Тези дни едно момиче мерело шапки при една позната и си криела главата. В един момент ревнало и си показало остриганата си коса и разказало, че отишло с дълга до кръста къдрава коса да й оберат връхчетата, фризьорката й предложила да й направи по-различна прическа. Не й ли било омръзнало толкова години така да ходи тя се съгласила. Онази обранала стола с гръб към огледалото за да бъдело изненада. Когато била готова и я обърнала, детето направо изпаднало в шок. Дългата й къдрава коса била остригана втори, айде трети номер, абе три пръста коса все едно, с обран и изтънен врат. Разплакала се и избягала. От няколко дни пробвала да приглади с какво ли не косата, за да не стърчи толкова и да не е така неуправляема ... но никакъв успех. Затова решила да ходи само с шапки.
Та така. Много се замислих над този разказ и за това, доколко всъщност трябва да се доверяваме на фризьорките. Доколко ги е жал за дългите, пускани с години коси, доколко могат да си представят реално крайния резултат на идеите си и защо някои толкова обичат да кълцат!
Рени, съжалявам, че не се харесваш. Нали знаеш, малко клиширано, но единственото успокоение е - ще ти порасне пак!