкъщи. И между другото двамата със сестра му много се грижат за него, отговарят за разходките, дори когато са на училище до късно.