ОСМИ клас 2021/2022 - Тема 8

Velina_v,
Честит ти бъдещ фармацевт!

Ааа, въобще не може да се сравнява планината с морето. Това да обуя маратонките и да тръгна да катеря планината абсурд. Ходим за по два три дни някъде до някое планинско градче, но винаги отсядаме в някой хотел и разходката ни е из околностите и то с кола 😂 На Витоша пък не съм стъпвала сигурно от 10 години и никак не ми липсва.
А морето, ех морето - вълни, пясък, чайки...

Марти, на мен морето ми е любимо и неслучайно живея във Варна. Родом съм от Смолян, но кандидатствах в ИУ Варна заради морето и после останах тук. Половинката също не е от Варна, но любовта му към морето го е довела тук от Ямбол. Днес изкарахме 3 часа на плаж на Слънчев ден, защото баща ми вчера дойде и в негова чест бяхме по-дълго. Не стоим много може би именно, защото ни е на разположение. Първите години ходехме на плаж и късна есен и пролет, но на 16 градуса вода става само за печене, а сега аз я чакам да стане водата чай - още не е такава, но става. Към 22-23 градуса е. Аз я обичам около 25-26, но тогава не е толкова бистра, а сега е като сълза.
Storm, имаш право - и аз имам такива наблюдения за хората от малките села, и тези за помаците, но аз съм пристрастна. Аз самата съм от помакиня, но се омъжих за християнин и за мен няма разлика между хората, заради вярата, а според ценностната им система.
В днешно време така се смесихме, че рядко има родове от едно населено място и еднаква религия. Ние с ММ не сме силно вярващи хора, а по-скоро спазваме по празниците кога какво се яде.

Аз пък се омъжих за човек, който всяка лятна ваканция от първи до осми клас е прекарвал във Варна и морето толкова му е омръзнало, че няма накъде. Ако не бях аз и децата едва ли би отишъл доброволно 😁
Преди 15 - ина години почина баба му и исках да купим нейния апартамент и да се преместим във Варна, но за съжаление не успях да го убедя.

Аз съм си улучила мястото за живеене Витоша я смятам за страхотно богатство. Обожавам планината и почти всеки уикенд сме поне за кратко на Витоша или други планини, ако има повече време. Ходенето през зимата ми помогна да не се депресирам в студените месеци, както ставаше преди.
Във Варна съм живяла като тийн и сигурно на пръстите на едната ми ръка се броят пътите, в които съм ходила на плаж по предназначение. Иначе посрещахме Джулай, ходехме да спим на плажа и всякакви други щуротии.
Сега на море ходим по 2-3 пъти лятото и стоя почти само под чадъра, а във водата се отбелязвам по има-няма 1 път на ходене

Същата работа е при мен - Витоша е най-прекрасното нещо в/около София и за мен - всеки уикенд катерим, когато мога, ходя и през седмицата, дори и сама. 2 часа разходка ми оправят настроението, да не говорим за фигурата.
Дори когато ходим на море - на Северното Черноморие, всяка сутрин слизам от комплекса пеша до морето /защото комплекса е доста нависоко, от снимките на Бебчо се вижда май - аз отсядам в съседния на Топола/ и се изкачвам обратно преди закуска - около 1 час макс отнема, но ме зарежда за целия ден.

Родена съм и съм израснала в планина, качваме се из Витоша сравнително често, не ми пречи, но не е моето. Морето е друго нещо, макар че на плаж стоим не повече от два часа дневно!!!

Аз съм таласофил. Море / океан (не мога да се къпя в река или езеро) не може да ми омръзнат. За мен перфектната почивка е да стана с шест и денят ми да започне с плуване, гмуркане или разходка край морето ако е есен/зима. Планината не е моето. Да, семейно сме ходили и на планина, правим походи, държеливи сме физически, красиво е... но не е море.

re_ge, бинго! По баирите ходя заради ММ, но моретоооо, даже приз януари да отида, отивам да натопя пръстите си във водата.

И обожавам морето. Откакто сме първо с каравана , после  с кемпер отидем ли на море спираме на плажа и 24/7 там. Ходим и на планина правим преходи пеш или с колелета, ноооо морето е друго нещо.
Стегнах къщата на колела и чакаме петък след работа да изчезнем за две седмици на морския бряг.

Момичета, благодаря за пожеланията

И аз съм талассофил (много ми хареса тази думичка). Обожавам морето. Мириса на море, водата, пясъка, всичко.
Последния ден от почивката, преди да тръгнем, задължително ходя на плажа. Къпя се в морето за ЧАО, стоя на слънчице и сърцето ми плаче. Малките деца не се радват толкова като мен.
И през зимните и хладни месеци да съм в някой от морските градове, пак ще искам да видя морето.
Зарежда ме невероятно, дава ми чувство за свобода и покой.
Не знам, ако живеех близо до морето, дали щях толкова много да му се радвам. Вероятно все пак щях да намирам време за отскачане до плажа през уикендите.

И планината обичам. Родопите са ми особена слабост. Най - вече района около Смолян.
Много силно съм свързана с едно близко до Смолян село.

Макар да не ходим често на Витоша, радвам се, че толкова близо си имаме планина.

Велина, дълъг пост, чета и като малките деца почвам да изпитвам нетърпение къде е новината за девойката.
Честито

Обичам да съм край морето, но без нужда да се мокря (сега водата е студена, но чиста)
Винаги сме ходили за до 2 ч. на плаж, при друга паркинг политика на Албена и сутрин, и следобяд. Никога не сме носили храна, дори когато децата бяха малки.

Опитвали сме и други плажове в околността, но нещо дивото не ме привлича, в повече са ми боклуците на другите и безогледното паркиране и вместо да виждам красотите на околността се дразня. Видяхме как на Болата са буквално във водата и се оказах да повторим (на Крапец не е много по-различно). Не обичам и тълпите (любимото ми е някой да ми се забие в краката или краката си в мен - едно време ме спасяваха разхвърляни детски играчки около нас). Албена я чистят, е преди 2 дни се позиционирахме точно, където някой методично беше забивал фасове в пясъка.
Тази година си най-големият проблем ми е, че отглеждан комарите на района, изхранвам ги и нищо не ми помага смених няколко репелента.

Планината не е нашето, и двамата сме от "полето" и Витоша е полезен и красив фон.

Аз си почивам, когато няма план по минути (без това вкъщи няма как да се справим) - гледам как расте тревата, книжка, разходка без цел, т.е. няма нужда стигнеш от т. А до т. Б, не ми пречи приготвя храна, дори да измия на ръка няколко чинии.

Нашите хора скучаят, девойката търси книги преди малко, батко ѝ учи нов чужд език - пищи Дуалингото.  Каза, че "бил приключил с английския", не че след няколко дни не почна да философства как и на C2 Proficiency трябва да вземе (взе си C1 Advanced с C2)
Гледахме Миньоните. Ай, голяма грешка - и мястото, и филма. Всъщност само аз не го харесах - сладникав, блудкав, добре, че бяха малчовците в салона, да се забавлявам на реакции им , е другите казаха, че не си искат парите обратно .
Леле, Варненки, 'що ли не попитах за мястото. Молът ("любимият ми") бе за търсачи на по-силни усещания - към неуредиците в паркинга се добавиха неработещи асансьори, по стълбите - красота, а момичето на касата в киното ни предупреди, че няма вода, тоалетни и климатик (горките работещи хора, странно обаче в салона имаше климатик). На друго място по-късно разбрахме защо не работи и цялото ниво -2.

Добри, у дома?!

Велина, честито студентка!
Сторм, честит порастнал младеж!

Доста бях изпуснала, но наваксах. В момента искрено ви завиждам, че сте на сравнително хладно. Ние сме в Рим на 38 градуса, придружени с тежка влага. След 5 дни тук, девойката вече страда, че не е във Варна. Книги от задължителните  си изтегли, но само мрънка колко са скучни. Нито една не е прочетена, но пък няколко са започнати.
Иначе, във Варна на плаж от години не съм стъпвала, да - бягам по крайбрежната алея - ама до там стигам. Но липсата на море го усещам по мириса и по гледката, като не съм в града. Определено ми липсва морето, но не ки като плаж.

Desem, съжалявам, че си попаднала в най-смотания момент в най-забития ни мол. Нямам идея в кой мол ти се е случило това. Аз рядко посещавам молове и нямам такива неприятни случки. Не зная дали щях да те упътя към по-добрия от всички. Живея в близост до мол Галерия. Последно днес ходих там и всичко беше нормално. Можеше да пишеш и да се видим и с теб в някое заведение.