До майките на момченца

Публикувана: 28 ноем. 2006, 14:18 ч.
Последно мнение: 27 дек. 2006, 16:40 ч.

2 389
37

Доня Дафина Черешова

Потребител

# 15 28 ноем. 2006, 21:52 ч.

Големият ми син никога не си е и помислял да ни посяга.
За сметка на това пък поступваше децата в детската градина Rolling Eyes

Rolling Eyes

Наказанията му бяха :не говорех с него, сърдех му се и му обяснявах че докато не се промени няма да има нови неща.
Най-много обаче му повлия мъжа ми ( не му е баща ), който се обади от чужбина и отказа да говори със сина ми, защото се е биел. Вики плака, но от този момент проблемите с него свършиха.

Виж целия пост

B

# 16 29 ноем. 2006, 00:21 ч.

Сис 73,

Предизвикателство е да отгледаш всяко дете, не само момчетата Wink

Wink

Синът ти явно е свикнал, както ти казваш да има всичко, да не му се отказва... и когато вижда, че не става това, което той желае фрустрацията за него е огромна. Ако не се е сблъсквал с откази от малък, ако не знае по какъв начин да реагира, когато не осъществава желанията си нормално е га до избие на агресивно поведение (или това, което ти наричаш злоба). А според мен е просто безсилие на детето да се справи с не осъществяването на желанията му. Опитвайте се да го учите на това, на спазването на правила, зачитането на авторитети. Детенцето ти е все още малко и има още много да учи bouquet

bouquet

Виж целия пост

К

Кифлата

# 17 29 ноем. 2006, 00:46 ч.

Ами не му обръщай внимание на кризата, повтори си спокойно, това което искаш, ако отново последва криза пак спокойно си настоявай на искането, нищо от твоето поведение не трябва да показва, че понякакъв начин забелязваш споходилата го истерия. Ако истерията продължава, просто го отпрати в другата стая, да помисли, защо не искаш да говори с теб и защо няма да получи това, което иска, ако не отиде сам го отведи ти и го остави.
Като се успокой, може спокойно да поговорите, защо не е трябвало да се държи така и кое не е правилно в поведението му.

Виж целия пост

# 18 29 ноем. 2006, 01:38 ч.

И аз не говоря още от личен опит, но съм чела, че около четвъртата година децата преживяват поредния си период на еманципация от възрастните и това е наречено дори "първи пубертет", толкова са сериозни промените тогава. Период е, отминава, изисква търпение, да не изпадаш в паника, да не обръщаш повече от нужното внимание на тези кризи, да му помогнеш да намери друг начин да изразява негативните си емоции - гняв, агресия, да му покажеш как да се справя с тях, и да не го "пошляпваш", за да не реши, че боят е приемлив начин да изрязаваш раздразнението си. Правила - да, но ясни, и валидни за всички. Не просто 0 ти няма да правиш така, защото аз казвам, не трябва, не е хубаво и т.н. Добре е да има правила, поощрения и наказания и за възрастните - ако си обещала да отидете в парка, например, а после ти е хрумнало друго.

Човечето ти иска да се чувства вече голям и значим, и самостоятелен човек и всеки намек, че не той решава, и нещата стават въпреки желанието и волята му, и вие го командвате, го вбесява... Но това не значи, че е лош, злобен или агресивен. Просто не води с него безмислени битки - например какво да облече, кога да яде и как да играе, но за наистина важните и значими или опасни неща бъди непреклонна и спазвай`правилата. Но, първо му обясни какви са правилата и въобще разговаряй с него като с голям човек.
Това оказва влияние даже върху моето много мъничко все още мъжле, което казва само две-три думички, а твоят малък мъж вече разбира всичко.
bouquet

bouquet

Виж целия пост

Елспет

# 19 29 ноем. 2006, 01:43 ч.

Цитат на: ar4ela в вт, 28 ное 2006, 15:25

Ами истината, е че като изпадне в такава яростна криза, няма никакъв смисъл да му говориш, просто защото, той въобще не те слуша. При малките деца до към седем години, емоциите са трудно контролируеми, и трудно можем да се преборим с логично обяснение....
... да го оставиш да си изживее яростната криза, като го помолиш да си отида в стаята и да се върне, когато се успокои. Ако обръщаш много внимание на тези кризи, те ще продължават, просто проверява, до къде може да стигне.

По-ясно трудно може да се обясни. Малките деца просто не могат да контролират емоциите си (то ние не можем...)
Когато моят син (4,5г) изпадне в ярост, аз го пращам в другата стая или да си измие очите, защото като е покрай сестр си може не на шега да я нарани.
Скоро видях един трик, който използва приятелката ми - работи за по-големи деца. Като започне да истерясва му отвръщаш: Какво казваш, млъкни че нищо не ти се разбира! Моля, какво, нищо не разбирам! Ама какво ми казваш? Има добър ефект. Естествено това решава проблема на момента, колкото да престане да хълца.

Виж целия пост

N

# 20 29 ноем. 2006, 06:31 ч.

Мисля,че преди време бях писала в подобна тема...И при нас тези проблеми ги имаше и все още ги има в определени ситуации,но сякаш вече овладявам положението...Вече дори не моля сина си да отива в другата стая,защото той не би го направил.Аз се затварям в някоя стая и го чакам да пореве 5 минути.Когато започне да ме вика,излизам,прегръщаме се и тогава продължавам с обясненията. Хубавото при тези деца е,че те не могат да прекарат дълго време без нашата ласка,колкото и инатливи да са иначе.Синът ми усеща,кога съм обидена или наранена,а това явно му създава по-голям дискомфорт от неосъществяването на неговото желание.Стигнем ли до момента с прегръдката и гушкането-оттам нататък е лесно...Той с разбиране повтаря това,което го убеждавам и се съгласява.Опитвам се,да не се налагам,защото той също го възприема като обида или унижение.
Правя и това,което споделя Зори.Понеже е само дете,винаги се опитвам да деля това,което той получава, по равно между трима ни(шоколад например или плод).Имаме много близки приятели с по-малко детенце...Когато купувам книжка или нещо за рисуване, купувам и за детето на приятелите ни.Но е важно,всеки път да му се повтаря,че не всичко му принадлежи...
Най-големият ми проблем бяха инатите,когато сме в магазин.Преди потъвах в земята от срам и купувах това,което той поиска(без значение,че вече има същата играчка да речем).Сега съм по-твърда и не се поддавам...

Виж целия пост

S

SEMEINA_25_SF

# 21 29 ноем. 2006, 08:39 ч.

Добре ,че ги има тези теми.Понякога и аз изпадам в такива ституациий.Но при нас споренето е проблем не мога да со убедя ,че не е прав.Виж за психолог много съм съгласна.Хем на детето помага хем на родителя.

Виж целия пост

L

# 22 29 ноем. 2006, 08:47 ч.

Цитат на: Elspet в ср, 29 ное 2006, 01:43

Цитат на: ar4ela в вт, 28 ное 2006, 15:25

Скоро видях един трик, който използва приятелката ми - работи за по-големи деца. Като започне да истерясва му отвръщаш: Какво казваш, млъкни че нищо не ти се разбира! Моля, какво, нищо не разбирам! Ама какво ми казваш? Има добър ефект. Естествено това решава проблема на момента, колкото да престане да хълца.

Това съм го пробвала и работи. Така прекъсвам виковете и лошите погледи. Като "не го разбера", млъква, сърди се пет минути, успокоява се и тогава говорим нормално, с обяснения, кой какво е искал, може ли, не може ли, защо не може и кога ще може...

Виж целия пост

Гост

# 23 29 ноем. 2006, 09:34 ч.

Мили мами,
Не мога да ви опиша колко се бях притеснила и как лека полека се успокоявам като чета отговорите ви. Аз съм чела много психология и мисля че на практика прилагам много от вашите съвети. Убедена съм че не трябва да мачкам детето, говоря му като на голям човек.Даже в детската градина госпожата сподели че е малко странен с това че самия той говори като възрастен понякога. Той е много рационален и ние никога не му забраняваме нещо неаргументирано, старая се да говоря с него за това какво го дразни или тревожи когато усетя нещо такова-говорим за емоцийте му.Честно казано той никога не прави циркове за храна и вкусотий-даже толкова е скаран с храната,че е през ум не ми минава да го ограничавам и възпитавам чрез това.Един ден за да го приуча към супички и готвено-два часа го държах гладен-нищо не хапна и накрая стигнахме до там аз да му се моля да яде от любимите му неща. Колкото до играчките наистина се побърква като не му купим нещо, но затова баща му си има мнение, че човек ако от малък го ограничаваш откъм играчки цял живот няма да се наиграе. Опитвам се да прилагам някакви поощрения и наказания-разбира се използвам това че силно желае нещо,но не и генерално да му го откажа .Не искам да се фиксира върху това. Не знам това е мое мнение и ще се радвам да се оформи дискусия по въпроса-може да не съм права. Но настрана от възпитанието искам да дам на детето си стремеж към по-значителни неща. Като в онзи руски филм-единият герой пита другия -за какво мечтаеш-за красиво палто като твоето-вземи палтото и мечтай за нещо по-възвишено. Понеже прочетох и подобен съвет:
Имах един колега в работата, който споделяше, че него като малък са го наказвали с това, че като направи накоя беля или ги ядоса,родителите му просто спирали да му говорят за известно време и това за него било най-голямото наказание. Мисля си каква ли травма е било това за да си го спомня 30 годишен мъж, но което е по-съществено в случая-колегата си беше пълен ръб и пет пари не даваше за това как се държи и обижда колегите си-просто си беше известен като онова лайно и толкоз.Също така с охота споделяше-сякаш е за разказване, че настоящата му жена е била гадже на най-добрия му приятел обаче той толкоз си я харесал, че направо си я краднал. Ето това за мен е човек на който изобщо не му пука за чувствата на околните-и не знам дали специфичното наказание е оказало влияние в/у това да е такъв, кой знае.

Виж целия пост

Елспет

# 24 29 ноем. 2006, 09:49 ч.

Олеле, това с неговореното и цупенето е ужасно. Мъжа ми е бил наказван така ooooh!

ooooh!

Още един практически съвет как да се избягват истериите на обществени места. Той не отменя задължението от обстойно обясняване.
Когато попита може ли да ми купиш това (играчка), не отговаряш директно НЕ. А казваш: Може, поръчай си на дядо Коледа (за рождения ден, за Великден, преди морето...) Децата за чувствителни на авторитарното налагане на волята. Така хем им казваш да, хем не им го купуваш.
Обаче има неща с които не може да се правят компромиси. Като кажа: СТОЙ, знае, че трябва да се закове на място. Без да спори. Живеем на оживена улица и обратното за мен е недопустимо. Това е в нашия конкретен случай. Винаги съм налагала сериозни наказания, ако не спазва тези неща.
Пример: ако живееш до река е "Не влизай в реката". Ако имаш печка на дърва и въглища е "Не пипай печката". Това не са неща, с които могат да се правят компромиси.
Или главният извод, всичко зависи от частния случай.

Виж целия пост

C

# 25 29 ноем. 2006, 10:01 ч.

Пробва се докъде ще минават номерата, но не маловажно че е свикнал на добро обслужване. Прави са мамите той излиза от бебешката възраст и трябва да осъзнае факта че света не се върти около него!

Виж целия пост

Надето :)

# 26 20 дек. 2006, 20:03 ч.

Да ви кажа доста ме успокоихте. Явно тези исерични пристъпи не са нещо необичайно и ненормално. Уплашена съм, защото моето момченце от няколко дни се държи необичайно,но главно през нощта. През деня е ангелче, а нощно време се събужда и започва да пищи. Рита, удря, държи се неадекватно и през цялото време крещи като заклано прасенце. Отдадох го на зъбите- остават му още 4 кътника, като два от тях са надути, но нещо тази причина взе да ми се струва банална. Страхувам се, защото в моето семейство има човек с психични проблеми и знам, че това може да се предаде по генетичен път. Просто в тези моменти това не е моето дете и не знам какво да правя... Sad

Sad

Виж целия пост

# 27 20 дек. 2006, 22:07 ч.

И за да си кажа "Добре дошла в клуба". Успокоих се, защото синът ми е на 3,9години и напоследък /от около седмица-две/ започна да има подобни прояви. Реших, че е нещо свързано с детската градина /вероятно донакъде е и така - в групата са 22 момчета и само 4 момичета Shocked

Shocked

/, но изглежда е и някакъв пореден етап от тяхното развитие. Изглежда е "преломен" момент и не мисля да се давам - трябва да разбере, че има граници и че не той ги определя. За негово добро е.

Виж целия пост

P

# 28 21 дек. 2006, 10:42 ч.

Моят син е вече почти на 5. Не мога да кажа, че сме имали подобен проблем. Децата, разбира се, са много различни. Но наблюденията ми са, че в тази възраст той много настояваше да има собствено мнение почти за всичко. Казва "това аз решавам", или "аз така си преценявам" и приключва разговора. Според мен трябва да има много ясни правила за всичко и по този начин детето постепенно се научава, че трябва да се съобразява с тях, че има неща, които се правят нарочно, а не защото така ни се харесва, че има задължения, както всеки човек. Това, разбира се, не се постига отведнъж. Трябва много постоянство от страна и на двамата родители. Без отстъпки и без изключения. Като, естествено, това не пречи на нежността и милите, топли отношения помежду ви. Всичко се постига с много говорене (повтаряне, напомняне) и нежност, любов, такт и обич, която непрекъснато трябва да показваме на децата си (не като се държим като техни роби обаче).
А когато настъпи криза, е най-добре детето да бъде оставено да му премине гневът и след това спокойно да си поговорим с него и му обясним, че викането, хапането ... не променят нещата. Ако го потупваме, когато то е в такова състояние, това само допълнително го фрустрира и ако самото то е склонно към по-агресивни реакции (щипане, удряне, хапане), му показва, че и мама и татко (неговите ролеви модели) също правят така, значи не е нередно.

Виж целия пост

L

# 29 25 дек. 2006, 00:30 ч.

Здрасти.
Ние имахме същия проблем, само че сина ми беше на 1г.4-5м.- тогава започна да ми удря шамари, когато нещо не му угодя. През останалото време- дете мечта.
Повярвай ми, правих какво ли не-обяснявах му, че това да бие мама е лошо, плачех наушким, и ненаушким, с лекари и психолози, и мами се консултирах, теми пусках:резултат-никакъв.
Съвсем случайно гледа някакъв филм, в който идеята беше да не правиш на другите това, което не ти е приятно на теб самия...
И...като ми зашие шамар- и аз му зашивам/сравнително лекичко естественно- просто за "жеста"/
Като го плесвах лекичко, той се чувстваше ужасно обиден, гледаше ме супер странно и ревваше с пълен глас, но за две седмици го отучих, и развра, че това е лошо.
Дано успееш са се справиш. Успех

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

16 489
642

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 533 990
3 625

Нашите деца от 1 до 6 години

детето не сочи с пръст

4 691
38

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.